3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 108
София,08.02. 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 779/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК, от С. Б. К. срещу въззивното решение от 05.01.2010 г. по гр. д. № 4904/2009 г. на С. градски съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК.
Ответниците по касация Н. Х. К., В. Б. Я., Ц. Б. Н., И. С. Ц., Б. С. М., Д. С. В. и М. С. Т. не са взели становища.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване, намира следното:
С обжалваното въззивно решение в сила е оставено решение от 29.12.2008 г. по гр. д. № 3247/2006 г. на С. районен съд, с което е отхвърлен предявен от касатора иск за делба на нива с площ 2 307.00 кв. м., съставляваща имот № 035108 в местността “Булин мост” в землището на кв. Г..
Въззивният съд изложил съображения, че правото на собственост е възстановено от поземлената комисия с решение от 02.02.1993 г., влязло в сила на 22.02.2001 г. Съдът е зачел неговото действие, след като приел за неоснователни възраженията на ищеца по валидността на административния акт, основани на доводи за липса на скица и за нарушение на чл. 60, ал. 4 ППЗСПЗЗ /отм./. Последващото решение от 06.02.2004 г. не е титул за собственост, защото правото вече е било възстановено, а и с него поземлената комисия само е допълнила и изменила предходния акт от 1993 г. Като взел предвид, че с договор за продажба от 24.09.2002 г. ищецът се разпоредил в полза на една от ответниците по иска за делба – Б. М., с наследството, оставено от Б. М., от когото произхожда спорният имот, съдът заключил, че ищецът не е съсобственик и затова искът за делба следва да се отхвърли.
Същественият за делото материалноправен въпрос според изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, което е инкорпорирано в касационната жалба, е свързан с установяване на административния акт, въз основа на който е възникнала съсобствеността върху делбения имот по силата на приключила процедура за възстановяване по реда на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ – дали това е решение № 87 от 06.02.2004 г. на ОС “З. и гори”, както счита касаторът, или решение № 87 от 02.02.1993 г., взето предвид от въззивния съд. Касаторът счита, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, според която задължителната процедура по възстановяване на собствеността по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ изисква прилагането на скица на имота, заверена от посочените в закона орани. Позовава се в тази връзка на решениe № 463 от 15.05.2009 г. по гр. д. № 696/2008 г. на I-во г. о., решение № 247 от15.05.2009 г. по гр. д. № 1075/2008 г. на II-ро г. о. и решение № 24 от 01.02.1999 г. по гр. д. № 1912/97 г. на IV-то г. о. На следващо място твърди, че въпросът е решаван противоречиво от съдилищата, като решения на поземлената комисия са обявени за нищожни поради допуснато нарушение на чл. 60, ал. 4 ППЗСПЗЗ /отм./. В тази насока са решения на С. районен съд от 19.09.2007 г. по гр. д. № 21833/2006 г. на 46-ти състав, от 26.12.2008 г. по гр. д. № 9714/2008 г. на 49-ти състав, от 01.07.2009 г. по гр. д. № 5731/2009 г. на 36-ти състав, от 20.02.2008 г. по гр. д. № 20723/2007 г. и по гр. д. № 31625/2008 г., двете на 43-ти състав. Тъй като касаторът се позовава на съдебна практика, която според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС не е със задължителен за съдилищата характер, основанието за допускане на касационно обжалване следва да се квалифицира по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Като съобрази данните по делото и съдържанието на представената съдебна практика, настоящият състав на Върховния касационен съд, I-во г. о., намира, че не е налице основание за допускане на касационната жалба за разглеждане.
Изискването към решението за възстановяване на правото на собственост в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници да се прилага скица на имота е въведено с изменението на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ съгласно публикацията в ДВ, бр. 45 от 1995 г. С решение № 595 от 05.07.2010 г. по гр. д. № 1333/2009 г. на ВКС, на I-во г. о., решение № 555 от 22.10.2009 г. по гр. д. № 104/2009 г. и решение № 511 от 19.11.2010 г. по гр. д. № 1080/2009 г., двете на ВКС, II-ро г. о., е прието, че правното действие на решенията на органите по поземлената собственост се преценява съобразно действалата към момента на постановяването им редакция на закона. Затова решенията, постановени след влизане в сила на изменението на ЗСПЗЗ съгласно публикацията в ДВ, бр. 45/1995 г., удостоверяват правото на собственост върху земеделската земя едва след издаването на скица към тях, т. е. едва с издаването на скица приключва административната процедура по възстановяване на собствеността.
В разглеждания случай собствеността е възстановена по-рано, с решение от 02.02.1993 г. С него обектът на правото на собственост е бил в достатъчна степен индивидуализиран и определен по граници, площ и местност, тъй като това е сторено по стар кадастрален план от 1939 г., в който е означен като имот № 108. Този план е едно от допустимите по закон доказателствени средства, защото предхожда релевантния момент – образуването на ТКЗС. Местоположението на имота и границите му са обстоятелства, по които страните не спорят. Безспорно е и това, че въз основа на решението от 1993 г. поземлената комисия е извършила въвод във владение на имота, като е съставен протокол от 06.09.1993 г. В него е описана и скица на имота № 8 от 24.08.1993 г. и макар същата да не е представена по делото, явно е, че процедурата по възстановяване на собствеността е била завършена. Затова обжалваното решение е постановено в съответствие с посочената практика на Върховния касационен съд, която съгласно разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, има задължителен за съдилищата характер, тъй като решенията са постановени в производство по чл. 290 и сл. ГПК. Към момента на постановяване на решението от 02.02.1993 г. не е съществувало изискване към решението да се прилага скица, следователно същото е породило правното си действие, независимо от липсата на такава.
Разпоредбата на чл. 60, ал. 4 ППЗСПЗЗ в редакция съгласно публикацията в ДВ, бр. 34 от 1992 г. /действаща към момента на постановяване на решението от 1993 г., отм./ постановява, че поземлените комисии се съставят от председател, секретар и нечетен брой членове. Тя определя какъв е съставът на поземлените комисии, но не сочи в какъв състав следва да бъдат постановени решенията им. Трайната съдебна практика приема, че след като в специалните нормативни актове /ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ/ този въпрос не е изрично уреден, се прилагат правилата на общия процесуален закон. Към датата на постановяване на решението от 1993 г. това е Законът за административното производство /отм./. Съгласно чл. 15, ал. 2, т. 6, изр. 2 З. /отм./ когато административният орган е колективен, той взема решение с обикновено мнозинство от членовете му, което се подписва само от председателя и секретаря. Действително, в представеното с приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 5731/2009 г. на 36-ти състав за незаконно поради липса на надлежен състав е обявено решение от 16.02.1993 г. на поземлената комисия, постановено при действието на чл. 60, ал. 4 ППЗСПЗЗ /отм./ в редакция, приложима и в разглеждания случай. В същия смисъл е и решението по гр. д. № 20723/2007 г. Констатираната противоречива практика по поставения въпрос обаче, не е основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Това е така, защото съдебната практика по приложението на обсъжданата правна норма е уеднаквена чрез постановяване на решения по реда на чл. 290 и сл. ГПК – напр. решение № 912/10 от 18.01.2011 г. по гр. д. № 1753/2009 г., решение № 750 от 04.11.2010 г. по гр. д. № 1794/2009 г., двете на ВКС, I-во г. о. Прието е, че когато решението е подписано от председател, секретар и четен брой членове, то е валидно. В разглеждания случай решение № 87 от 02.02.1993 г. е взето в състав и подписано от председателя, секретаря и двама членове на поземлената комисия. То не е нищожно поради постановяването му от незаконен състав на административния орган и е породило правните последици, към които е насочено – възстановяването на правото на собственост в стари реални граници. Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с уеднаквената вече практика, поради което и не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 05.01.2010 г. по гр. д. № 4904/2009 г. на С. градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: