3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 122
София, 26.02. 2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 163/2014 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 302 от 05.08.2013 г. по в. гр. д. № 232/2013 г. Кюстендилският окръжен съд потвърдил решението от 05.08.2011 г. по гр. д. № 2/2008 г. на Районния съд [населено място], с което са отхвърлени предявените от Т. В. М. и Б. Б. М. срещу [фирма] [населено място] иск за ревандикация на силажна яма и на парцел ХХ-21,22 по парцеларния план на [населено място] /неправилно посочено, вместо [населено място]/ с площ 4 947 кв. м., и иск за парично вземане в размер на 10 000 лева, съставляващи обезщетение за ползването на имота от ответното дружество без основание за периода от 13.04.2006 г. до 02.01.2008 г.
Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от ищците, които поддържат основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по касация [фирма] и Я. Г. Й. /трето лице – помагач/ не са подали писмени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Делото е за втори път във Върховния касационен съд, след като с решение № 64 от 25.03.2013 г. по гр. д. № 869/2012 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., е отменено първото въззивно решение и делото е върнато за ново разглеждане от въззивния съд, който чрез експертно заключение да изясни имоти 21 и 22 от парцел ХХ по парцеларния план на стопанския двор на кои имоти по кадастралната карта съответстват и да прецени дали ответното дружество владее въз основа на договора за покупко-продажба с Я. Й. някои от тези имоти, и съответно дължи ли обезщетение на ищците за лишаване от ползването.
При новото разглеждане на делото въззивният съд приел, че доколкото имоти 21 и 22, включени в парцел ХХ по парцеларния план на стопанския двор на [населено място], попадат в ПИ с идентификационен номер 68789.250.86 от кадастралната карта, то ищците не са доказали правото си на собственост по отношение на претендирания от тях поземлен имот с идентификационен номер 68789.250.85. В молбата-уточнение на исковата молба, депозирана пред окръжния съд с вх. № 1697/28.03.2012 г., те са посочили, че обект на ревандикация е ПИ № 68789.250.85 по кадастралната карта. От приетото допълнително заключение на вещото лице се установява, че имоти № 21 и № 22 от парцел ХХ по парцеларния план, за които ищците доказват правото си на собственост, съответстват на ПИ № 68789.250.86 от кадастралната карта, както и че имотът на ответника – ПИ № 68789.250.85, е идентичен с част от незастроената част от парцел ХХ, включена в общата площ от 4 917 кв. м. Следователно, доколкото от заключението на вещото лице се установява, че закупеният чрез търг имот на ищците се намира в ПИ № 68789.250.86, а предмет на претенцията им е ПИ № 68789.250.85, за който не установяват правото си на собственост, то искът им е неоснователен. Като обусловен от изхода на иска по чл. 108 ЗС, искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД също е неоснователен.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите са поставили въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди заключението на вещото лице заедно с другите доказателства по делото. Позовават се на решение № 108 от 16.05.2011 г. по гр. д. № 1814/2009 г. на ВКС, ІV-то г. о., според което заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото. Според касаторите по делото е доказано, че площта на придобития от тях имот е равна на 4 917 кв. м., като имотът, придобит от ответника, попада в незастроената част на собствения им имот, но тези обстоятелства не са обсъдени ведно със заключението на вещото лице. Предвид твърдяното противоречие със задължителна съдебна практика – посоченото решение, постановено в производство по чл. 290 ГПК, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното № 302 от 05.08.2013 г. по в. гр. д. № 232/2013 г. на Кюстендилския окръжен съд.
Указва на касаторите Т. В. М. и Б. Б. М. да внесат в едноседмичен срок по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 387.50 /триста осемдесет и седем лв. и 50 ст./ лева и в същия срок да представят квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: