3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 647
С., 28.06.2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 116/2011 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 482 от 15.10.2010 г. по гр. д. № 921/2009 г. Софийският окръжен съд потвърдил решение № 77 от 25.06.2009 г. по гр. д. № 290/2008 г. на Свогенския районен съд в частта, с която е допусната делба на първи и втори етажи от масивна двуетажна двуфамилна жилищна сграда със застроена площ 106.80 кв. м. на първия етаж и 99.70 кв. м. на втория етаж, находяща се в УПИ ІІІ-35 от кв. 15 по плана на гара Л., между М. М. К. с квота 1/4 ид. ч. от първия етаж и 1/2 ид. ч. от втория етаж, и А. И. А. с квота 3/4 ид. ч. от първия етаж и 1/2 ид. ч. от втория етаж.
Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от А. Ив. А., която иска то да бъде отменено като неправилно. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответницата по касация М. М. К. счита, че касационно обжалване не следва да се допуска, а по същество жалбата е неоснователна.
При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Предмет на делба е недвижим имот, съставляващ дворно място и построената в него жилищна сграда, и произхождащ от общия на страните наследодател М. А. А. /М./, който приживе се разпоредил с 1/2 ид. ч. от мястото и от първия етаж в полза на сина си И. М. А. /н. а. № 178/1983 г. за дарение/, и с целия втори етаж и 1/2 ид. ч. от мястото в полза на сина си Д. М. А. /н. а. № 234/1968 г. за покупко-продажба/.
М. Ат. М. починал на 09.07.1988 г. и оставил за наследници по закон ищцата М. М. К. – дъщеря, и ответницата – сега касатор, А. Ив. А. – дъщеря на И. М. А., починал на 15.06.2007 г. Страните са наследници по закон и на починалия на 09.03.2008 г. Д. М. А..
С първоинстанционното решение е допусната делба на целия недвижим имот, като квотите в дворното място са определени на 1/4 ид. ч. за М. М. К. и 3/4 ид. ч. за А. Ив. А..
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е посочено, че разглеждането на касационната жалба ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Макар по делото да са приложени нотариални актове за наследодателите на страните и нотариален акт, който сочи, че жалбоподателката е собственик на част от имота, въззивният съд допуснал делба на целия имот – като жилищна сграда, без да се произнесе за част от дворното място, което съставлява неточно прилагане на закона.
При това изложение настоящият състав на Върховния касационен съд на РБ, I-во г. о., намира, че предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице.
Жалбоподателката не е изпълнила първото условие на закона, а именно да формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и който е от значение за изхода на заявения за разрешаване правен спор. В ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че обжалваното решение не може да бъде допуснато до касационен контрол, без да бъде посочен от касатора определящият изхода на делото въпрос, нито това може да стане като касационният съд изведе правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Наред с това в тълкувателния акт са дадени разяснения какво се разбира под определящ изхода на делото правен въпрос, които не са съобразени при изготвяне на изложението. Същевременно е прието, че непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – т. 1 на посочения тълкувателен акт.
Доводите в изложението не са съвместими и с поддържаното от жалбоподателката основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което има предвид не неправилното решаване на конкретен правен спор, а произнасянето по такъв правен въпрос, по който липсва съдебна практика или се налага съществуващата практика да бъде променена – т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Наред с това разглежданият случай не разкрива някаква специфика, която да налага касационната жалба да бъде допусната за разглеждане по същество. Данните по делото сочат, че правата на жалбоподателката произтичат както от наследяване от общите наследодатели – М. Ат. М. и Д. М. А., така и от сделката по н. а. № 178/1983 г., с оглед на която и по наследствено правоприемство от И. М. А., тя се легитимира за собственица на 1/2 ид. ч. от мястото и от първия етаж на сградата. Предвид това и предходното разпореждане с н. а. № 234/1968 г., към момента на смъртта си М. Ат. М. е бил собственик само на 1/2 ид. ч. от първия етаж, която се наследява при равни права от двете съделителки – по 1/4 ид. ч. Правата им относно втория етаж на сградата, който е останал в наследство от купувача по договора от 1968 г. Д. М. А., също са равни, но възлизат на по 1/2 ид. ч., а останалата от него 1/2 ид. ч. от мястото се наследява от съделителките при квоти по 1/4 ид. ч.
Посочените обстоятелства са отчетени от съда в двете инстанции при определяне на квотите, като частта от делбения имот, придобита от жалбоподателката по наследяване от И. М. А., е съобразена при определяне на правата й както по отношение на отделните етажи в сградата, така и на дворното място. То също е допуснато до делба, но не е предмет на обжалвания съдебен акт, тъй като първоинстанционното решение в тази част е влязло в сила като необжалвано.
Становището, което съдът е взел по поделяемостта на жилищната сграда, е във връзка с разпоредителните сделки, налагащи определяне на различни квоти за всеки от етажите и за мястото. То обаче не предопределя разрешението във връзка с поделяемостта, защото това е предмет на втората фаза на делбата.
В обобщение, въпросите по чл. 344, ал. 1, изр. 1 ГПК са разрешени в съответствие с трайната съдебна практика по приложението на закона, при което не се констатират основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
С оглед заявеното искане, на ответницата по касация следва да се присъдят 500 лева разноски за водене на делото във Върховния касационен съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 482 от 15.10.2010 г. по гр. д. № 921/2009 г. на Софийския окръжен съд.
ОСЪЖДА А. И. А. да заплати на М. М. К. 500 /петстотин лв./ лева разноски за водене на делото във Върховния касационен съд на РБ.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: