3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 524
София, 28.10.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 4161/2013 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. С. А. чрез адв. А. Д., срещу въззивното решение от 25.02.2013 г. по в. гр. д. № 751/2012 г. на Шуменския окръжен съд.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК и към нея е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което е допустима.
Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържа основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касация И. К. И. счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Производството е за делба във фазата по допускането.
Страните по делото са бивши съпрузи, бракът между които е прекратен с развод с влязло в сила решение на 05.09.2006г. Следователно приложим за имуществените отношения между съпрузите е СК от 1985 г. /отм./.
Предмет на делбата е апартамент № 48 в жилищната сграда в [населено място], [улица], блок № 8, вход 3, ет. 5.
С обжалваното решение е потвърдено решение № 688 от 09.08.2012 г. по гр. д. № 3348/2010 г. на Шуменския районен съд в частта относно квотите, при което е допусната делбата.
Въззивният съд е приел, че собствеността е придобита по време на брака между страните, сключен на 19.11.1987 г., като обезщетение срещу отчужден, собствен на бившия съпруг, недвижим имот, въз основа на заповед № 1053 от 02.12.1987 г. Същата, по силата на чл. 134, ал. 4 З. /отм./, се явява документ за собственост на обезщетеното лице върху имота, с който се обезщетява, докато издаденият по-късно нотариален акт № 33 от 06.06.1990 г. има само констативен характер. След преценка на събраните по делото доказателства, включително признание на ищцата, съдът приел за основателно възражението на ответника за преобразуване на негово лично имущество, и определил размера на дела му общо на 3/4 ид. ч. По довода на ищцата, която също е релевирала трансформация на основание чл. 21, ал. 2 СК от 1985 г. /отм./, съдът приел за недоказани твърденията й, че при придобиването на имота са вложени нейни лични средства, и определил дела й на 1/4 ид. ч. При тези квоти е допусната делбата.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката е поставила въпроса: кога е налице трансформация на лично имущество във връзка с придобитото по време на брак имущество с оглед оборимата презумпция за режима на СИО.
Така поставен, въпросът на първо място е общ, не е свързан с конкретната хипотеза, пред която страните са изправени, а и не е обосновано с какво разглеждането на делото ще допринесе за точното прилагане на закона и/или за развитието на правото.
На второ място следва да се посочи, че съгласно разясненията в т. 4 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК би било налице, когато: а/. произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, или б/. съдът за първи път се произнася по даден правен спор, или в/. изоставя се едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. Нито една от изброените хипотези, отнасящи се до въпросите за имуществените спорове между бивши съпрузи и претенциите за пълно или частично преобразуване на лично имущество в придобиванията през време на брака, в случая не е налице. По тези въпроси има формирана трайна съдебна практика, включително и задължителна по смисъла на т. 2 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В. в чл. 21 СК от 1985 г. /отм./ принцип е, че придобитото имущество има правното положение на средствата, изразходвани за придобиването му. За да се признае на основание чл. 21, ал. 1 или 2 СК от 1985 г. /отм./, личен дял на някой от бившите съпрузи по отношение на придобита по време на брака недвижима вещ, законът изисква влагане изцяло или отчасти на лични средства по смисъла на чл. 20, ал. 1 СК от 1985 г. /отм./ на някой от съпрузите в придобиването на общата вещ, като влагането следва да е налице към момента на придобиване на правото на собственост според конкретния придобивен способ /решение № 355/11 от 09.01.2012 г. по гр. д. № 430/11 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., решение № 239 от 05.08.2011 г. по гр. д. № 754/2010 г. на ВКС, I-во г. о., двете по чл. 290 ГПК, и др./.
Посочените принципни разрешения са съобразени от въззивния съд, който в обжалваното решение е обсъдил данните по делото за вложените средства и приел, че няма убедителни доказателства, от които може категорично да се заключи, че ищцата е вложила в закупуването на имота свои лични средства; че в периода след откриване на спестовния й влог на 13.07.1988 г., което е станало по време на брака между страните, е действала презумпцията по чл. 19, ал. 3 вр. ал. 1 СК от 1985 г. /отм./ за съпружеска имуществена общност на паричните средства по влога, като същата не е оборена по делото.
В обобщение, поставеният от жалбоподателката въпрос е застъпен в задължителната съдебна практика, на която въззивното решение съответства. Това изключва основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на делото и предвид заявеното искане, на ответника по касация следва да се присъдят разноските за настоящата инстанция в размер на 780 лева по договор за правна защита и съдействие № 0000325 серия Б. от 21.05.2013 г.
По изложението съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 25.02.2013 г. по в. гр. д. № 751/2012 г. на Шуменския окръжен съд.
ОСЪЖДА М. С. А. да заплати на И. К. И. разноски за водене на делото във Върховния касационен съд на РБ в размер на 780 /седемстотин и осемдесет лв./ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: