4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 490
София, 04.11.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 3910/2015 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК /редакция преди измененията на ГПК съгласно публикацията в ДВ, бр. 50/2015 г./.
Образувано е по частна жалба вх. № 3824/07.05.2015 г., подадена от T. Г. Б. чрез адв. В. Д., срещу определение № 275 от 24.04.2015 г. по в. ч. гр. д. № 319/2015 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е оставена без разглеждане жалба срещу отказ да се издаде удостоверение от Нотариалната камара във връзка със събиране на доказателства по висящо дело и производствотото по делото е прекратено.
В жалбата се излагат доводи за нищожност и неправилност на обжалвания акт, чиято отмяна се иска поради нарушения на материалния и процесуалния закони. Прави се и възражение за неподсъдност на спора пред Пазарджишкия окръжен съд, тъй като жалбата следвало да се разгледа от административен съд с оглед предмета на делото – отказ да се извърши административна услуга.
Отговори от лицата, конституирани като насрещна страна, в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не са постъпили.
Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., като обсъди данните по делото, намира жалбата за допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване като преграждащ съдебен акт, а разгледана по същество – за неоснователна.
Обстоятелствата по делото са следните:
С молба от 28.10.2014 г., адресирана до нотариус В. Г. и до Нотариалната камара, Т. Б. е поискала да се издаде удостоверение – справка от архива на нотариуса по нот. д. № 1177/2007 г., във връзка със събиране на доказателства по в. н. о. х. д. № 322/2014 г. на Пазарджишкия окръжен съд, които са от важно и решаващо значение за реализиране правото й на защита по делото. Искането е да се удостовери, че: посоченото нотариално дело не е изнасяно от нотариалната кантора без писмено нареждане на съдия или прокурор; не са предавани преписи от нотариалното дело; никакво лице не е могло да изнесе делото или документи от него, освен лично нотариусът при изрично разпореждане от съда; никаква експертиза не е извършвана в присъствието на нотариуса; да се установи какви са извършените справки по нотариалните книги за цитираното нотариално дело, записани хронологично в общия регистър.
С писмо изх. № 19/08.01.2014 г. Нотариалната камара уведомила молителката, че не разполага с такава компетентност, позовавайки се на чл. 21, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 3 и 4 ЗННД, съгласно които служебният архив на нотариуса е неприкосновен, освен в предвидените от закона случаи.
По жалба срежу този отказ е образувано адм. д. № 1184/2015 г. на ВАС на РБ. С определение от 11.02.2015 г., като се позовал на чл. 569, т. 6 и чл. 577, ал. 1 ГПК, съдът приел, че поисканото удостоверение, свързано със справка по нотариалните книги, е нотариално производство и отказът да се издаде такава справка подлежи на обжалване пред съответния окръжен съд, поради което изпратил делото по компетентност на Пазарджишкия окръжен съд и прекратил производството пред себе си.
С обжалваното сега определение Пазарджишкият окръжен съд счел жалбата за недопустима поради липса на предмет. Съгласно чл. 577, ал. 1 ГПК на обжалване пред окръжен съд подлежат само отказите за нотариални удостоверявания, които са легално дефинирани в чл. 569 ГПК, а исканото от жалбоподателката удостоверение не попада сред тях. Като допълнителен мотив посочил, че не е налице и надлежен отказ на нотариуса да издаде исканото удостоверение, тъй като дължимата такса не е внесена от страната по сметката на нотариуса.
В частната жалба се излага оплакване за нищожност на обжалваното определение като издадено извън материалната компетентност на окръжния съд, защото искането е за предоставяне на информация и издаване на документ, в смисъл на административна услуга чрез издаване на индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 АПК, гарантирано от АПК и Х. на ЕС. Затова няма как да става въпрос за искане на удостоверение по смисъла на чл. 569, т. 6 ГПК – даване на справки по нотариалните книги, както неправилно е приел Пазарджишкият окръжен съд, а преди това и Върховният административен съд.
Следващото оплакване е за постановяване на обжалваното определение от нелегитимен състав, тъй като съдията Б. е съдия и по н. о. х. д. № 322/2014 г., за нуждите на което са поисканите справки. Заявено е и искане по реда на чл. 23 ГПК.
На трето място се прави оплакване, че обжалваното определение е в противоречие с разпореждането на по-горестоящ по ранг съд – Върховния административен съд, който е приел жалбата за допустима, като разпоредил разглеждането й от Пазарджишкия окръжен съд.
Четвъртото оплакване е за това, че констатациите в мотивите на обжалваното определение са неверни и противоречат на материалния закон.
Последното оплакване е за допуснати процесуални нарушения.
Крайният решаващ извод на Пазарджишкия окръжен съд, че отказът да се издаде исканото от жалбоподателката удостоверение не съставлява отказ по смисъла на чл. 577 ГПК, се споделя от настоящия състав на ВКС.
Съгласно чл. 577, ал. 1 ГПК на обжалване пред окръжния съд подлежи отказът да се извърши нотариално удостоверяване. Разпоредбата на чл. 569, т. 6 ГПК определя като вид нотариално удостоверяване даването на справки по нотариалните книги, включително по чл. 577, ал. 2 ГПК, а именно по книгите за отказите да се извърши вписване, отбелязване или заличаване. В случая първите четири точки от искането имат за предмет удостоверяване на действия, съответно – бездействия на нотариуса по нотариално дело. Те, обаче, не са определени от закона като вид нотариални удостоверявания, поради което и нотариусът не разполага с компетентност за издаване на такива справки. Следователно, неиздаването от нотариус на удостоверение с исканото съдържание не е отказ по смисъла на чл. 577 ГПК, който да подлежи на обжалване с частна жалба. Не може да бъде адресат на искане с такова съдържание и Нотариалната камара, съответно издаденото от нея удостоверение също не може да бъде определено като отказ. Разпоредбата на чл. 1а от Наредба № 32 за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори постановява, че към Нотариалната камара се създава информационна система, която съдържа като база данни част от служебните архиви на нотариусите, определена с тази наредба. Данните, които нотариусът въвежда и изпраща незабавно в информационната система на Нотариалната камара, са определени в чл. 9а от Наредбата. Сред тях не фигурират действия, съответно бездействия на нотариуса, от рода на сочените в исканото от жалбоподателката удостоверение, защото те не са част от служебния архив на нотариуса. Следователно, такива сведения не могат да бъдат почерпени и от единната информационна система към Нотариалната камара.
В обобщение, независимо дали е за предоставяне на справка от нотариуса или от Нотариалната камара съгласно чл. 2а от Наредба № 32 за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори, искането не може да се определи като искане за нотариално удостоверяване, особено когато се иска от Нотариалната камара, която не е нотариален орган и не разполага с нотариална компетентност. Следователно, отказът, който жалбоподателката е получила, разгледан и като отказ на нотариуса, и като отказ на Нотариалната камара, не представлява отказ да се извърши нотариално удостоверяване. Затова той не подлежи на обжалване с частна жалба пред окръжния съд съгласно чл. 577, ал. 1 ГПК, поради което и оставянето й без разглеждане поради липса на предмет е закосъобразно.
Неоснователно е оплакването в частната жалба за нищожност на обжалваното определение като издадено от некомпетентен съд. Налице е определение № 1488/11.02.2015 г. по адм. д. № 1184/2015 г. на Върховния административен съд, трето отд., който е приел, че спорът не е от компетентността на административния съд. Настоящият състав на ВКС, І-во г. о., не намира основания за повдигане на спор за подсъдност и разрешаването му по реда на чл. 135 АПК, тъй като не счита, че исканите справки имат характер /придаден им е характер/ на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, поради което и не подлежат на обжалване по административен ред по силата на чл. 120 от Конституцията на Република България или на специалния закон – Закона за нотариусите и нотариалната дейност.
Д. за постановяване на обжалваното определение от нелегитимен състав не се оправдава от фактическа страна. Липсата на данни член на съдебния състав по въззивното частно гражданско дело да участва и в съдебния състав по наказателното дело, не дава възможност настоящият състав да се произнесе по съществото на оплакването в смисъла, разяснен в частната жалба: наличие на основание за оставка от делото на съдията и дисквалификация на съдията, и по приложението на чл. 22, ал. 1, т.т. 5 и 6 и чл. 23 ГПК.
С определението на Върховния административен съд въпросът за допустимостта на частната жалба не е разрешен по начин, задължителен за състава на гражданския съд. То касае единствено компетентния съд, а в правомощията на последния е преценката за допустимост на производството. Затова и третото оплакване е неоснователно.
В четвъртото оплакване е изложено становище за вътрешни отношения между Нотариалната камара и нотариуса, неподкрепено с данни по делото. Не се констатира да е налице законова или подзаконова регламентация на работата на нотариалната администрация като поддържаната от жалбоподателката. Оплакването във връзка с държавната такса е относимо към петата част на исканото удостоверение, което, видно от становището на нотариус Г., е изготвено и въпросът за дължимостта й следва да се разреши при явяването на жалбоподателката да го получи.
Неоснователно е и последното оплакване в частната жалба. Не се констатира окръжният съд да е процедирал в противоречие с правилата на ГПК, уреждащи разглеждането на частните жалби – не съществува задължение да се изпраща на жалбоподателката препис от отговора на насрещната страна /в случая такъв е подаден от нотариус Г., но към него не са приложени никакви доказателства, с които жалбоподателката да се запознава/; правото на жалбоподателката да получи сведения, необходими й за защитата по наказателно дело, следва да се реализира в рамките на наказателния процес.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 275 от 24.04.2015 г. по в. ч. гр. д. № 319/2015 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: