4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 263
София, 28.04.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1740/2014 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК, от адвокат Р. А. като пълномощник на част от ответниците, срещу въззивното решение № 435 от 15.10.2013 г. по в. гр. д. № 204/2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК.
Подаден е писмен отговор от част от ищците по делото, които са изразили становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване, намира следното:
С обжалваното въззивно решение е обезсилено решение № 304 от 04.10.2011 г. по гр. д. № 393/2007 г. на Велинградския районен съд, с което е отхвърлен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Съобразно твърденията в исковата молба и формулирания петитум, въззивният съд приел, че предмет на иска е установяване правата на собствениците по нотариален акт от 1947 г. като наследодатели на ищците, върху ливада от 20 дка в м. „Сухия дол”, към момента на внасянето в Т., по отношение на ответниците, за които се твърди, че като наследници на други лица оспорват правата им върху конкретно определени части от имота, попадащи в новообразувани поземлени имоти по плана за земеразделяне.
При това положение според въззивния съд на първо място следва да се отговори на въпроса кои от ищците на кои от собствениците по нотариалния акт са наследници; кой от наследниците за кой от собствениците е заявил имота или части от него за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и как е приключило административното, респективно съдебното производство по реституцията му. По аналогичен начин е следвало да се изяснят обстоятелствата и относно ответниците – кои от тях на кои от посочените в исковата молба лица са наследници, имало ли е реституционни претенции от тяхна страна към спорния имот и как е приключила процедурата по възстановяване на собствеността. Едва след извършване на тази проверка и при констатация, че е налице правен интерес от предявените субективно и обективно съединени искове, съдът е следвало да разреши спора за материално право между ищците и ответниците.
Въззивният съд посочил още, че вместо да процедира по този начин, първоинстанционният съд се е произнесъл по иск, с какъвто не е бил сезиран: дали наследодателят на ищците М. А. Т., починал през 1997 г., към момента на образуване на ТКЗС е бил собственик на ливада в землището на [населено място], в местността „Сухия дол”, с площ от 20 дка, сега част от новообразувани имоти № 122054, № 122113, № 122094, № 122055 и от № 122056 по плана за земеразделяне. Наред с това отразеното в диспозитива на решението се разминава с фактите по делото, че М. А. Т. не е общ наследодател на ищците, а е само един от собствениците по нотариалния акт от 1947 г. и е наследодател на част от ищците, един от които е М. М. Т., починал в хода на първоинстанционното производство на 07.02.2011 г. преди постановяване на решението на 04.10.2011 г., но същият не е бил заличен като страна и не са били конституирани наследниците му по закон – те участват едва във въззивното производство като конституирани при администриране на въззивната жалба с определение на районния съд от 13.06.2012 г.; в противоречие с отразеното в диспозитива, в мотивите към решението неправилно е посочено, че ищците са наследници на Х. А. Т. – един от собствениците по нотариалния акт и наследодател на част от ищците. Указано е при новото разглеждане на делото във връзка с установяване на правния интерес съдът да изясни по категоричен начин дали ищците като наследници на всеки един от собствениците по нотариалния акт са заявявали за възстановяване процесния имот и ако същият не е бил възстановяван от името на някой от собствениците, да се процедира съобразно това, като се приеме, че искът за ищците като наследници на този собственик е недопустим; във връзка с материалноправната легитимация на ищците съдът следва да провери дали всички от тях се явяват наследници на собствениците по нотариалния акт, респ. самите собственици, например ищцата З. А. Т..
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК Върховният касационен съд да се произнесе относно допустимостта на предявен иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ предвид наличието или не на висяща административна процедура пред поземлената комисия /общинска служба по земеделие/ на името на наследодателя, относно спорните имоти и дължи ли въззивният съд произнасяне по наличието на правен интерес по предявения иск. Представят решение № 361 от 15.07.2010 г. по гр. д. № 389/2010 г. на ВКС, ІІ-ро г. о. В касационната жалба сочат, че след обезсилване на първоинстанционното решение, делото е следвало да бъде прекратено, но вместо това неправилно е върнато за ново разглеждане от районния съд.
Настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице по следните съображения:
Поставеният в изложението правен въпрос за правния интерес от провеждането на специалния установителен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ действително е обуславящ допустимостта на производството по делото. В представеното от касаторите решение, постановено в производство по чл. 290 ГПК, е посочено, че при всички случаи съдилищата са длъжни да се произнесат по наличието на правен интерес от иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, независимо от това дали производството е първоинстанционно или въззивно. Видно от обжалваното решение, въззивният съд не се е отклонил от тази съдебна практика, но разглежданият случай разкрива тази особеност, че преценката относно правния интерес от иска, а оттам – и относно допустимостта на производството по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, е последваща, едва след като се изяснят обстоятелствата, за които във въззивното решение са дадени подробни указания. При констатацията за приключване на първоинстанционното производство без да са били конституирани процесуалните правоприемници на ищец, починал преди изслушване на устните състезания пред районния съд, дължимите в указаната насока процесуални действия не могат да бъдат извършени от въззивния съд, поради което и на това основание постановеното решение е подлежало на обезсилване, а делото, което се е развило без участието на страна – на връщане за ново разглеждане от районния съд.
С оглед изложеното, основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК само е посочено в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, но без да е обосновано с какво разглеждането на делото от ВКС ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото, касационната жалба не може да бъде допусната за разглеждане по същество на това основание.
Наведените от касаторите оплаквания за липса на идентичност между имота по нотариалния акт от 1947 г. в местността «Сухия дол» и имота в местността «Хановете», за който според касаторите се отнася претенцията на ищците, и за липса на доказателства към момента на образуването на ТКЗС наследодателят на ищците да е бил собственик на претендирания имот, са относими към отменителните основания по чл. 281 ГПК и съгласно разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС не могат да обосноват приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответниците по касация, от чието име е представен отговор на касационната жалба, изготвен от адвокат А. П. от АК [населено място], са направили искане за присъждане на разноските за производството във ВКС по договори за правна защита и съдействие № 008984, № 008985 и № 008986 от 20.12.2013 г. Искането не може да бъде разгледано на настоящия етап на производството, тъй като с постановяване на настоящото определение спорът между страните не се разрешава окончателно. Висящността на производството е запазена предвид постановеното с въззивното решение връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, при което разноските за всички инстанции ще бъдат разпределени съобразно правилото на чл. 78 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 435 от 15.10.2013 г. по в. гр. д. № 204/2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: