3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 39
София, 29.01.13 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 641/2012 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от И. И. Д. частна касационна жалба срещу определението от 23.10.2012 г. по ч. гр. д. № 11975/2012 г. на Софийския градски съд в частта, с която е потвърдено определение от 16.03.2012 г. по гр. д. № 58451/2010 г. на Софийския районен съд за отказ да се приеме за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск. Искането е обжалваният съдебен акт да бъде обезсилен като недопустим, евентуално отменен като неправилен. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК по въпроси, посочени в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Ответникът С. при Б. е изразил становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на І-во г. о., намира следното:
С обжалваното определение е потвърдено определението от 16.03.2012 г. по гр. д. № 58451/2010 г. на Софийския районен съд, с което без уважение е оставено искането за приемане за съвместно разглеждане на предявения от ответника И. И. Д. инцидентен установителен иск за установяване по отношение на ищеца, че няма възникнало правоотношение между държавата и Българската академия на науките /Б./, респективно /С./ при Б., за предаване от държавата на спорното по делото ателие за стопанисване и управление от ищеца.
Съобразно разясненията, дадени в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, преди да разреши спора по същество, съдът трябва да се произнесе дали обжалваното решение отговаря на изискванията за валидност и допустимост. Върховният касационен съд е длъжен служебно да допусне обжалваното въззивно решение до касационен контрол, ако съществува вероятност то да е нищожно или недопустимо, независимо че тези пороци не са подведени от жалбоподателя под основанията за допускане на касационно обжалване.
Изхождайки от това правно положение, настоящият състав на Върховния касационен съд, І-во г. о., намира, че на първо място следва да разгледа този от поставените в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси, който се отнася до обжалваемостта на постановения от първоинстанционния съд съдебен акт – дали определението, с което съдът не е приел за разглеждане инцидентен установителен иск, е от категорията на преграждащите по-нататъшното развитие на делото или определението не е преграждащо. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е подкрепено с представените от жалбоподателя съдебни актове на Върховния касационен съд, постановени в производства по чл. 274, ал. 2 ГПК и съдържащи противоречиви разрешения на поставения въпрос: 1. определение № 483 от 10.08.2009 г. по ч. т. д. № 321/2009 г. на ІІ-ро т. о., според което определението за отказ да се приеме инцидентен установителен иск подлежи на обжалване с частна жалба като преграждащо, и 2. определение № 32 от 26.01.2009 г. по ч. гр. д. № 1773/2008 г. на І-во г. о., с което е прието разрешение в обратния смисъл.
С разпореждане от 10.01.2013 г. на председателя на Върховния касационен съд е образувано т. д. № 1/2013 г. за приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на ВКС по някои въпроси, свързани с въззивното и касационното производство по граждански и търговски дела. В т. 7 е поставен въпросът: подлежат ли на обжалване определенията, с които първоинстанционният съд е отказал да приеме за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че при това положение не може да бъде постановено определение по чл. 274, ал. 3 ГПК по поставената за разглеждане частна касационна жалба преди приемане на тълкувателен акт, поради което производството по нея следва да се спре на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 вр. чл. 292 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА производството по ч. гр. д. № 641/2012 г. по описа на Върховния касационен съд на РБ, I-во г. о.
След приемане на тълкувателно решение по т. д. № 1/2013 г. от ОСГТК на ВКС, делото да се докладва за възобновяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: