2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 536
С.офия, 13.10.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 4202/2014 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК от Т. М. И., А. М. Р. и С. М. Р. чрез адвокат М. С., срещу въззивното решение от 18.03.2014 г. по в. гр. д. № 2071/2008 г. на Софийския градски съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 2 и 3 ГПК.
От ответниците по касация М. Г. М. счита, че касационно обжалване не следва да се допуска, М. М. Р. не е подал писмен отговор.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
С обжалваното въззивно решение, след отмяна на решението от 12.03.2008 г. по гр. д. № 17788/2006 г. на Софийския районен съд, е отхвърлен предявеният от касаторите и от М. М. Р. иск с правно основание чл. 42, ал. 1, б. „б”, предл. 2 вр. чл. 25, ал. 1 ЗНсл за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 26.08.2003 г. на Е. Й. М. в полза на ответника М. М.. Искът е основан на твърденията, че оставеното в полза на ответника завещание не е написано и подписано от завещателката, чиито наследници по закон са ищците по делото. В. съд, като се позовал на константната съдебна практика, включително и на практиката на ВКС, посочил, че при оспорване на саморъчно завещание тежестта да докаже изискванията за неговата действителност пада върху страната, която се позовава на него. В случая това е ответникът, който следва да установи неговата автентичност и то по нетърпящ съмнение начин, т. е. чрез пълно и пряко доказване. След обстоен анализ на събраните по делото доказателства – заключения на съдебно-почеркови експертизи и свидетелски показания, съдът приел за установено по безспорен и несъмнен начин, че завещателката сама е изписала ръкописно и подписала завещанието и заключил, че същото е действително като отговарящо на изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗНсл.
В касационната жалба са развити оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение и постановяването му в нарушение на съдопроизводствени правила, тъй като по делото не е извършено пълно и главно доказване относно авторството на текста на завещанието. Представеният сравнителен материал от почерка бил оспорен от касаторите, но ползващият се от завещанието не представил друг, от който по несъмнен начин да е видно, че текстът е изписан от завещателката, а позоваването на част от гласните доказателства не прави решението законосъобразно и обосновано, тъй като нито една от свидетелките не е доказала по безспорен начин завещанието да е написано от завещателката.
Във връзка с тези оплаквания в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите са поставили въпросите: 1. спазено ли е правилото за пълно главно доказване по несъмнен и нетърпящ възражение начин на авторството на текста на саморъчното завещание – считат, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, и 2. с оглед събраните по делото доказателства правилно ли е приложен материалният закон, за да се достигне до крайния извод – по този въпрос според касаторите обжалваното решение противоречи на решение № 316 от 28.04.1988 г. по гр. д. № 236/1988 г. на ВС, І-во г. о.
Така поставените въпроси не са правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и разясненията в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, защото отговорът и на двата предпоставя проверка по правилността на извършените от въззивния съд процесуални действия, преценката на събраните по делото доказателства и на крайния правен извод, основан на приетите за установени по делото факти и обстоятелства. Правилността на въззивното решение, обаче, е извън предмета на производството по чл. 288 ГПК, което се занимава с предпоставките за допускане на касационното обжалване. Ето защо общата предпоставка за допускане на касационната жалба за разглеждане по същество не е налице.
Не са налице и допълнителните предпоставки за допускане на касационното обжалване.
По първия поставен въпрос касаторите се позовават на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но това основание възниква само в рамките, очертани с т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС – когато разглеждането на конкретното дело допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Нито една от тези хипотези в разглеждания случай не е налице по първия въпрос.
По втория въпрос касаторите поддържат чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Това основание е налице в случай, че един и същ правен въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното решение и в други влезли в сила решения. В представеното решение № 316 от 28.04.1988 г. по гр. д. № 236/1988 г. на ВС, І-во г. о., е прието, че ползуващият се от саморъчно завещание е длъжен, при оспорване на неговата автентичност, да установи, че то е ръкописно написано и подписано от завещателя, и ако заветникът не установи, че завещанието отговаря на разпоредбите на чл. 25, ал. 1 ЗН, това означава, че то не е съставено при спазване на законните разпоредби и не произвежда действие. Обжалваното решение не противоречи, а съответства на тази практика. Отделно от това, правилното приложение на материалния закон е с оглед на събраните по делото доказателства, както се сочи и в зададения въпрос, което от своя страна е дейност по проверка правилността на въззивното решение, а не произнасяне по предпоставките за допускане на касационното обжалване.
С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на ответника по касация следва да се присъдят разноските за водене на делото пред настоящата инстанция в размер на 600 лева по договор за правна защита и съдействие № 58 от 23.05.2014 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 18.03.2014 г. по в. гр. д. № 2071/2008 г. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА Т. М. И., А. М. Р. и С. М. Р. да заплатят на М. Г. М. разноските за водене на делото във Върховния касационен съд на РБ в размер на 600 /шестстотин лв./ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: