4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 458
София, 25.08.2015 година
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во г. о., в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 2941/2015 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 46/03.04.2015 г. на К. К. О. чрез адв. В. Х., срещу решение № 41 от 04.03.2015 г. по в. гр. д. № 1/2015 г. на Кърджалийския окръжен съд, с което, след като е отменено решение № 85 от 05.12.2014 г. по гр. д. № 103/2014 г. на Районния съд [населено място], е отхвърлен иск по чл. 109, ал. 1 ЗС срещу Н. А. О. за преустановяване на неоснователните действия, с които пречи на касатора да упражнява правото си на собственост.
Жалбоподателят иска отмяна на атакувания съдебен акт на основание чл. 281, т. 3 ГПК поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, с довода, че, противно на приетото от въззивния съд, със смъртта на съпруга – наследодател, учреденото вещно право на ползване върху недвижимия имот се е погасило до размера на неговата 1/2 ид. ч., а за преживялата съпруга, страна по дарението, с което е запазено правото на ползване, остава 1/2 ид. ч. по силата на договора. Твърди и нищожност на учредяването на правото на ползване с договора за дарение, поради опороченост на нотариалното действие – непосочване името на нотариуса.
В отделно изложение касаторът навежда основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касация, като формулира три въпроса, уточнени от настоящия състав на ВКС, І-во г. о., съобразно правомощията му по т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, така: 1. какъв е обемът на правото на ползване на преживелия съпруг, ако приживе двамата съпрузи са отчуждили собствеността върху недвижим имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност, при запазване правото на пожизнено ползване за двамата съпрузи и липса в договора на изрична клауза за начина на ползване – заедно или поотделно; 2. когато с договора за дарение са отчуждени обособени части от недвижим имот в полза на различни лица и е записано, че дарителите – съпрузи си запазват правото на ползване върху целия имот, но записването е след вторaта обособена част, следва ли, че ползването се отнася и за първата обособена част, т. е. за целия имот; 3. действително ли е учредяването на вещно право на ползване върху недвижим имот, обективирано в договор за дарение, ако в нотариалния акт не е отбелязано името на длъжностното лице, изповядало сделката, а само длъжността му.
Ответната страна в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е депозирала писмено становище.
Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от лице с активна процесуална легитимация, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При произнасяне по допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
В исковата молба, по която е образувано гр. д. № 103/2014 г. на Районния съд [населено място], ищецът К. О. твърди, че съгласно решение № 85 от 15.04.2014 г. по в. гр. д. № 363/2013 г. на Кърджалийския окръжен съд, е собственик на 1/6 ид. ч. от наследствен недвижим имот, представляващ двуетажна масивна жилищна сграда в [населено място], [улица], като ответницата – негова майка, му пречи да упражнява в пълен обем правото си на собственост съобразно частта му, отнемайки достъпа до сградата чрез заключване на двете входни врати и отказ да ги отключи при посещенията му. Твърди, че ответницата ползва сградата по силата на учредено пожизнено право на ползване, което се разпострира само върху дяловете на двете му сестри.
Въззивният съд приел, че с н. а. № 54/14.11.2001 г. ответницата и нейният съпруг К. О. О. – баща на ищеца, дарили на двете си дъщери по един етаж от сградата, тяхна съпружеска имуществена общност, запазвайки пожизнено право на ползване върху целия имот.
С решение № 85/15.04.2014 г. по в. гр. д. № 363/2003 г. на Кърджалийския окръжен съд е уважен иск на К. О. с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗНсл и 1/2 ид. ч. от жилищната сграда, предмет на дарението, е върната в наследството, оставено от бащата К. О..
В обжалваното решение е обсъден въпросът дали при уважаване на иска по чл. 30, ал. 1 ЗНсл чрез намаляване на дарственото разпореждане и връщане на идеална част от имота в наследството, се засяга и учреденото с договора за дарение пожизнено право на ползване на съпрузите – отчуждители. Въззивният съд приел, че едновременно с дарственото разпореждане всеки съпруг е учредил на другия право на ползване в размер на 1/2 ид. ч. от имота, каквато е притежавал, а в замяна на това и като насрещна престация е получил от другия съпруг неговата идеална част от имота. Тази сделка, с която съпрузите взаимно са си учредили право на ползване върху целия имот, не е безвъзмездна, не може да е предмет на иска по чл. 30, ал. 1 ЗНсл и с нея не се нарушава запазената част на ищеца по негаторния иск. Правото на ползване не се засяга от намаляване на дарственото разпореждане, така че в крайна сметка ответницата, след смъртта на съпруга си, е запазила правото на ползване в пълния му обем – върху целия имот, откъдето въззивният съд заключил, че предявеният иск по чл. 109, ал. 1 ЗС е неоснователен и недоказан.
При тези мотиви на въззивния съд, по въпрос 2 не може да се допусне касационно обжалване, защото той не се явява обуславящ изхода на делото като обща предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК и по него няма произнасяне на въззивния съд. Въпросът опира до тълкуване на конкретен договор за дарение, а не на правна норма и няма характеристиките на правен въпрос, по който може да се създаде единна практика, а ВКС би дължал подобно тълкуване едва при допусната касация и решаване на спора по същество.
С въпрос 3 се поставя проблемът за нищожност на учредителната сделка, евентуално дължаща се на нищожно нотариално удостоверяване, но по него също липсва произнасяне на въззивния съд. Това възражение, видно от данните по делото, се прави за първи път едва пред касационната инстанция, затова и няма произнасяне по него от въззивния съд, така че въпросът не е част от предмета на делото и не е обуславящ изхода му. За яснота на касатора следва да се посочи, че нищожността на нотариалните удостоверявания е уредена в чл. 576 ГПК, аналогичен на чл. 472 ГПК /отм./, като в него изчерпателно са посочени хипотезите, при които нотариалното удостоверяване е нищожно и така нотариалната форма на сделките, като условие за тяхната действителност, е опорочена. Непосочването на името на нотариуса, изповядал сделката, не е сред основанията, водещи до нищожност на нотариалното удостоверяване, следователно нотариалната форма на сделката в този случай е спазена.
По въпрос 1, въпреки че има произнасяне на въззивния съд и е обуславящ изхода на делото, не е налице специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Налице е трайна съдебна практика, според която поради своето естество, а също и при договорена неделимост, правото на ползване запазва този характер и след прекратяване на брака, като от бездялова собственост на съпрузите се превръща в бездялова собственост на две лица по силата на закона, която им дава право да ползват имота съвместно, като при липса на съгласие следва да разпределят ползването по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС, а също така и всеки от ползвателите има възможност да ползва целия имот, когато е уговорено, че ползването може да е и „поотделно“. Приема се също, че съобразно смисъла на използваните в договора изрази и ако при тълкуване волята на страните в контекста на целия договор, се стигне до извод, че правото е уговорено като неделимо, то при смърт на единия съпруг другият запазва правото на ползване върху целия имот /решение № 1892/1991 г. по гр. д. № 1272/1991 г. на ВС, II-ро г. о., определение № 801 от 18.08.2011 г. по гр. д. № 1267/2010 г., определение № 653 от 02.12.2014 г. по гр. д. № 4583/2014 г., двете на ВКС, I-во г. о., и др./. В съответствие с тази съдебна практика в обжалваното решение е прието, че съпрузите взаимно са си учредили пожизнено право на ползване върху целия имот, така че след смъртта на съпруга и възстановяването на запазената част от наследството на същия, правото на ползване на съответната идеална част не се е погасило в полза на ищеца /сега касатор/, а е останало да тежи върху целия имот. Затова и изводът на въззивния съд, че преживялата съпруга може да ползва цялостно имота, не противоречи на съдебната практика. Последната се споделя от настоящия състав на ВКС, І-во г. о., който, съобразно липсата на специфика в разглеждания случай, не намира основания за нейната промяна.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ Д. касационно обжалване на въззивното решение № 41 от 04.03.2015 г. по в. гр. д. № 1/2015 г. на Кърджалийския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: