2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 977
С., 24.10. 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 425/2011 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 1665 от 26.11.2010 г. по в. гр. д. № 866/2010 г. Пловдивският окръжен съд оставил в сила решение № 3457 от 05.11.2009 г. по гр. д.№ 1514/2008 г. на Пловдивския районен съд, с което [фирма] [населено място] е осъдено да предаде на М. Г. Б. владението върху част от сграда с площ 212 кв. м., цялата застроена на 300 кв. м., попадаща в източната част на УПИ Х-541 и УПИ ІХ-541, както и в частта, отредена за улица, от имот пл. № 541, находящ се в [населено място], [улица], включен в парцел І-комплексно застрояване от кв. 7 /стар/ – 1 /нов/ – «Артерия Аерогара».
Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК са подадени касационни жалби от ответника, който относно предпроставките за допускане на касационно обжалване поддържа основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК, както и от Общината [населено място] – трето лице-помагач на ответника, което счита, че е налице предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ищцата счита, че касационно обжалване не следва да се допуска, а по същество жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., за да се произнесе по допускането на касационното обжалване, взе предвид следното:
Въззивният съд приел, че от дворното място, върху което е построена сградата по исковата молба, отчуждена по ЗОЕГПНС е само 1/2 ид. ч., собственост на Г. Б., а за останалата 1/2 ид. ч. – собственост на Щ. Хр. Б. /наследодател на Гр. Б./, няма данни за национализация. Тъй като не са представени доказателства за отстъпено право на строеж на друго лице, то на основание чл. 92 ЗС сградата, по отношение на която не се установява кога е строена и от кого е въведена в експлоатация, по принципа на приращението става принадлежност на собственика на терена. Записванията по водените книги на ответното дружество и сметките по баланса не съставляват сами по себе си документи за собственост – те биха имали доказателствена стойност само при наличие и на друго годно доказателство, установяващо вещни права. Възражението на ответника да е придобил собствеността по давност е счетено за неоснователно, предвид участието на първоначалния ищец и на ответника по многобройни правни спорове с основание чл. 59 ЗЗД, от което съдът заключил, че осъществяваната фактическа власт не е била явно необезпокоявана. От представените доказателства за извършена делба между съсобствениците на имоти пл. № 541 и пл. № 3 и започнало изпълнително производство не се констатират новонастъпили обстоятелства, имащи отношение към предмета на спора.
С оглед изложеното съдът заключил, че са доказани всички предпоставки по чл. 108 ЗС, обуславящи основателност на претенцията.
Налице е основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване предвид изложеното в приложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за противоречие на въззивното решение с ТР № 1 от 17.05.1995 г. и ТР № 6 от 10.05.2006 г. на ОСГК на ВКС, по въпроса: когато е одържавено дворно място, което след национализацията е застроено допълнително със сгради от държавата или от държавни предприятия, дали за новопостроените сгради възниква суперфициарна собственост в полза на държавата, съответно на общината, а ако тези сгради са включени в капитала на търговски дружества с държавно или общинско имущество – в полза на съответното дружество.
Останалите въпроси, поставени от касатора [фирма], не са предмет на производството по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК, тъй като касаят правилността на обжалваното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1665 от 26.11.2010 г. по в. гр. д. № 866/2010 г. на Пловдивския окръжен съд.
Указва на жалбоподателите в едноседмичен срок да внесат по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на по 307.12 /триста и седем лв. и 12 ст./ и в същия срок да представят копие от вносния документ в канцеларията на съда, като при неизпълнение на указанията жалбите ще бъдат върнати.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: