1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ….
София, …………………………. 2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесети май две хиляди и десета година в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 7/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК, от К. Ч. К., Т. Г. К. и А. Г. К. чрез от адвокат В. Х. от АК гр. Б., срещу въззивното решение № VI-41 от 26.09.2009 г. по в. гр. д. № 161/09 г. на Бургаския окръжен съд, с което решението от 12.09.2006 г. по гр. д. № 2895/04 г. на Бургаския районен съд е обезсилено в частта, с която е отхвърлен предявен от касаторите иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ срещу А. Р. И., за признаване правото на собственост на наследодателя на ищците Т. Г. К. върху 0.848 дка от нива с площ 2.600 дка в м. “Мисаря” /”Калфата”, “Буджака”/ в землището на гр. С., означена в защрихованата част на скица № 222 от 21.03.2001 г. на общинската поземлена комисия, попадаща в им. № 1695 и № 1824 от кв. 144 по плана на гр. С., и производството е прекратено.
Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК, и се представят р. № 1204 от 29.12.2008 г. по гр. д. № 5268/2007 г. на ВКС, II-ро г. о., и р. № 1956 от 12.02.2002 г. по гр. д. № 544/2001 г. на ВКС, V-то г. о.
Ответницата по касация А. Р. И. счита, че касационно обжалване не следва да се допуска, а по същество жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., за да се произнесе по допускането на касационното обжалване, взе предвид следното:
За да намери производството за недопустимо, въззивният съд приел, че по заявлението на наследниците на Т. К. е налице влязъ л в сила отказ за възстановяване на собствеността, предвид решение № 1373 от 10.07.1996 г. по гр. д. № 796/96 г. на Бургаския районен съд, което е достатъчно основание да се приеме липса на правен интерес от предявяване на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Доколкото и двете страни се легитимират с актове за възстановяване правото на собственост в стари реални граници – ищците с решение № 1090 от по гр. д. № 626/2000 г. на Бургаския районен съд, т. е. като собственици към настоящия момент, то действителният правен интерес на ищците е от петиторна защита с иск по чл. 108 ЗС, в който да докажат правомерното възстановяване на правото на собственост върху спорния имот в тяхна полза.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поставят определящия правилността на въззивното решение въпрос: налице ли е правен интерес от провеждане на иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, когато има приключило административно или съдебно производство с влезли в сила решения, с които земята се възстановява на различни собственици. С оглед данните, че спорът по принадлежността на правото към релевантния по ЗСПЗЗ момент е възникнал след редица проведени производства по административен и съдебен ред и предвид основния мотив на въззивния съд за липса на правен интерес от иска – отказ за възстановяване на собствеността по заявлението на ищците, който според разясненията в ТР № 1/1997 г. на ОСГК на ВКС следва да е окончателен, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № VI-41 от 26.09.2009 г. по в. гр. д. № 161/09 г. на Бургаския окръжен съд съд.
Указва на касаторите в едноседмичен срок да внесат по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 121.15 /сто двадесет и един лв. и 15 ст./ лева и в същия срок да представят квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: