4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2
С., 03.01. 2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 550/2011 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК от А. И. К. чрез пълномощниците адв. Д. П. Ц. и адв. Е. Г. Х., срещу въззивното решение № 54 от 22.02.2011 г. по в. гр. д. № 929/2010 г. на Благоевградския окръжен съд. Касаторът поддържа основания за касационно обжалване по чл. 281, т.т. 2 и 3 ГПК. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответниците по касация Й. И. К., М. И. К. и Р. И. К. считат, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускането на касационното обжалване, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 5018 от 06.07.2010 г. по гр. д. № 2727/2010 г. на Благоевградския районен съд, с което е отхвърлен предявен от касатора иск за делба на първи жилищен етаж от многофамилна жилищна сграда, съставляващ самостоятелен обект, ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, и избено помещение /мазе/ с площ 10.12 кв. м., намиращо се на сутерена в югозападната част на сградата.
По делото е установено, че имотът произхожда от И. А. К., починал на 29.03.1999 г., и оставили за наследници по закон две деца – ищеца /сега касатор/ и И. И. К. – починал на 06.01.2008 г., чиито наследници са ответниците по иска за делба – негови съпруга и деца. Преди наследодателя – през 1992 г., е починала неговата съпруга Й. М. К..
За да отхвърли иска за делба, въззивният съд, след подробен анализ на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, и препращайки към мотивите на първоинстанционния съд съгласно чл. 272 ГПК, приел за доказано по безспорен начин, че ответникът Р. К. е придобил правото на собственост чрез първичен придобивен способ, а именно 10-годишна придобивна давност по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗС, за което е съставен н. а. № 50 от 25.08.2009 г.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по процесуалноправния въпрос за допустимостта на постановеното решение.
Съгласно т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол и без това да е въведено от касатора като основание за допускане на касационно обжалване, а преценката за валидността и допустимостта ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. В разглеждания случай не съществува вероятност въззивното решение на Благоевградския окръжен съд да е недопустимо.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че липсват изложение по фактическите обстоятелства относно точната характеристика на поземления имот, върху който е построена сградата и доказателства относно тези характеристики; не са индивидуализирани границите на поземления имот и не са представени доказателства – например скица, от която да се установи, че имотът е съсобствен с други лица. Тези твърдения не обосновават извод за недопустимост на постановения съдебен акт. Данните по делото сочат, че за населеното място има действаща кадастрална карта и при описанието на жилищния имот, предмет на делбата, е индивидуализиран и поземленият имот, върху който е построена сградата. Описанието е с идентификатор и административен адрес и това е достатъчно, за да бъде индивидуализирана сградата, в която се намира спорното жилище. Тъй като поземленият имот не е предмет на делба, не съществува пречка, в случаите на съсобственост върху мястото, да се допусне делба на сграда или на самостоятелен обект от същата, принадлежащи само на част от съсобствениците на земята. С оглед изложеното, след отстраняване по реда на чл. 129 ГПК по указание от първоинстанционния съд на допуснати нередовности на исковата молба, процесът е бил валидно учреден и съдът е дължал произнасяне по предявения иск за делба, което и сторил с обжалваното решение.
Исковата молба не е разкривала нередовност и от гледна точка изложение на фактически обстоятелства относно наследниците на Й. К. и техните права. Тези обстоятелства не са били спорни между страните по делото и са приети за установени от съда в двете инстанции съобразно правното твърдение на ищеца, сега касатор.
Следващият въпрос е по приложението на чл. 79, ал. 1 вр. чл. 69 ЗС и конкретно възможно ли е придобиване на съсобствен имот по давност, без намерението за своене да бъде манифестирано по такъв начин, че да бъде доведено до знанието на невладеещия съсобственик. Касаторът сочи, че в обжалваното решение липсват убедителни съображения, направени въз основа оценка на събрания по делото доказателствен материал, както по отношение на извършени действия от страна на ответника Р. К., с които да се отричат правата на останалите съсобственици върху техните части в периода 1997-2009 г., така и такива действия да са достигнали до знанието на съсобствениците – ответникът не е открил партида на свое име за ел. енергия, вода, телефон, не е декларирал имота в данъчната служба и не е заплащал данък, докато доказателствата за извършени от ищеца действия са в обратна насока; липсват каквито и да е доказателства посоченият ответник въобще да е имал каквито и да е отношения с касатора – негов чичо, което логически изключва възможността действията, с които отрича правата на касатора /доколкото има такива/, да достигнат до съзнанието на последния, в каквато насока са показанията на всички свидетели.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, І-во г. о., намира, че не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения от касатора материалноправен въпрос.
Утвърдената съдебна практика, на която и касаторът се позовава и представя решения на състави на Върховния съд и на Върховния касационен съд, приема, че за осъществяване фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС е необходимо намерението на владелеца да свои вещта за себе си да намери външна изява в предприемане на конкретни действия, които да бъдат доведени до знанието и противопоставени на останалите съсобственици. С обжалваното решение институтът на придобивната давност е приложен според точния смисъл на закона – чл. 79, ал. 1 ЗС, и съдебната практика. Като намерил първоинстанционното решение за правилно, въззивният съд съгласно чл. 272 ГПК препратил към мотивите на първоинстанционния съд, според когото начинът на упражняване на фактическата власт, ограничаващ достъпа на други лица до спорния етаж, предприетите от ответника Р. К. действия, включително ремонтни дейности, изграждане на пристройка към първия етаж, са създали за останалите наследници на Ил. К. трайна и обективна невъзможност да упражняват фактическа власт върху вещта; показали са ясно манифестирана воля, намерение за своене, включително частта на другите съсобственици; владението му е било непрекъснато, необезпокоявано, явно и несъмнено, поради което и с изтичането на предвидения в чл. 79, ал. 1 ЗС 10-годишен срок той е станал собственик на притежаваните от останалите идеални части от първия жилищен етаж. С оглед изложеното следва извод, че обжалваното решение съдържа преценка относно наличието на признаците на владението с неговите обективен и субективен елемент, а въпросът дали фактическите констатации, направени от въззивната инстанция, съответстват на събраните доказателства и дали правните изводи са в съгласие с материалния закон, касае правилността на решението, която може да се проверява само при наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Не се разкрива основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване и по процесуалноправния въпрос във връзка с приложението на чл. 172, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, а именно: «при преценката на гласни доказателства съдът длъжен ли е да посочи съображения защо не дава вяра на свидетелите, които приема за недостоверни и може ли да не даде вяра на свидетел, който безспорно е роднина на двете страни, само по причина, че свидетелят е заявил, че е роднина само на едната страна, без съдът да изложи съображение за обективност на този свидетел извън родствената връзка с едната страна и без погрешно да отчита, че тя е роднина и на двете страни».
При поставяне на този въпрос касаторът изхожда от предпоставката, че съдът в двете инстанции погрешно приел, че свидетелката Ю. Г. е роднина само на ищеца – негова първа братовчедка, докато тя е роднина и на двете страни, но данните по делото сочат друго. Изрично на стр. 4 от мотивите към въззивното решение, както и на стр. 4 от първоинстанционното решение, при анализа на показанията й, е записано, че свидетелката е първа братовчедка на страните по делото. Освен това показанията й са преценени във връзка и с другите доказателства по делото – стр. 7, 8, 9 и 10 от мотивите към въззивното решение. Действително, на стр. 9 е записано, че Г. е в родствена връка с ищеца, но решаващите съображения при преценка достоверността на свидетелските показания са свързани с това, че ангажираните от ответника свидетели – без родствена връзка със страните по делото, са и съседи на спорния имот и имат преки впечатления от случващото се в него. Ето защо обжалваното решение не противоречи, а съответства на представената от касатора съдебна практика при преценката на гласни доказателства.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 54 от 22.02.2011 г. по в. гр. д. № 929/2010 г. на Благоевградския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: