4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 349
София, 09.07.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 2670/2015 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 1990 /14.04.2015 г., подадена от В. Й. В. чрез адвокат Ж. А., срещу определение № 112 от 31.03.2015 г. по ч. гр. д. № 101/2015 г. на Ямболския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 198 от 23.01.2015 г. по гр. д. № 2315/ 2014 г. на Ямболския районен съд за прекратяване на производството поради неотстранени нередовности на исковата молба.
Жалбоподателят иска отмяна на атакувания съдебен акт като неправилен с довода, че неяснотата по исковата му претенция е била своевременно отстранена. В отделно изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК е формулирал три въпроса, по които счита, че има произнасяне от въззивния съд и те са обусловили решаващата му воля, като навежда специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1 , т.т. 1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Въпросите, уточнени от настоящия състав на ВКС, І-во г. о., съобразно правомощията му по т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, са както следва: 1. дали при иск с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС ответникът дължи единствено реализираната фактическа полза от имота; 2. дали конкретизирането на ползата при иск по чл. 30, ал. 3 ЗС е условие за редовност на исковата молба 3. как следва да се оцени припадащата се част от ползата за неползващия собственик при липса на доказателства относно размера на реализирания от ползващия съсобственик доход от общата вещ.
Ответникът [фирма] в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е взел становище по жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г.о., като обсъди данните по делото, намира частната касационна жалба за допустима като редовна, подадена в срок и от лице с активна процесуална легитимация срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 и чл. 274, ал. 4 вр. чл. 280, ал. 2 ГПК съдебен акт.
По произнасяне по допускането на касационното обжалване с оглед наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира следното:
В исковата молба, по която се развива гр. д. № 2315/2014 г. на Ямболския районен съд, В. Й. В. твърди, че е бил в минал период съсобственик с ответника [фирма] на недвижим имот, представляващ варница, и иска ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 10 500 лева, съставляваща обезщетение, съразмерно на неговата 1/3 ид. ч. в ползите от общата вещ. Сочи още, че за процесния период имотът е използван единствено от ответника за развиване на търговска дейност и реализиране на доходи, като ищецът е бил лишен от ползите съобразно правата му в съсобствеността.
С поредни разпореждания от 05.09.2014 г. и 01.10.2014 г. районният съд дал указания на ищеца да доуточни основанието на иска си и да отстрани противоречието между основанието и петитума на исковата молба, като посочи източника на доходите за ответника – търговска дейност, отдаване под наем, добиви, дали претендира част от добивите от вещта или обезщетение за лишаването от ползване, отправял ли е покана за заплащане на обезщетение, както и ако претендира добиви, да ги посочи.
В последвалите уточнителни молби ищецът е продължил да поддържа, че ответникът е реализирал доходи чрез извършване от него на търговска дейност в съсобствения имот и че претендира обезщетение за припадащата му се съобразно неговата квота в съсобствеността част от добивите от вещта на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, като не е канил писмено ответника да му предостави ползването на имота. Тъй като липсват данни за доходите, които ответникът е реализирал от извършваната дейност, поддържа, че обезщетението за ползите, от които е лишен, му се дължи на база средния пазарен наем за 1/3 част от вещта за периода на съсобствеността.
С определение № 4334 от 24.11.2014 г., след извършена размяна на книжата, районният съд отхвърлил възражението на ответника в отговора по чл. 131 ГПК за нередовност на исковата молба поради неяснота на претенцията. В изготвения със същото определение проекто-доклад съдът приел, че предявеният иск е с правно основание чл. 30, ал. 3 вр. чл. 93 ЗС за част от добивите от общия имот, които ответникът, ползвайки го еднолично, е реализирал през периода на съсобствеността чрез осъществяване на търговска дейност, изразяваща се в разработване на недвижимия имот като варница и че се претендира 1/3 от сумата от 10 500 лева, съставляваща тези добиви, като под „плодове” не следва да се разбира част от печалбата на търговското дружество. Със същото определение е назначил съдебно-икономическа експертиза за определяне на добитото през процесния период количество вар, съответно суровини за производството на вар, и дали то съответства на 1/3, респективно на 2/3 от капацитета на обекта или е равно на тях.
В откритото заседание по делото на 17.12.2014 г. заради изявленията на пълномощника на ищеца, че няма претенции за частта от придобитата вар, съразмерна на неговата част от имота, и че същите се основават на лишаването от ползването на пещта плюс сградите – всички представляващи варницата, съдът приел, че с тях се очертава хипотезата на чл. 31, ал. 2 ЗС, не е обявил проекто-доклада за окончателен и отново е дал възможност на ищеца да уточни дали поддържа иск за обезщетение за лишаването му от право на ползуване на съсобствения имот.
Последвали са две уточнителни молби – от 06.01.2015 г. и от 20.01.2015 г. В тях ищецът категорично заявява, че правната квалификация на иска е по чл. 30, ал. 3 ЗС, аргументирайки се, че под ползи от общата вещ по смисъла на цитираната разпоредба се разбира служене с общата вещ, при което последната се използва като средство за производство на стока или от нея съсобственикът събира доходи, като начинът, по който това е осъществено – като развива или не търговска дейност, възмездно или безвъзмездно е предоставена на друго лице, е ирелевантен, стига останалите съсобственици да са били лишени от ползването на съсобствената вещ. Поддържа и, че дължимото обезщетение се равнява на 1/3 от средния пазарен наем поради неяснота какви са доходите, реализирани от ответника. Посочва, че претендира част от събраните от ответника добиви, изразяващи се в доходи, реализирани от ответника чрез осъществявана от него търговска дейност, произлезли от имота като варница, използван по предназначение, но само от единия съсобственик, който е възпрепятствал достъпа на другия съсобственик.
С определение № 198 от 23.01.2015 г. районният съд приел, че с уточнителните молби ищецът не е отстранил неяснотите по претенцията си, тъй като за съда продължава да е неясно кои доходи на ответника се приемат от ищеца за добиви от имота, щом доходите от добитата вар не са приети за добив. Допълнително е изложил довод за недопустимост на претенция, с която се търси част от реализираната печалба на търговското дружество чрез еднолично използуване на общ съсобствен имот на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, че не е обоснован правен интерес да се търси част от приходите от продажби, без отчитане на необходимите разходи, както и че въз основа на изложеното предявената претенция не може да се квалифицира и като иск по чл. 31, ал. 2 ЗС, поради което и прекратил производството по делото.
Въззивният съд потвърдил определението на районния съд с мотива, че въпреки многократно даваната от съда възможност, ищецът не е уточнил фактите, на които основава претенцията си за обезщетение от 10 500 лева, защото смесва основанията на исковете по чл. 30, ал. 3 ЗС и чл. 31, ал. 2 ЗС. Приел, че когато съсобственик осъществява лично ползване върху общия имот, без да събира добиви от него, лишеният от ползването друг съсобственик има право на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, но че то е дължимо само след писмена покана до ползващия имота съсобственик. Приел, че когато се претендира припадаща се част от граждански или естествени плодове от вещта, видът и стойността на тези добиви следва да се посочат от ищеца, тъй като в този случай ответникът дължи фактически реализираната полза, съответстваща на дела на ищеца в съсобствеността и че в случая ищецът не е изпълнил това свое процесуално задължение, поради което и правилно на основание чл. 129, ал. 4 ГПК първоинстанционното производство е прекратено. Приел е още, че, обосновавайки основанието на иска си и неговия размер като иск по чл. 30, ал. 3 ЗС, ищецът се е позовал на съдебна практика, отречена и преодоляна чрез ТР № 7 от 02.11.2012 г. на ОСГК на ВКС.
При тези мотиви на въззивния съд, изведеният от касатора въпрос № 3 не може да обоснове разглеждане на жалбата по същество, защото по него липсва произнасяне на въззивния съд и той не е обусловил решаващата му воля, така че не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, като това е достатъчно основание съгласно приетото в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС обжалваното определение да не бъде допуснато до касационно обжалване.
По въпрос № 1, макар да има произнасяне на въззивния съд и въпросът да е обуславящ, не е налице твърдяното противоречие с решение № 108 от 07.05.2012 г. по гр. д. № 1038/ 2011 г. на ВКС, III-то г. о., по чл. 290 ГПК, тъй като практиката, създадена с него, е преодоляна с ТР № 7 от 02.11.2012 г. на ОСГК на ВКС, а освен това то касае хипотезата, при която ползващите еднолично съсобственици са отдавали част от имота под наем /реализирали са наеми – граждански плодове, т. е. вид добив по смисъла на чл. 93 ЗС/ и отделно са развивали търговска дейност. Не е налице и противоречие с решение № 405 от 24.10.2011 г. по гр. д. № 1541/2010 г. на ВКС, IV-то г. о., защото с него се отговаря на въпроса за обсъждането и разглеждането на доказателствата, възраженията и наведените правни доводи от въззивния съд в процеса, а и разглежда различен от настоящия случай – част от съсобствената жилищна сграда е ползвана лично от съсобственика, а друга част от сградата отдавал под наем. Не е налице на последно място противоречие и с ТР № 7/2012 г., в мотивите на което е очертано принципното различие между исковете по чл. 30, ал. 3 ЗС и чл. 31, ал. 2 ЗС и тяхното приложно поле, и съгласно които с иска по чл. 30, ал. 3 вр. чл. 93 ЗС могат да се претендират ползи от общата вещ, свеждащи се до добивите от вещта по смисъла на чл. 93 ЗС, като ответникът-съсобственик, който ги е реализирал еднолично, дължи на останалите съсобственици не обезщетение за реализирана от него и пропусната от ишците полза, а част от тях, съразмерна на квотата на всеки от ищците-съсобственици във вещта. Изхожда се от съображението, че върху естествените плодове като добиви от вещта е възникнала съсобственост или общо вземане за останалите добиви по силата на съсобствеността върху вещта – майка.
Не е налице и специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпрос 2. Макар че по конкретно поставения въпрос не е налице практика на ВКС, създадена по реда на чл. 290 ГПК или чл. 274, ал. 3 ГПК, то е налице достатъчно безспорна съдебна практика, съгласно която индивидуализацията на иска, респективно на спорното право – предмет на делото, се извършва от ищеца, освен чрез посочване на страните, така и чрез основанието и петитума на исковата молба, както и че между основанието и петитума на иска не следва да има противоречие. Също така е налице и практика по приложението на чл. 30, ал. 3 ЗС, съгласно която, когато се претендира част от ползата от общата вещ по смисъла на посочената разпоредба, респективно от добивите, доказването им е в тежест на ищеца, следователно посочването им, в т. ч. по вид, е част от основанието на иска, а оттам – и условие за редовност на исковата молба. Настоящият състав на ВКС, І-во г. о., не счита, че така създадената практика се нуждае от изоставяне или осъвременяване, а и жалбоподателят не сочи наличие на такива предпоставки.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ Д. касационно обжалване на въззивното определение № 112 от 31.03.2015 г. по ч. гр. д. № 101/2015 г. на Ямболския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: