3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 874
С., 03.10. 2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 255/2011 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по подадена в срока по чл. 283 ГПК касационна жалба от Община [населено място] срещу въззивното решение от 07.12.2010 г. по в. гр. д. N 155/2010 г. на Окръжния съд [населено място] в частта, с която, след частична отмяна на решението от 15.04.2010 г. по гр. д. № 289/2009 г. на Берковския районен съд, е уважен иск за ревандикация на сграда за търговия с площ 61 кв. м. и прилежащия й терен с площ 106 кв. м., обозначен на скицата на л. 126 от първоинстанционното дело с буквите АБВГДЕЖЗИ. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] [населено място] счита, че касационно обжалване не следва да се допуска, а по същество жалбата е неоснователна.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
По делото е установено, че през 1974 г. кооперативно предприятие, правоприемник на част от активите и пасивите на което е ищецът [фирма] [населено място], е изградило със свои средства павилион за мекици, който разширило през 1987 г. Сградата, която има площ 61 кв. м., е изградена върху бетонова основа, свързана е трайно с терена чрез забетониране на рамка от стоманен профил в основата, налице са вътрешни преградни стени, частично зидани с “итонг”, частично – с метални преграждения, има зидан комин, подът е изпълнен с мозаечни плочки и теракот, носещата конструкция е метална: колони и ферми, ограждащите стени са изпълнени частично от гофрирани ламаринени платна с пълнеж, ламинирани плоскости от плоскостно-дървесни частици /ПДЧ/ и от етернитови платна с пълнеж. Сградата е записана в книгата за основни средства на ищеца и на праводателите му и е заснета в действащата кадастрална карта от 2008 г. Попада в кв. 84 по регулационния план на [населено място], за който не е налице – не е имало по време осъществяване на строителството, нито понастоящем, действащ застроителен план.
С оглед на тези данни и след като изложил съображения защо приема констатациите на втората разширена тричленна техническа експертиза, а не тези на първата такава и на депозираното пред районния съд заключение, въззивният съд заключил, че спорният павилион за търговия представлява сграда /постройка/, а не е преместваем търговски обект по чл. 120а ППЗТСУ /отм./, изключен е от обхвата на обектите – общинска собственост, а правото на собственост върху него и прилежащия му терен са придобити от кооперативното предприятие, преобразувано в еднолично търговско дружество с кооперативно имущество – чл. 2, ал. 3 ЗОбС /отм./.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите /уточнени от настоящия състав на Върховния касационен съд съобразно правомощията му по т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/ за определяне градоустройствения статут на спорния по делото обект, съставлява ли той сграда /постройка/ по смисъла на чл. 2, ал. 3 ЗОбС /отм./ или е преместваем обект по чл. 120а ППЗТСУ /отм./, и намира ли приложение по отношение на него разпоредбата на чл. 2, ал. 3 ЗОбС /отм./. Касаторът счита, че спорът попада в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като съдебната практика е бедна на сходни казуси и затова произнасянето на Върховния касационен съд ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В касационната жалба има позоваване на решение № 1265 от 23.12.2008 г. по гр. д. № 3896/2007 г. на ВКС, ІІІ-то г. о., при което би могло да се приеме, че като основание за допускане на касационно обжалване се поддържа и чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Посоченият съдебен акт обаче не е представен, при което положение съгласно разясненията в т. 3 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав на Върховния касационен съд не може да извърши преценка дали са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд.
Съгласно т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да се допусне касационно обжалване, необходимо е поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК материалноправен или процесуалноправен въпрос да е от решаващо значение за изхода на конкретния спор. В разглеждия случай въпросът за определяне градоустройствения статут на сградата, обект на иска за собственост, не е такъв. Данните по делото сочат, че както при изграждането и разширението й през 1974 и 1987 г., така и понастоящем, за квартала, в който се намира спорният обект, липсва застроителен план. Следователно при определяне статута на обекта не може да се изходи от съответните градоустройствени предвиждания съобразно това дали постройката пррисъства като елемент от плана. Ето защо по отношение на първия поставен въпрос не е налице общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед данните по делото, за да приложи разпоредбата на чл. 2, ал. 3 ЗОбС /отм./, въззивният съд е взел предвид установеното по делото, че сградата е трайно прикрепена към земята. Изхождайки от техническата й характеристика, обосновано е приел, че тя не е преместваем търговски обект по чл. 120а ППЗТСУ /отм./, а представлява сграда /постройка/, по отношение на която разпоредбата на чл. 2, ал. 3 ЗОбС /отм./ – при наличие и на останалите, установени с нея изисквания, намира приложение. При обосноваване на това разрешение съдът е съблюдавал закона и установената практика, че не може на основание посочената разпоредба да се признае право на собственост върху вещ, която не представлява недвижим имот по смисъла на чл. 110 ЗС. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, ако: а/. произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, или б/. съдът за първи път се произнася по даден правен спор, или в/. изоставя се едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. По приложението на посочените от касатора разпоредби практиката на съдилищата е постоянна, поради което не може да се приеме, че стоят за разрешаване вторият и третият от поставените въпроси, или че практиката се нуждае от изясняване или допълване в това отношение.
Предпоставките за допускане на касационната жалба за разглеждане по същество не са налице.
С оглед този изход на делото и предвид заявеното искане, на ответника по касация следва да се присъдят 400 лева разноски за водене на делото във Върховния касационен съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 07.12.2010 г. по в. гр. д. N 155/2010 г. на Окръжния съд [населено място].
ОСЪЖДА Общината [населено място] да заплати на [фирма] [населено място] 400 /четиристотин лв./ лева разноски за водене на делото във Върховния касационен съд на РБ.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: