3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 167
София, 18.02.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 896/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК, от Министерството на отбраната, срещу въззивното решение № 34 от 26.02.2010 г. по в. гр. д. № 540/2009 г. на С. окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът Общината[населено място] счита, че касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане, а по същество е неоснователна, [фирма][населено място] не е подал писмен отговор.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., за да се произнесе по допускането на касационното обжалване, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 27 от 23.07.2009 г. по гр. д. № 354/2008 г. на Чирпанския районен съд, с което са отхвърлени предявени от [фирма] /в ликвидация/[населено място], заместен в процеса от касатора: 1. иск за признаване на правото на собственост върху УПИ XXIII от кв. 29, пл. № 404 по плана на[населено място] от 1998 г., съставляващ земя с площ 3 850 кв. м. и подробно посочени сгради, съгласно акт за частна държавна собственост № 1563 от 30.11.1998 г.; 2. иск за признаване на установено, че посоченият парцел е частично идентичен с УПИ XXV от кв. 29 с площ 2 580 кв. м. и построените в него сгради по действащия план на града; и 3. иск за обявяване нищожността на сключен между ответниците договор от 24.09.2008 г. за покупко-продажба на недвижим имот.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, както и допълнително представено като отделно приложение, касаторът поставя материалноправния въпрос за приложението на чл. 147 ППЗДС /отм./. На основание на посочената разпоредба въззивният съд е преценил доказателствената стойност на представения по делото акт за държавна собственост № 1563 от 30.11.1998 г., въз основа на който ищецът черпи, а оттам и счита, че установява правото си на собственост върху спорния недвижим имот.
Предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице по следните съображиня:
Предявен е от [фирма] /в ликвидация/, заместен в процеса от касатора, положителен установителен иск за собственост на недвижим имот, актуван с акт за държавна собственост № 1563 от 30.11.1998 г.
За да потвърди първоинстанционното отхвърлително решение, въззивният съд приел, че ищецът не е установил правото си на собственост върху имота, индивидуализиран като част от УПИ XXV от кв. 29 с площ 2 580 кв. м. и построените в него сгради по действащия план на града.
Действително, окръжният съд е обсъдил и допуснато при съставянето на акта за държавна собственост нарушение, като приел, че в него не е посочена съответната точка от разпоредбата на чл. 147 ППЗДС /отм./, което препятства изследването на съответствието между съдържанието на акта и основанието за неговото съставяне и правилността на констатацията, че актуваният имот е държавна собственост. Отбелязано е и това, че за имота вече е бил съставен акт за общинска собственост № 99 от 15.04.1998 г., с което е нарушен чл. 149, т. 1 ППЗДС /отм./, че не се съставят актове за държавна собственост за имотите, които са общинска собственост.
Така изложените от въззивния съд съображения не са единственото основание за отхвърляне на предявените искове.
Въззивният съд е приел, че имотът не е бил предоставен на Министерството на отбраната с ПМС № 72/1992 г. за закриване на Организацията за съдействие на отбраната. В приложение № 2, т. 5 са посочени “наборните автомобилни школи” в определени градове, сред които и[населено място]. Касае се за имущество, което е било използувано за подготовка на наборници за нуждите на въоръжените сили. На тези условия е отговарял единствено парцел XI от кв. 34, пл. № 501 със сгради, актувани с акт за държавна собственост № 1729 от 25.03.1981 г., от който е видно, че имотът е бил предоставен на “ОВТПН-Наборна автомобилна школа”[населено място]. Този имот и попада в приложното поле на чл. 4, ал. 1 вр. т. 5 от Приложение № 2 към ПМС № 72/1992 г., а не спорното имущество. То не е принадлежало на Организацията за съдействие на отбраната.
Наред с това въззивният съд е обсъдил приетата по делото съдебно-техническа експертиза за статута, местоположението, границите и индивидуализацията на имотите – описания в акта за държавна собственост от 1998 г. като парцел XXIII от кв. 29, и спорния по делото, представляващ част от XXV от кв. 29 с площ 2 580 кв. м. и построените в него сгради по действащия план на града. Експертизата е дала заключение за липса на идентичност между двата имота и за невъзможност да бъде индивидуализиран и определен описаният в акта за държавна собственост имот по плана, действал към момента на актуването му. Описаните в исковата молба сгради не съответстват по площ и година на построяване на сградите, находящи се в спорния имот – УПИ XXV от кв. 29, и описани в договор за покупко-продажба на общински недвижим имот от 24.09.2008 г., с който имотът е придобит от ответника-едноличен търговец.
След като не може да се определи точното местоположение на имота, описан в акта за държавна собственост, то не е и възможно да се определи и дали този имот е идентичен с УПИ XXV от кв. 29 по сега действащия план.
С оглед изложеното следва да се приеме, че поставеният от касатора правен въпрос не е свързан с решаващите мотиви на съда за отхвърляне на исковете, защото съображението, че официалната удостоверителна сила на акта за държавна собственост е опровергана, е допълнителен мотив, обосновал крайния резултат по делото. Затова и не е налице общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса за приложението на чл. 147 ППЗДС /отм./, което касаторът обосновава и с необходимостта от създаване на трайна и непротиворечива практика, предвид промените, настъпили в законодателството и обществените условия, по въпроса за собствеността на имоти – държавна собственост, които общините след 1990 г. са актували като свои.
На следващо място като основание за допускане на касационно обжалване касаторът е посочил неправилно прилагане от съда на процесуалните правила за преценка на събраните в хода на делото доказателства. Сочи, че не са обсъдени съществените нарушения, допуснати при съставянето на актовете за частна общинска собственост № 99 от 15.04.1998 г. и № 1499 от 07.05.2008 г. и те са приети като годни доказателства. Преценката на доказателствата винаги е съществен процесуалноправен въпрос, но той не е относим към основанията за допускане на касационно обжалване, а съставлява довод за касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК, който не може да се обсъжда в настоящия етап на касационното производство.
Ответникът по касация Общината[населено място] не е представил доказателства за сторени в настоящото производство разноски, поради което такива не следва да се присъждат.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 34 от 26.02.2010 г. по в. гр. д. № 540/2009 г. на С. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: