4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 118
София, 25.02.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 6993/2013 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК от „Агенция Дипломатически имоти в страната” /А./ Е. срещу въззивното решение № 1323 от 28.06.2013 г. по гр. д. № 830/2013 г. на Софийския апелативен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК.
От ответниците по касация – физически лица писмен отговор е подала Е. С. Т., според която не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване; Министерството на вътрешните работи, което поддържа, че не следва да участва като трето лице-помагач на ответника, е изразило становище за присъединяване към касационната жалба.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване, намира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 8096 от 05.12.2012 г. по гр. д. № 5723/2009 г. на Софийския градски съд, с което са уважени предявени от А. А. Нивичка, Е. А. Д., С. Д. Т., В. Василева Т., Г. И. Т., А. А. Т., Е. С. Т., Я. С. Т., Н. С. К. и Ц. С. Т. искове по чл. 108 ЗС, като [фирма] [населено място] е осъдено да предаде на собствениците владението на УПИ ІІІ-647 от кв. 6 по плана на [населено място], м. «Панорамен път-Специални нужди-Б. път» с площ 1 415.00 кв. м.
Въззивният съд приел, че молбата за отмяна на отчуждаването е подадена на 20.05.1998 г. и е в срока по пар. 2 от ПЗР на ЗОСОИ; след отчуждаването за нуждите на МВР и предаването на имота на отдел «УБО», е извършено строителство на двуетажна жилищна сграда и гараж. След изпълнение на мероприятието част от отчуждения имот е отделена и въз основа на регулационния план със заповед от 24.07.1996 г. е образуван самостоятелен парцел ІІІ-647 – предмет на спора, при което отделената част вече не е предвидена за мероприятието, за което е отчужден имотът, а за ново такова. Сградите не попадат в спорния, а в съседния парцел ІІ-14 от кв. 6 и в рамките на последния е обособена и прилежащата към сградите част от терена. Затова и строителството на двете сгради не се явява пречка за възстановяване на собствеността върху парцел ІІІ-647. Липсват доказателства, а са и преклудирани като невъведени в срока по чл. 131, ал. 1 вр. чл. 133 ГПК, твърдения върху спорния парцел да са извършени други мероприятия, които да са пречка за отмяна на отчуждаването. По тези съображения, след проведения контрол за валидност и материална законосъобразност на заповедта за отмяна на отчуждаването, е прието, че възраженията срещу заповедта не са доказани, и че същата е влязла в сила с връщане на полученото парично обезщетение на 11.04.1999 г. Оттук съдът заключил, че ищците са установили правото си на собственост по наследство и реституция на основание чл. 2 вр. чл. 1, ал. 1 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС.
На 15.11.2011 г., когато е възникнал като правен субект по силата на чл. 67 ТЗ, ответникът по иска /сега касатор/ е могъл да стане собственик съгласно чл. 17а ЗППДОбП /отм./ само на прилежащата част към двете сгради, която е УПИ ІІ-14 от кв. 6, а не спорният парцел. Към момента на образуване на ответника в сила е било изменението на регулацията от 1996 г., затова не може да се приеме, че в капитала на дружеството е внесен и спорният парцел и че ответникът е бил негов добросъвестен владелец по силата на чл. 70, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ЗС, а от моментна на възстановяване на собствеността до предявяване на исковете за ревандикация на 04.03.2009 г. срокът по чл. 79, ал. 1 ЗС не е изтекъл. Ищците са собственици, а ответникът владее имота, без да е ангажирал доказателства, че осъществяваното от него владение е на правно основание, поради което предпоставките за уважаване на ревандикационната претенция са налице.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, което се съдържа в самата касационна жалба, се сочи, че е налице противоречива съдебна практика при преценката за това дали фактически е започнала реализацията на мероприятието, за което е отчужден процесният имот, заедно с други имоти.
Според част от решенията, на които касаторът се позовава, преценката е в зависимост от започналото изграждане на мероприятието върху отчуждения терен като цяло, а не само върху конкретния имот и собствеността не може да бъде възстановена, дори отчужденият имот да не е засегнат, щом строителството е започнало в други имоти, отчуждени за общото мероприятие; по начало не се възстановява отчужден незастроен имот, който след одържавяването е застроен; не подлежи на възстановяване незасегнатата от строителството част от имота, която има значение на обслужващ терен по отношение на реализирания строителен обект. Съгласно друго от посочените от касатора решения, достатъчно е отделният имот да е освободен от започнало мероприятие, без да се държи сметка за състоянието на останалите имоти, отчуждени за същото мероприятие. Тези съдебни актове са постановени в производства по административни дела и съгласно т. 3 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС не са сред актовете, формиращи противоречива съдебна практика като основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Затова и не могат да бъдат подлагани на преценка за наличие на противоречиво разрешаван въпрос.
По поставения въпрос касаторът се позовава и на практика на ВКС, част от която попада в обхвата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, а друга – на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Тези основания не са налице по следните съображения:
Според решение № 324 от 04.06.2009 г. по гр. д. № 2199/2008 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., постановено по реда на пар. 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК вр. чл. 218а, ал. 1, б. «а» ГПК /отм./, в хипотезата на чл. 2 от ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС е релевантно дали фактически е започнало реализирането на мероприятието, за което е отчужден незастроен имот, а не дали самото мероприятие е реализирано изцяло или частично или дали съответната част от имота е засегната от строителните работи. Хипотезата по настоящото дело е друга – след осъществяване на мероприятието, върху свободна от същото част от отчуждения имот е образуван дворищнорегулационен парцел, т. е. последният вече не е част от общия имот, а е самостоятелен обект с друго предназначение. Не се разкрива сходство на разгледаните случаи, поради което и не се касае за противоречиво разрешаван въпрос.
Според решение № 303/14.12.2011 г. по гр. д. № 1270/2010 г. на ВКС, II г. о., и решение № 225/27.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1000/2011 г., I г. о., двете постановени по реда на чл. 290 ГПК и задължителни за съдилищата, при отчуждаване на група имоти за едно общо мероприятие не е необходимо извършеното строителство да засегне всички имоти, за да се смята мероприятието за осъществено; преценката за наличие на предпоставки за възстановяване на собствеността се извършва с оглед цялостното реализиране на мероприятието, т. е. от значение е не само обстоятелството дали самата сграда е построена върху отчуждения имот, но и дали този имот е засегнат от съпътстващи благоустройствени мероприятия, осъществени с цел нормалното функциониране на сградата; дали имотът служи като необходима прилежаща към сградите площ или като дворно място към същите. В обжалваното въззивно решение няма констатации за наличие на съпътстващи мероприятия, нито е прието спорният парцел или част от него да е прилежаща площ или дворно място към сградите, поради което и твърдяното от касатора противоречие не е налице.
Д. в жалбата за противоречиво разрешаван въпрос в случаите на отчуждаване по силата на териториално-устройствен план на недвижим имот, предназначен за специални нужди, не е подкрепен с позоваване и представяне на практика на Върховния касационен съд, а цитираното решение по административно дело, както вече се посочи, не е съдебна практика, явяваща се основание за допускане на касационно обжалване съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Касаторът се позовава на ТР № 6/2006 г. на ОСГК на ВКС, че заповедта за отмяна на отчуждаването е непротивопоставима на трети лица, неучаствали в производството по издаването й /в случая [фирма]/; че лицето, което черпи права от възстановената собственост /в случая ищецът/, следва да докаже настъпването на реституционния ефект, при което по реда на косвения съдебен контрол гражданският съд преценява материалната законосъобразност на реституционния акт. Настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че въззивният съд е процедирал в съответствие с т. 4 на посочения тълкувателен акт, тъй като се е произнесъл по валидността и материалната законосъобразност на заповедта за отмяна на отчуждаването /без да е необходимо да открива производство по оспорването й по реда на чл. 193 ГПК, както смята касаторът/, съобразявайки въведените от ответника възражения, и след обсъждане на събраните по делото доказателства и доводите на страните е формирал извода си за наличие на предпоставките на реституционния закон с оглед приложимата материалноправна норма – чл. 2 вр. чл. 1, ал. 1 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Затова и твърдяното противоречие със задължителната съдебна практика като основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице.
Последното поддържано от касатора основание за допускане на касационно обжалване – това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, не е обосновано и затова не е предмет на преценка от касационната инстанция относно наличието му.
Останалите доводи в касационната жалба по съществото си са оплаквания за неправилност на въззивното решение, които не могат да бъдат проверявани в производството по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Искането на ответницата по касация Е. Сл. Т. за присъждане на разноски по водене на делото във Върховния касационен съд не може да бъде уважено, тъй като същата не е представила доказателства да е сторила такива.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1323 от 28.06.2013 г. по гр. д. № 830/2013 г. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: