3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 229
София, 14.03. 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 1027/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение от 20.04.2010 г. по в. гр. д. № 253/2009 г. на Окръжния съд[населено място] в сила е оставено решението от 23.02.2005 г. по гр. д. № 879/2004 г. на Районния съд[населено място], с което е разпределено на основание чл. 32, ал. 2 ЗС ползуването на дворно място, съставляващо имот пл. № 2630 от кв. 42 по плана на[населено място], ул. “Св. К. О.” № 63, целият от 480 кв. м., съсобствен между С. Н. С. и И. С. Н. с права 405/480 ид. ч. общо, и К. В. Т., М. Ц. М. и С. Ц. М. с права 75/480 ид. ч. общо, по предложения от съдебно-техническата експертиза вариант № 1.
Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от М. Ц. М.. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
От ответниците по касация И. С. Н. счита, че касационно обжалване не следва да се допуска, останалите не са взели становища.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
При осъществяване на спорната администрация по управлението на съсобствената между страните вещ, въззивният съд е изходил на първо място от обема права, които съсобствениците притежават, и на следващо място – от съображения за постигане на най-целесъобразен и удобен за всички съсобственици начин на ползуване съобразно вида вещ – дворно място с излаз на две улици. Приел е, че с влязло в сила решение по гр. д. № 974/2005 г. на Районния съд[населено място] е обявен за окончателен предварителният договор, с който С. Н. С. продал на М. Цв. М. – сега касатор, 180/480 ид. ч. от съсобственото дворно място. Така постановеният съдебен акт обаче не внася промяна в правата на страните в съсобствеността и по-конкретно в обема права, притежавани от касатора. Това е така, защото по предявен от И. С. Н. иск по чл. 33, ал. 2 ЗС с влязло в сила решение е допуснато изкупуване на продадената част от имота, така че понастоящем ищците, един от които е упражнилият правото си на изкупуване, притежават общо 405/480 ид. ч. С така установените действителни права на съсобствениците е съобразен вариант № 1 от заключението на техническата експертиза, който освен това дава възможност за излаз и до двете улици.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя като определящ изхода на спора въпроса за правата на съсобствениците в общата вещ, който е преюдициален и се разрешава преди разпределяне ползуването на вещта. Поддържа, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с константната практика на Върховния касационен съд. Не се позовава и не представя влезли в сила решения по аналогични правни спорове.
С оглед данните по делото следва да се приеме, че поставеният въпрос е от значение за изхода на делото, защото има отношение към тази от предпоставките на спорната съдебна администрация, осъществявана на основание чл. 32, ал. 2 ЗС, която се отнася до обема права, които всеки от съсобствениците притежава в общата вещ.
Не са налице обаче предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като касаторът, на първо място, не се е позовал и не е представил доказателства за наличието на противоречива практика по въпроса – изискване, установено с т. 3 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ.
На следващо място не се установява този въпрос да е разрешен от въззивния съд в противоречие с трайната съдебна практика /намерила израз напр. в решение № 210 от 28.05.2003 г. по гр. д. № 242/2003 г. на ВКС, петчленен състав/. Съгласно тази практика искът за разпределение ползуването на съсобствен имот включва в съдържанието си произнасяне и по правата на собственост, притежавани от съсобствениците. Това е така, защото при определяне начина на ползуване на съсобствения имот отредените на всеки съсобственик площи от имота трябва да съответстват на притежаваните от него идеални части от дворното място като квадратура. Това становище е възприето и в обжалваното решение, при което въззивният съд е изследвал правата на съсобствениците, включително и с оглед наличието на влязлото в сила решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, но е приел, че то не променя правата на съсобствениците, тъй като с последващ съдебен акт – решение от 03.05.2007 г. по в. гр. д. № 441/2006 г. на Окръжния съд[населено място], оставено в сила с решение № 970 от 18.07.2008 г. по гр. д. № 4182/2005 г. на ВКС на РБ, II-ро г. о., е допуснато изкупуване от друг съсобственик на продадените на касатора 180/480 ид. ч. от имота.
С оглед изхода на делото и предвид заявеното искане, на ответника по касация И. С. Н. следва да се присъдят разноски за касационното производство в размер на 300 лева.
Подадена е и частна жалба от И. С. Н., който иска да се отмени разпореждането от 20.05.2010 г., с което не е уважена молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските, като бъдат присъдени тези разноски, които са сторени при първоначалното разглеждане на делото от Върховния касационен съд.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. По същество е основателна.
Съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК въззивният съд, на когото е изпратено делото след касиране на въззивното решение, при повторното разглеждане се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд. В случая това не е сторено, тъй като с обжалваното решение на частния жалбоподател са присъдени само направените във въззивната инстанция разноски в размер на 760 лева.
Данните по гр. д. № 957/2008 г. на ВКС на РБ, I.-то г. о., сочат, че при първоначалното разглеждане на делото от касационната инстанция Ив. Н. е направил разноски в размер на 400 лева – възнаграждение за един адвокат, като своевременно е поискано присъждането им. Ето защо частната жалба следва да бъде уважена, като обжалваното разпореждане бъде отменено и на жалбоподателя се присъдят тези разноски, както и сторените в настоящото производство в размер на 75 лева общо /15 лева държавна такса и 60 лева възнаграждение за адвокат Г. Б. от АК[населено място]/.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 20.04.2010 г. по в. гр. д. № 253/2009 г. на Окръжния съд[населено място].
ОСЪЖДА М. Ц. М. да заплати на И. С. Н. разноски за настоящото касационно производство в размер на 300 /триста лв./ лева.
ОТМЕНЯ разпореждането от 20.05.2010 г. по в. гр. д. № 253/2009 г. на Окръжния съд[населено място] и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА К. В. Т., М. Ц. М. и С. Ц. М. да заплатят на И. С. Н. разноски за предходното касационно производство в размер на 400 /четиристотин лв./ лева, и за производството по настоящата частна жалба – 75 /седемдесет и пет лв./ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: