3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 676
С., 06.07.2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 943/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по подадена в срока по чл. 283 ГПК от Д. Адамова С., Ж. Т. Адамова и И. Адамова П. касационна жалба, към която се е присъединила И. Х. Г., срещу въззивното решение № 334 от 17.03.2010 г. по в. гр. д. № 34/2010 г. на Варненския окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК.
Ответниците по касация И. Д. Ч. и С. Г. Ч., както и Д. С. Адамова, Ф. Х. Т. и К. Х. Д. не са подали писмени отговори.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., за да се произнесе по допускането на касационното обжалване, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение в сила е оставено решение № 3454 от 11.12.2008 г. по гр. д. № 7791/2007 г. на Варненския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявен от касаторите и от Х. И. А., заместен в процеса от процесуалните си правоприемници Д. С. Адамова, И. Х. Г., Ф. Х. Т. и К. Х. Д., отрицателен установителен иск за собственост 600/609 кв. м. ид. ч. от поземлен имот № 159 по плана на новообразуваните имоти на с. о. “Бялата чешма, Дъбравата и М. рид” в землището на[жк]; в частта, с която ищците са осъдени да заплатят на ответниците разноски по делото, първоинстанционното решение е отменено за разликата над 549.47 до 847.00 лева.
По предявения отрицателен установителен иск за собственост на земеделска земя, призната за възстановяване в полза на ищците с решение на поземлената комисия № 1066 от 25.02.2004 г. като част от имот № 3685, ответниците са противопоставили възражение, че имотът е бил предоставен за ползване по реда на постановление на Министерския съвет на И. Д. Ч., като е осъществена и процедурата по изкупуването му на основание пар. 4а ПЗР на ЗСПЗЗ.
Въззивният съд приел, че налице са били всички предпоставки за изкупуване на имота от страна на ответниците, които надлежно са придобили собствеността, поради което и предявеният срещу тях иск е неоснователен.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите сочат, че материалноправните въпроси за установяване на идентичност между предоставения за ползуване и спорния по делото имоти и за наличието на сграда, а оттам – и въпросът кому принадлежи правото на собственост при възникналата конкуренция на права между лица с признато право на възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ и бивши ползуватели по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е разрешен в противоречие с постоянната практика на ВКС и на съдилищата. Свързан с тези въпроси е и процесуалноправният въпрос за установяване на това право с допускане и обсъждане на посочените в закона доказателства и формиране на съответни на съдържанието и хронологията им изводи.
Предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице по следните съображения:
В разглеждания случай първият въпрос е за идентичността между имота по исковата молба и този, върху който ответниците претендират да са придобили правото на собственост чрез изкупуване на земята, върху която им е било предоставено право на ползуване. С гласни доказателства е установено, че от предоставянето на имота и понастоящем фактическа власт упражняват ответниците. Това обстоятелство, преценено във връзка със заключението на техническата експертиза, че има съвпадение, макар и само на две от границите на спорния имот, с имота, предмет на предоставеното с решение № 612-4 по протокол № 35 от 23.08.1983 г. на ИК на ОбНС [населено място], право на ползуване на ответника И. Д. Ч., както и с данните, че ответникът е записан в разписния лист към кадастралния план на ползувателите и в регистъра на имотите към плана на новообразуваните имоти, са наложили извод за идентичност. Тъй като наличието или липсата на идентичност между имотите е фактически въпрос, то и изложеното в тази насока в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК по същността си е довод по правилността на формирания от въззивния съд извод, и в този смисъл – касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Оплакванията за неправилност на решението не се разглеждат в настоящия етап на производството, което се занимава с основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Разрешаването на съответния фактически въпрос е в зависимост от данните по конкретното дело, поради което може да се направи и констатация за противоречие с решението по гр. д. № 2529/2008 г. на Варненския окръжен съд /касационната жалба срещу което не е допусната за разглеждане по същество, видно от определение № 65 от 20.01.2010 г. по гр. д. № 961/2009 г. на ВКС, ІІ-ро г. о./, според което, за да се индивидуализира имотът и се установи идентичност между спорния по делото и този, върху който е предоставено право на ползуване, следва да се посочат граници поне от три страни.
Данните по делото сочат, че към 01.03.1991 г. в имота е съществувала сграда на два етажа в груб строеж, със застроена площ на първия етаж 35 кв. м. и на втория – 27 кв. м., и санитарни помещения в двора, изградена от тухли с бетонови плочи, двускатен покрив, покрит с керемиди, която отговаря на изискванията за сграда по пар. 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ и чл. 177, ал. 1 и 3 от Наредба № 5 от 1977 г. за правила и норми по Т. /отм./. За да формира този извод, въззивният съд е изхождал от същите критерии, които са залегнали и в представените от касаторите решение № 359 от 23.03.2007 г. по гр. д. № 171/2006 г. на ВКС, ІV-б г. о., решение от 05.12.2001 г. по гр. д. № 1071/2001 г. на Варненския окръжен съд, оставено в сила с решение № 679 от 23.06.2003 г. по гр. д. № 554/2002 г. на ВКС, ІV-то г. о., и решение № 250/08 от 09.04.2008 г. по гр. д. № 1240/2007 г. на ВКС, V-то г. о. Различното разрешение е резултат от разликата във фактическата обстановка, а не от противоречиво разрешаване на въпроса за понятието “сграда” като една от предпоставките за трансформиране на правото на ползуване в право на собственост. Определение № 159 от 30.12.2008 г. по гр. д. № 4103/2008 г. на ВКС, ІІІ-то г. о., като постановено в производство по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК, не е сред съдебните актове, които формират съдебна практика по смисъла на разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо не се констатира да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което възниква тогава, когато при неясни или противоречиви правни норми няма формирана съдебна практика по прилагането им или когато следва да се внесе промяна в установената практика, ако тя е неправилна или са се променили обществените условия, при които е създадена и се налага осъвременяването й.
Не са налице основания за разглеждане на касационната жалба по същество и по процесуалноправния въпрос за допускане и обсъждане на доказателствата и формиране на съответните фактически и правни изводи. Съгласно разясненията в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да се допусне касационно обжалване, е необходимо поставеният материалноправен или процесуалноправен въпрос да е свързан с предмета на делото и да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждането на събраните по делото доказателства. Освен това в случая няма противоречие между въззивното решение и трайната съдебна практика относно начина, по който се извършва преценка на събраните по делото данни, тъй като са обсъдени всички допуснати доказателства, които съдът е възприел според точния им смисъл и е формирал съответни на съдържанието им правни изводи.
С оглед изложеното не се констатира определящият изхода на делото материалноправен въпрос за наличието на права на ответниците, противопоставими на признатото в полза на ищците право на възстановяване на собствеността върху имот в терен по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, да е разрешен при предпоставките по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 или 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 334 от 17.03.2010 г. по в. гр. д. № 34/2010 г. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: