3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 943
С., 17.10. 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 409/2011 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 337 от 27.01.2010 г. по гр. д. № 538/2009 г. на Районния съд [населено място] е признато за установено по отношение на Р. К. Т. и И. К. Ф., че Д. И. Д., Д. П. Д., Г. П. Д., Н. К. Ш., П. К. П. и И. К. А. са собственици общо на 1/6 ид. ч. от УПИ VІІ-2161 от кв. 44, ведно с 1/6 от построената в имота жилищна сграда на 80 кв. м., и е осъдил ответниците да предадат на ищците владението на имота.
Това решение е потвърдено с решение № 499 от 01.12.2010 г. по в. гр. д. № 496/2010 г. на Благоевградския окръжен съд.
Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от ответника И. К. Ф., който поддържа основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по касация – ищци по делото, считат, че касационно обжалване не следва да се допуска; ответницата Р. К. Т. не е подала писмен отговор.
При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Предмет на иска за ревандикация е дворно място с жилищна сграда, собственост на Г. и Л. Д., 5/6 ид. ч. от които са придобити чрез договори за дарение и за покупко-продажба, сключени с н. а. № 161/2005 г. и № 162/2005 г., от ответниците, а останалите 1/6 ид. ч. са собственост на ищците на основание наследствено правоприемство от Л. Д.. Въззивният съд приел, че имотът се владее изцяло от ответниците, които не допускат ищците да упражняват собственическите си права до размер на принадлежащата им идеална част. Действията по поставяне на заключващи устройства и охрана, предприети от ответниците, без да осигурят достъп на ищците като съсобственици в имота, са квалифицирани като недопускане до ползуването му, което е достатъчно, за да обоснове основателност на иска за ревандикация.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя въпросите:
1. за съответствието на въззивното решение с ТР № 1 от 04.01.2001 г. и ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС досежно редовността на исковата молба във връзка с квотите на съсобственост, притежавани от ищците, и наличието на мотиви по възраженията на ответниците по иска, свързани с изясняване и разрешаване на спора по нарушаване правото на собственост и недопускане на ищците до владение на спорните имоти, включително дворното място и плевнята. Сочи се, че по тези въпроси обжалваното решение противоречи и на р. № 1384 от 24.07.2002 г. по гр. д. № 1452/2001 г. на ВКС, ІV-то г. о., и р. № 184 от 10.11.2008 г. по в. гр. д. № 101/2008 г. на Кърджалийския окръжен съд;
2. за съотношението между преклузията на процесуални права на страната и действията на съда при въззивното обжалване в случаите на нарушения на процесуалния закон, допуснати при първоинстанционното производство. Сочи се, че във въззивното производство са направени множество възражения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила и в тази връзка – искане за оставяне на делото без движение, включително за нарушения по чл. 145 ГПК, но съдът в рамките на въззивното производство не се е произнесъл по това искане.
ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС – т. 4, и последвалата го трайна съдебна практика /илюстрирана и с представеното от касатора р. № 1384 от 24.07.2002 г. по гр. д. № 1452/2001 г. на ВКС, ІV-то г. о./ приемат, че когато констатира нередовности на исковата молба, въззивният съд може да я остави без движение съгласно чл. 100 ГПК /отм./ и да даде указания за отстраняването им, като в зависимост от изпълнение на указанията ще разгледа основателността на въззивната жалба или ще обезсили първоинстанционното решение и ще прекрати производството по делото.
С т. 19 на ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС е разяснено, че въззивното производство има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, като съдът, при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото, прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора. Той достига до свое собствено решение по отношение на иска, като извършва в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционният съд. В тази връзка въззивната инстанция трябва да изготви собствени мотиви, а не може направо да потвърди фактическите и правните констатации на първата инстанция дори тогава, когато е възприела мотивите на първоинстанционното решение поради пълното съвпадение на фактическите и правни изводи.
В съгласие с тази задължителна за съдилищата практика, въззивният съд, по повод възражение от ответниците, е изискал ищците да уточнят основанието и размера на претендираните права. Това е сторено от процесуалния им представител адвокат Пл. Щ. в заседанията на 23.09.2010 г. и 28.10.2009 г. /л.л. 19 и 26 от въззивното дело/, като са представени и съответните писмени доказателства, установяващи наследствено правоприемство от съсобственицата Л. Д.. С представените нотариални актове и удостоверенията за наследници на първоначалните собственици Г. и Л. Д., както и на останалите наследници по закон на Л. Д. /освен съпруга й и брат й Д. И. Д./: нейните сестри В. И. Д. и М. И. Г., нередовностите на исковата молба са остранени, съответно съдът е разяснил спора от фактическа и правна страна досежно основанието и размера на притежаваните от страните права в съсобствения имот. Липсата на конкретизация каква идеална част от имота притежава всеки от ищците не съставлява нередовност на исковата молба, тъй като правата им произтичат от закона.
Обжалваното решение на Благоевградския окръжен съд е съобразено със задължителната съдебна практика и относно наличието на собствени фактически и правни изводи на въззивния съд по съществото на заявения за разрешаване материалноправен спор. След подробен анализ на събраните писмени и гласни доказателства, във връзка с доводите на страните, въззивният съд е изложил мотиви по всички елементи на ревандикационната претенция за идеална част от съсобствен имот, включително и защо приема за установено ответниците да упражняват фактическа власт върху имота, да препятстват достъпа на ищците до него и начина, по който осъществяват това. Що се отнася до правилността на изводите, то оплакванията в тази насока съставляват касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на решението и не могат да бъдат разгледани в настоящия етап на производството, което се занимава с предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Решението на Кърджалийския окръжен съд, на което касаторът се позовава, не е влязло в сила и затова не представлява такъв съдебен акт, който да послужи при преценката за наличие на решаван противоречиво правен въпрос и основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване – т. 3 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Поставеният в изложението въпрос за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила също е свързан с правилността на решението, която обаче не е предмет на проверката по допускане на касационното обжалване. По този въпрос касаторът не е и обосновал кое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК счита, че е налице: не е посочил задължителна съдебна практика – чл. 280, ал. 1, т. 1, нито противоречива практика на съдилищата – чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, а доводите в изложението не са съвместими и с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което има предвид не неправилното решаване на даден конкретен правен спор, а произнасянето по такъв правен въпрос, по който липсва съдебна практика или се налага съществуващата практика да бъде променена – т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
В обобщение, предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице, водим от което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 499 от 01.12.2010 г. по в. гр. д. № 496/2010 г. на Благоевградския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: