2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 468
София, 07.10. 2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 4736/2013 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена в срок от П. М. Н. срещу определение № 197 от 14.05.2013 г. по ч. гр. д. № 2168/2013 г. на Върховния касационен съд на РБ, ІІ-ро г. о., с което без разглеждане е оставена частна жалба срещу определение № 677 от 02.10.2012 г. по ч. гр. д. № 580/2012 г. на ВКС, ІV-то г. о.
Жалбоподателят иска разпореждането да бъде отменено като неправилно, тъй като са нарушени правата му за справедлив съдебен процес. Твърди, че не е бил уведомен за възможността да обжалва съдебния акт; призовката била изпратена на служебния му повереник, за което той изобщо не е бил осведомен от никого и не е могъл да реагира в определения срок. В допълнителна жалба излага развитието на процесуалното правоотношение в първоинстанционното и въззивно производства и иска издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с доказателства относно твърдението, че не е бил уведомяван от длъжностно лице при първоинстанционния съд за внасяне на разноски по делото.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
За да постанови обжалвания съдебен акт, съставът на ВКС приел, че датата на съобщаване на обжалваното определение е 10.10.2012 г., като съобщението е връчено на адвокат Х.. Последният е определен за представител на жалбоподателя по предоставената му правна помощ с определение от 09.07.2012 г. по ч. гр. д. № 2918/2012 г. на Софийския градски съд. Частната жалба е подадена на 27.12.2012 г. – след изтичане на срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. При това положение тя е процесуално недопустима, като ирелевантни за изтичането на срока са приети както твърдението на жалбоподателя, че служебният защитник е отказал съдействие по делото, така и направеното с частната жалба искане той да бъде заменен.
Подадената срещу това определение частна жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 51, ал. 1 ГПК връчването на адвокат става лично в неговата кантора или на всяко място, където той се намира по служба, като при удостоверяване на връчването връчителят посочва името и качеството на получателя. Връчването в кантората може да се извърши на всяко лице, което работи или сътрудничи на адвоката.
В разглеждания случай съобщението е адресирано до адвокат Х. и е изпратено на адреса на същия: [населено място], [улица]; има подпис и е записано, че връчването е лично. При тези данни следва, че връчването на съобщението е редовно, като чрез назначения й представител страната е уведомена за хода на делото. Наличието на посочен от страната адрес, на който да бъде призовавана през останалите сезони, извън летния, както и на мобилен телефон, не изключва възможността съобщенията и призовките да бъдат изпращани на процесуалния й представител, още повече, че съгласно чл. 51, ал. 3, изр. 1 ГПК адвокатът не може да откаже получаването на съобщението на своя доверител, освен в посочените в същата разпоредба хипотези, каквито в случая не са налице.
Ето защо, като е приел частната жалба за просрочена, съставът на ВКС, ІІ-ро г. о., е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 197 от 14.05.2013 г. по ч. гр. д. № 2168/2013 г. на Върховния касационен съд на РБ, ІІ-ро г. о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: