2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 316
С., 10.10. 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 368/2011 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 1530 от 09.12.2010 г. по в. гр. д. № 1371/2010 г. Варненският окръжен съд оставил в сила решение № 1272 от 14.04.2010 г. по гр. д. № 3473/2004 г. на Варненския районен съд, с което са отхвърлени предявени от З. В. Ш. срещу ОС “Земеделие и гори” [населено място] чифлик, Общината [населено място], [фирма], представляван от Т. Н. Д., Д. Д. Д. и [фирма], искове за ревандикация на парцел № 3 от масив № 116 по плана за земеразделяне в землището на [населено място], в местността “С. А.” /”Ч.”/, с площ 3.000 дка.
Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от ищцата, която поддържа наличие на предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
От ответниците по касация [фирма], Д. Д. Д. и [фирма] считат, че касационната жалба е недопустима предвид обжалваемия интерес, че касационно обжалване не следва да се допуска, а по същество жалбата е неоснователна; от Общината [населено място] е изразено становище за недопускане на касационно обжалване и неоснователност на жалбата; от ОС “Земеделие” [населено място] чифлик не е подаден писмен отговор.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Касационната жалба е подадена на 10.01.2011 г. /видно от отбелязването на куриерската пратка, а е заведена в деловодството на окръжния съд [населено място] под № 1948 от 20.01.2011 г./ и производството пред настоящата инстанция е висящо при действието на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакция според публикацията в ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г., в сила от същата дата. Съгласно посочената разпоредба, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева – за граждански дела. Цената на предявените при условията на субективно съединяване искове с правно основание чл. 108 ЗС се определя към момента на подаване на исковата молба, с оглед действащия към този момент процесуален ред, в разглеждания случай при искова молба от 23.05.2003 г. – съгласно нормата на чл. 55, ал. 1 б. “б” ГПК /отм./.
Предмет на въззивното решение са искове за ревандикация на недвижим имот, с данъчна оценка към датата на предявяването им, видно от удостоверение изх. № 87 от 10.04.2003 г. /л. 19 по гр. д. № 2487/2003 г. на Варненския районен съд/ 3 456 лева. С оглед на тези данни и предвид посочената нормативна уредба, цената на исковете възлиза на 864.00 лева. При това положение подадената срещу въззивното решение касационна жалба е недопустима, поради което, при условията на иззета компетентност и на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, тя следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея касационно производство следва да бъде прекратено.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. № 1948 от 20.01.2011 г., подадена на 19.01.2011 г., от адвокат С. С. – пълномощник на З. В. Ш., срещу въззивното решение № 1530 от 09.12.2010 г. по в. гр. д. № 1371/2010 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 368/2011 г. по описа на Върховния касационен съд на РБ, I-во г. о.
Определението може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд на РБ в едноседмичен срок от получаване на съобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: