2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 520
София, 04.11.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 5345/2013 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по подадена в срок частна жалба на И. В. Ш. от [населено място], срещу определение от 22.05.2013 г. по в. гр. д. № 140/2013 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което решението от 15.04.2013 г. по същото въззивно дело е допълнено в частта за разноските. Жалбоподателят е изложил оплаквания за незаконосъобразност на определението, тъй като няма доказателства за изплатено от въззиваемия адвокатско възнаграждение и евентуално – за прекомерност на присъдените разноски.
Ответникът по частната жалба С. Н. Ш. я счита за неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
Производството пред въззивния съд е образувано по жалба на И. В. Ш. – ищец по делото. С постановеното от него решение първоинстанционното решение е обезсилено в частта по предявения отрицателен установителен иск и е потвърдено по ревандикационния иск, който е отхвърлен.
С оглед на тези данни налице е основание за ангажиране отговорността на ищеца за сторените от ответника разноски за въззивното производство – чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК. Ето защо правилно с обжалваното определение, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, в тежест на ищеца и въззивен жалбоподател са възложени разноските в размер на 1 000 лева – адвокатско възнаграждение, заплатено за въззивното производство от ответника С. Н. Ш..
Д. на жалбоподателя за недължимост на разноските е неоснователен. Към писмения отговор на въззивната жалба, изготвен от процесуалния представител на ответника, е приложен договор за правна защита и съдействие серия Б № 011042 от 21.01.2012 г., видно от който договореното възнаграждение е 1 000 лева. Фактът, че то е заплатено в брой, е отразен в самия договор. В този случай договорът има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.
Следващият довод е за прекомерност на заплатеното от ответника възнаграждение за адвокат. Той не може да бъде обсъждан, тъй като в действащия ГПК не е предвидено съдът служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита при постановяване на решението. Според чл. 78, ал. 5 ГПК по-нисък размер на разноските в тази им част може да бъде присъден по искане на насрещната страна.
В обобщение, частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение – правилно и следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определението от 22.05.2013 г. по в. гр. д. № 140/2013 г. на Кюстендилския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: