3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 518
С., 31.10. 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 357/2011 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от адвокат Р. Г. Г. – процесуален представител на [фирма], срещу определение № 923 от 19.05.2011 г. по ч. гр. д. № 1413/2011 г. на Софийския апелативен съд, с което без уважение е оставена частна жалба срещу определение от 17.03.2011 г. по гр. д. № 406/2009 г. на Врачанския окръжен съд за връщане на въззивна жалба вх. № 1282 от 21.02.2011 г. срещу решението от 10.01.2011 г. по същото дело, поради невнасяне на държавна такса за въззивно обжалване.
Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и се иска отмяна на обжалвания съдебен акт като неправилен.
Ответникът [фирма] счита, че касационно обжалване не следва да се допуска, а по същество частната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., за да се произнесе по допускането на касационното обжалване, взе предвид следното:
Данните по делото сочат и това е прието за установено, че в производството пред Врачанския окръжен съд жалбоподателят е представляван от адвокат Р. Г., който в качеството на процесуален представител на страната е изготвил и подписал въззивната жалба. Съобщението, че същата е оставена без движение с указание за внасяне в едноседмичен срок на дължимата за въззивното производство държавна такса, е изпратено на адреса на управление на дружеството. То е връчено на 01.03.2011 г. на Маргарита К. – служител в отдел “Т.”. В дадения срок, както и впоследствие, указанието не е изпълнено. При тези данни въззивният съд приел за правилно определението за връщане на въззивната жалба по съображения, че страната е редовно уведомена по реда на 50, ал. 3 вр. ал. 1 ГПК за дължимото процесуално действие, което не е изпълнила. Приел е също, че по делото няма посочено “лице за призоваване и връчване на съобщения”, както твърди страната, доколкото за адвокат Р. Г. се съдържа общо посочване като процесуален представител, и на второ място – тълкуването, че при наличие на процесуален представител връчването става само чрез последния, съставлява недопустимо разширително тълкуване на чл. 39, ал. 1 ГПК, което от своя страна води до корекция /заобикаляне/ на реда по чл. 50, ал. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в частната касационна жалба, като въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, се поставя този за съдържанието на понятието адресат по смисъла на чл. 37 ГПК и съотношението му с понятията съдебен адресат и пълномощник по делото по смисъла на чл. 39, ал. 1 ГПК. Жалбоподателят сочи, че по тази проблематика е налице противоречива съдебна практика на въззивните съдилища и липсват достатъчно ясни указания по прилагането на закона в практиката на Върховния касационен съд след приемането на новия ГПК. Не се позовава и не сочи съдебна практика.
Предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване биха били налице, ако: а/. произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, или б/. съдът за първи път се произнася по даден правен спор, или в/. изоставя се едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго.
Нито една от изброените хипотези, отнасящи се до приложението на чл. 37 и чл. 39, ал. 1 ГПК в случая не е налице, защото установените в посочените норми понятия и правила са ясни и приложени с точното им съдържание, разкрито в трайната и последователна съдебна практика. Според тази съдебна практика, изразена например в определение № 150 от 24.02.2011 г. по ч. т. д. № 108/2011 г. на ВКС, I-во т. о., определение № 372 от 19.06.2009 г. по т. д. № 311/2009 г. на ВКС, I-во т. о., определение № 271 от 20.05.2009 г. по ч. гр. д. № 303/2009 г. на ВКС, I-во г. о., срокът в процеса започва да тече от момента, в който надлежно е документиран факта на уведомяване на страната или нейния пълномощник, независимо дали това уведомяване е лично, чрез трето лице по реда на чл. 46 от ГПК или чрез адвокат или съдебен адресат по реда на чл. 39 от ГПК. Посочването от страната на лице, на което да се връчат съобщенията – съдебен адресат, или на пълномощник по делото, не означава, че връчването и получаването лично от дружеството по реда на чл. 50, ал. 3 ГПК е извършено нередовно. Приема се също така, че след като връчването на съобщението лично на търговеца или на юридическото лице чрез овластените за това лица, е постигнало целта си – уведомяването на страната, то да се вменява задължение на съда да изпрати съобщение на съдебния адресат, съответно на пълномощника, би представлявало упражняване на процесуалните права в противоречие със законовия принцип за добросъвестност – чл. 3 ГПК.
Обжалваното определение не противоречи, а съответства на тази практика, поради което не се установява произнасянето от Върховния касационен съд да е обусловено от необходимост за разкриване точния смисъл на посочените от жалбоподателя разпоредби чрез тълкуването им, при което разглеждането на поставения правен въпрос да допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 923 от 19.05.2011 г. по ч. гр. д. № 1413/2011 г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: