3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 222
София, 14.05.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 313/2012 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от К. А. Л. срещу определение № 2242 от 03.02.2012 г. по ч. гр. д. № 17896/2011 г. на Софийския градски съд, с искане то да бъде отменено като неправилно. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът Н. К. Л., действащ чрез своята майка и законна представителна А. Н. Ч., не е подал писмен отговор.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване, намира следното:
С обжалваното определение е оставена без уважение частна жалба срещу разпореждането от 01.11.2011 г., с което е върната въззивната жалба на К. Л. срещу решение № 176 от 04.10.2011 г. по гр. д. № 9664/2011 г. на Софийския районен съд, постановено по реда на глава ХХV ГПК «Бързо производство», по иск с правно основание чл. 143, ал. 2 вр. чл. 149 СК за издръжка на малолетното дете Н. Л..
Прието е, че в проведено открито съдебно заседание, на основание чл. 315, ал. 2 ГПК, съдът обявил на страните, че ще се произнесе с решение на 05.10.2011 г., като им указал, че срокът за обжалването му започва да тече от посочения ден. В този случай връчването на препис от решението съгласно чл. 7, ал. 2 ГПК има само информативен характер. Решението е обявено на 05.10.2011 г., срокът за обжалване е започнал да тече от същия ден и е изтекъл в края на работния ден на 19.10.2011 г.
Въззивната жалба е подадена по пощата на 24.10.2011 г. и е просрочена.
С определение № 424 от 01.08.2012 г. производството по делото е спряно съгласно чл. 229, ал. 1, т. 7 вр. чл. 292 ГПК, тъй като съставът на Върховния касационен съд, І-во г. о., е констатирал наличие на противоречива практика по смисъла на чл. 292 ГПК при разрешаването на поставения от жалбоподателя процесуалноправен въпрос, уточнен така: от кога следва да се счита, че започва да тече срок за обжалване на решение, обявено при условията на чл. 315, ал. 2 ГПК, и връчването съгласно чл. 7, ал. 2 ГПК на преписи от решението променя ли в този случай началния момент на срока за подаване на жалба, указан в чл. 315, ал. 2 ГПК.
Въпросът е разрешен с ТР № 12/2012 от 11.03.2013 г. по т. д. № 12/2012 г. на ОСГК на ВКС, при което положение производството по делото следва да бъде възобновено.
По частната касационна жалба:
С посочения тълкувателен акт е прието, че срокът за обжалване на решение, обявено при условията на чл. 315, ал. 2 ГПК, тече от датата, на която съдът е посочил, че ще постанови решението си. Връчването по чл. 7, ал. 2 ГПК на преписи от решението променя началния момент на срока за подаване на жалба, само ако на страните е изпратен препис от решението с други указания или решението е обявено след датата, предварително посочена по чл. 315, ал. 2 ГПК.
В настоящия случай съдът е обявил решението си на 04.10.2011 г. /вж. и отбелязването, че на тази дата са изпратени две съобщения с преписи от съдебния акт/ – т. е. преди посочената съгласно чл. 315, ал. 2 ГПК дата, за която страните са уведомени в съдебно заседание – 05.10.2011 г. В мотивите към ТР № 12/2012 от 11.03.2013 г. по т. д. № 12/2012 г. на ОСГК е обсъдена такава хипотеза и е посочено, че и когато съдът е вписал решението си по-рано от определената дата, началният момент на срока за обжалване е датата, посочена в последното по делото заседание. Това е така, защото правата на страните не се нарушават, а напротив, те имат и по-дълъг срок за обжалване. Според данните по делото, в изпълнение на задължението по чл. 7, ал. 2 ГПК съдът е изпратил и преписи от решението, в които е отразено, че подлежи на обжалване от посочената в съдебното заседание дата – 05.10.2011 г. Със съобщенията е удостоверено връчването на преписи от решението, без да се слага начало на нов срок за обжалване, различен от обявения от съда, тъй като и в решението е указана датата, определена съгласно чл. 315, ал. 2 ГПК.
Съгласно ТР № 12/2012 от 11.03.2013 г. по т. д. № 12/2012 г. на ОСГК на ВКС, след като съдът е оповестил обявяването на решението в определен ден и го е обявил по-рано от оределения ден, то срокът за обжалване тече от определения ден. Ето защо в противоречие с тази задължителна съдебна практика е доводът на жалбоподателя, че за него срокът за обжалване тече от датата, на която се е запознал със съдържанието на съдебния акт – когато със съобщение му е изпратен препис от него. Жалбоподателят сочи и това, че според приложените доказателства – справки в деловодството на Софийския районен съд, както и в деловодната система на съда и на сайта за обявяване на съдебни актове, на 05.10.2011 г. нямало решение; такова не е обявено и към момента на подаване на частната касационна жалба; върху решението не било отбелязано препис от същото да е получаван на 05.10.2011 г.
Изложеното не обосновава поддържаната теза, защото е видно, че съобщенията до страните за решението, ведно с преписи от него, приложени на л.л. 73 и 74 от първоинстанционното дело, са изпратени на 04.10.2011 г., т. е. решението е било обявено преди предварително определената дата, както е и записано в същото. Срокът за обжалване е започнал да тече от предварително определената дата, каквито са указанията в решението и както е приел и съдът, за да счете въззивната жалба, подадена на 24.10.2011 г., за просрочена. Узнаването от жалбоподателя на решението и получаването на препис от него на 10.10.2011 г., както и връчването съгласно чл. 7, ал. 2 ГПК на препис от същото на 20.10.2011 г., не променя началния момент на срока за подаване на жалба.
С оглед на всичко изложено, разрешението, че въззивната жалба следва да се върне на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК като подадена след изтичане на срока за обжалване на прървоинстанционното решение, е в съответствие със задължителната съдебна практика, изразена в ТР № 12/2012 от 11.03.2013 г. по т. д. № 12/2012 г. на ОСГК. Основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение не са налице.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч. гр. д. № 313/2012 г. по описа на Върховния касационен съд на РБ, І-во г. о.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2242 от 03.02.2012 г. по ч. гр. д. № 17896/2011 г. на Софийския градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: