2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 22
С., 17.01. 2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 537/2011 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1, т. 1 ГПК.
С определение № 275 от 12.09.2011 г. по гр. д. № 803/2011 г. на ВКС на РБ, І-во г. о., без разглеждане е оставена молбата на М. И. С. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение от 13.06.1994 г. по гр. д. № 699/1993 г. на Самоковския районен съд.
Срещу това определение е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК частна жалба от молителя, който иска то да бъде отменено като неправилно.
От ответниците М. М. Г. счита частната жалба за неоснователна, С. М. А., Ц. Б. С. и И. И. М. не са подали писмени отговори в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
С обжалваното определение Върховният касационен съд, състав на І-во г. о., е приел, че молбата от 13.05.2011 г. за отмяна на влязлото в сила решение е недопустима, тъй като е подадена след като правото да се иска отмяна вече е било погасено с изтичане на 29.06.1995 г. на едногодишния срок по чл. 232, ал. 1 ГПК /отм./, започнал да тече от влизане в сила на решението на 29.06.1994 г. Като обсъдил разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК / от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г./, която не съдържа краен едногодишен срок при посоченото основание за отмяна, аналогично на това по чл. 231, ал. 1, б. „а” ГПК /отм./, съставът на Върховния касационен съд приел, че с разпоредбата на новия ГПК не се създава ново право за отмяна на влезлите в сила решения, на мястото на старото, което е било погасено при действието на отменения ГПК.
Така постановеното определение е правилно, а подадената срещу него частна жалба е неоснователна, поради което обжалваният съдебен акт следва да се остави в сила.
Производството по делото, влязлото в сила решение по което се иска да бъде отменено по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, е започнало, развило се е и е приключило при действието на Гражданския процесуален кодекс от 1952 г. – отменен. Срокът за подаване на молба за отмяна е започнал да тече при действието на същия процесуален закон, както правилно е прието с обжалваното определение. При основанието по чл. 231, ал. 1, б. “а” ГПК /отм./, идентично с това по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, началото на срока в разглеждания случай се свързва с влизането в сила на решението – 29.06.1994 г. Това е така, защото представеното писмено доказателство – саморъчно завещание от 12.03.1988 г., е съществувало при висящността на делото, т. е. възникването на основанието за отмяна предхожда решението, при което положение съгласно чл. 232, ал. 1, предл. посл. ГПК /отм./ началният момент на срока е влизането на решението в сила. От 29.06.1994 г. до подаването на молбата за отмяна на 13.05.2011 г. е изтекъл пределният едногодишен срок по ГПК /отм./, поради което същата като просрочена правилно е оставена без разглеждане.
Тезата, че узнаването на новото писмено доказателство следва да се свърже с датата на вписване на завещанието – 14.02.2011 г., от когато до подаването й не е изтекъл тримесечният срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, не налага извод за валидно упражняване на правото на молба за отмяна. Това е така, защото правото вече е било погасено при действието на процесуалния закон, при който е възникнало.
Извън горните съображения следва да се посочи, че, видно от данните по делото, молителят е узнал за завещанието най-късно на 17.08.2010 г., когато по негова молба завещанието, оставено за съхранение вън от нотариалната кантора, е било обявено от Б. М. – нотариус с район на действие Районен съд [населено място]. От тогава до подаването на молбата за отмяна на 13.05.2011 г., която е втора по ред, след връщане с влязло в сила определение от 31.03.2011 г. на предходната молба вх. № 1814 от 11.10.2010 г., тримесечният срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК е изтекъл.
В обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд, І-во г. о., не е изложил мотиви по други основания за отмяна, и по-конкретно по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК /аналогично на чл. 231, ал. 1, б. „д” ГПК – отм., в първоначалната редакция/, поради което и доводите в частната жалба във връзка с това основание, не могат да бъдат обсъждани.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 275 от 12.09.2011 г. по гр. д. № 803/2011 г. на Върховния касационен съд на РБ, І-во г. о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: