5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 233
София, 14.04.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1047/2014 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК, от адвокат М. К. като пълномощник на етажната собственост на бл. G в к. к. „О. Б. Р.” [населено място], срещу решение № ІV-25 от 01.11.2013 г. по в. гр. д. № 1605/2013 г. на Бургаския окръжен съд.
Ответниците по касация С. Т. Т. и Т. Т. Т. считат, че касационно обжалване не следва да се допуска.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускането на касационното обжалване намира следното:
С обжалваното въззивно решение, след отмяна на решение № 83 от 29.04.2013 г. по гр. д. № 737/12 г. на Несебърския районен съд, са отменени всички решения на общото събрание на етажната собственост на блок G в к. к. „О. Б. Р.” [населено място], проведено на 10.07.2012 г.
Въззивният съд приел, видно от поканата от „О. Б. Р. ІV” Е., че общото събрание е свикано при условията на чл. 12, ал. 6, предл. последно ЗУЕС, според която при нововъзникнала етажна собственост първото общо събрание се свиква в 6-месечен срок от възникването й от собственици на самостоятелни обекти, които имат най-малко 20 на сто идеални части от общите части; когато общото събрание не е свикано в посочения срок, то може да се свика от всеки собственик или ползвател. Изхождайки от данните по делото за учредяване право на строеж с нотариален акт от 2006 г., удостоверение от 2007 г. за въвеждане на сградата в експлоатация, и нотариални актове за закупуване на апартаменти от различни лица, въззивният съд заключил, че още към 2006-2007 г. етажната собственост е била възникнала. Разпоредбата на чл. 12, ал. 6 ЗУЕС се прилага при нововъзникнали етажни собствености по време на действието на ЗУЕС /влязъл в сила на 01.05.2009 г./, но спорната етажна собственост не е такава – възникнала е при действието на Правилника за управлението, реда и надзора в етажната собственост /ПУРНЕС/. Първото общо събрание след влизане в сила на ЗУЕС на заварени етажни собствености, възникнали по реда на ПУРНЕС, следва да бъде проведено по реда на пар. 2, съответно пар. 3 от ПЗР на ЗУЕС, а ако такова е било провеждано, всички следващи се провеждат по реда на чл. 12, ал. 1-5 ЗУЕС в зависимост от конкретната фактическа обстановка. В случая касаторът се е позовал /ако не се приеме редовно свикване на общото събрание на основание чл. 12, ал. 6 ЗУЕС/ на чл. 12, ал. 2 и 5 ЗУЕС, но те не са налице. [фирма] няма 20 на сто идеални части от общите части, а в поканата не е отбелязано, че действа и като пълномощник на [фирма] – дори да се приеме, че последното го е упълномощило, така че поканата да изхожда от лица, които притежават повече от 20 на сто идеални части. Ответната етажна собственост не твърди и не навежда обстоятелства, съставляващи „неотложен случай” по смисъла на това понятие, дефинирано в пар. 1, т. 16 от ДР на ЗУЕС; втората хипотеза – да не е било свиквано общо събрание повече от една година, също не е налице, тъй като между страните не е спорно, че на 13.07.2011 г. е било проведено общо събрание и следователно между последното и сега проведеното общо събрание не е изтекла повече от една година. С оглед формираният по изложените съображения извод за незаконосъобразно свикване на общото събрание, въззивният съд не е обсъдил възраженията срещу приетите решения.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК при основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът е поставил следните въпроси: 1. до кой момент от съдебното производство и пред коя инстанция е допустимо представянето на доказателства, с които страната е разполагала; 2. допустимо ли е във въззивната жалба да се сочат нови твърдения и обстоятелства, както и дължи ли въззивният съд произнасяне по тях и 3. допустимо ли е в доклада по делото въззивният съд да приеме, а впоследствие с решението си да се произнесе по ненаведени оплаквания. Твърди, че тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение № 153/12.07.2013 г. по гр. д. № 1317/2013 г., решение № 5/21.01.2012 г. по гр. д. № 822/2011 г., двете на ІІ-ро г. о., и в решение № 40/13.05.2011 г. по т. д. № 384/2010 г. на І-во т. о.
Според касатора тези въпроси са определящи изхода на спора, тъй като въззивният съд е допуснал събиране и обсъждане на нови доказателства – препис от решение по гр. д. № 903/2011 г. на Несебърския районен съд, в нарушение на забраната по чл. 266, ал. 1 ГПК и без въззивникът да е обосновал хипотези по чл. 266, ал. 2 ГПК; произнесъл се е по твърдения извън рамките на спора, очертани с исковата молба, наведени едва във въззивната жалба – като такива визира тези по т. ІІ.1, т. ІІ.2 и т. ІІ.3 – двете подточки /явно се има предвид на въззивната жалба/; произнесъл се е по ненаведени във въззивната жалба оплаквания.
Данните по делото сочат, че за наличието на влязло в сила решение става ясно от отговора по чл. 131 ГПК на исковата молба, подаден от ответника – сега касатор, който е следвало и да го представи, така че представянето му от другата страна във въззивното производство не може да се квалифицира като нарушение на забраната, въведена с чл. 266, ал. 1 ГПК. Не се констатира по въпроса за законосъобразността на свикването на общото събрание /този за законосъобразност на взетите решения не е обсъждан/ въззивният съд да се е произнесъл извън предмета на спора или по ненаведени оплаквания – във въззивната жалба е обосновано становището на въззивника – ищец по делото, защо според него в случая не намират приложение разпоредбите за свикване на общо събрание, на които ответникът по иска се е позовал в отговора на исковата молба.
С оглед изложеното поставените при основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК правни въпроси не изхождат от данните по делото, поради което и не могат да се квалифицират като обуславящи изхода на спора между страните и не обосновават наличието на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
При основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът е поставил въпросите:
1. кога една етажна собственост е нова – считано от възникването на сградата, или е нова, ако не е свиквано общо събрание на етажните собственици по реда на ЗУЕС;
2. допустимо ли е собствениците да определят свой представител по пълномощие, който да подпише поканата за общото събрание на етажната собственост или е необходимо всеки от тях да е подписал поканата;
3. какви са правните последици от уважаване на иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС – решенията по тези искове имат ли действие за в бъдеще време, считано от момента на влизането им в сила, или отмяната е с обратно действие;
4. следва ли свикването на общото събрание да бъде съобразено с отменено по реда на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС събрание – както датата на провеждане на отмененото събрание, така и избраните на него органи;
5. управителен съвет, избран на отменено по реда на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС общо събрание, разполага ли с правата и продължава ли да изпълнява функциите си съобразно чл. 21, ал. 2 ЗУЕС;
6. как следва да се изчислява срокът по чл. 12, ал. 5 ЗУЕС – като едногодишен между провеждането на две общи събрания на етажната собственост или като едногодишен между провеждането на първото и свикването на второто; при изчисляването на този срок следва ли да се съобразява с отменено събрание и
7. допустимо ли е в случаите, когато протокол от общо събрание на етажна собственост и приложените към него книжа не са оспорени по реда на чл. 16, ал. 9 ЗУЕС, такова оспорване да се извърши пред съда, пред който делото е висящо по иск по реда на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС и дължи ли съдът произнасяне по така наведените твърдения.
Съгласно т. 4 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, произнасянето на ВКС е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, когато по конкретния спор няма приложима правна норма, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия; когато приложимата правна норма е неясна, поради което се налага нейното тълкуване от ВКС или когато поради промяна в законодателството или в обществените условия се налага да бъде променено едно вече дадено от ВКС тълкуване на закона.
В разглеждания случай няма основание за допускане на касационно обжалване по първия въпрос, тъй като има ясна и пълна правна уредба, която не се нуждае от тълкуване. Правната теория и трайната съдебна практика приемат, че етажна собственост възниква в момента, в който етажи или части от етажи в една построена в груб строеж сграда станат притежание на различни правни субекти. От момента на възникването на етажната собственост сградата се поставя под режима, установен в нормативните актове, съдържащи специфични разпоредби за този вид собственост. Въззивният съд е приел, че в случая етажната собственост е възникнала през 2006-2007 г., преди влизането на 01.05.2009 г. на Закона за уреждане на етажната собственост /ЗУЕС/ и следователно приложим относно управлението й е ПУРНЕС /отм./. За заварена от новия закон етажна собственост законодателят е предвидил инициатива и ред за свикване на общо събрание и за избор на управителни органи в пар. 2 и 3 от ПЗР на ЗУЕС. За етажна собственост, които е възникнала при действието на новия закон, приложима е разпоредбата на чл. 12, ал. 6 ЗУЕС. Ето защо, ако до влизането в сила на ЗУЕС не е било проведено общо събрание, първото такова е следвало да се проведе по реда на пар. 3 от ПЗР на ЗУЕС. Това е прието и във влязлото в сила решение по гр. д. № 903/2011 г. на Несебърския районен съд, което от своя страна изключва свикването на общо събрание по инициатива на собственици на самостоятелни обекти съгласно чл. 12, ал. 6 ЗУЕС.
Вторият въпрос също не обосновава допускане на касационно обжалване. Законът е предвидил представителство за случаите, когато собственик или ползвател не може да участва в общо събрание – чл. 14 ЗУЕС. Такова правило във връзка с процедурата по свикване на общо събрание в ЗУЕС липсва. Ако се приложат общите правила за представителство по пълномощие, то в хипотезата на чл. 12, ал. 2 ЗУЕС /общото събрание да е свикано по писмено искане на собственици, които имат най-малко 20 на сто идеални части от общите части на сградата/ е необходимо в поканата да се посочи, че свикващият общото събрание действа не само в лично качество, но и като пълномощник. Аргумент за това се съдържа в чл. 13, ал. 1 ЗУЕС, според която поканата следва да бъде подписана от лицата, които свикват общото събрание. Следователно, разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗУЕС е ясна и не се нуждае от тълкуване. А щом като в случая свикването на общо събрание не може да стане по предвидения в нея ред, то и поставеният пети въпрос не е свързан с решаващите изводи на съда и не обосновава допускане на касационно обжалване.
Въпроси трети, четвърти и шести са свързани с приложението на чл. 12, ал. 5, предл. 2 ЗУЕС, според която общото събрание може да бъде свикано от всеки собственик или ползвател когато е изминала повече от една година от последното проведено общо събрание. Както при действието на ПУРНЕС /отм./, така и при сега действащия закон, който урежда управлението на общите части в етажната собственост, се приема, че отмяната на решение на общо събрание на етажната собственост води до отпадане с обратна сила на породените от решението правни последици. Тя обаче, не заличава факта, че е проведено общо събрание и затова то следва да бъде съобразено при изчисляването на релевантния период, без оглед на причините, поради които решенията са отменени – незаконосъобразно свикване или нарушения при провеждането му. Разпоредбата на чл. 12, ал. 5, изр. 2 ГПК е ясна и не се налага произнасяне от Върховния касационен съд по тълкуването и приложението й. Същевременно, тъй като в случая проведеното на 10.07.2012 г. общо събрание е свикано на 28 юни, ако за крайна дата се вземе тази на свикването му, то очевидно е, че едногодишният период от 13.07.2011 г. до 28.06.2012 г. няма как да е изтекъл; не е налице едногодишен период и от 13.07.2011 г. до 10.07.2012 г.
Седмият въпрос не е обсъждан в обжалваното решение, тъй като въззивният съд, приемайки незаконосъобразно свикване на общото събрание, не е разгледал възраженията срещу решенията, приети от общото събрание. Затова и разпоредбата на чл. 16, ал. 9 ЗУЕС, предоставяща възможност на всеки член на общото събрание писмено да оспори пред управителния съвет съдържанието на протокола, включително достоверността на отразените в него решения, в случая не намира приложение. Поставеният във връзка с тази разпоредба въпрос не обосновава наличие на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховния касационен съд, състав на І-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № ІV-25 от 01.11.2013 г. по в. гр. д. № 1605/2013 г. на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: