3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 623
София, 18.12. 2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 6418/2013 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от Т. Ф. Василева и Х. Н. В. чрез пълномощник адвокат И. К. Г., срещу определение № 13249 от 11.07.2013 г. по ч. гр. д. № 9228/2013 г. на Софийския градски съд. Искането е за отмяна на обжалвания съдебен акт като неправилен по подробно изложени съображения.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
С обжалваното определение е потвърдено разпореждането от 25.03.2013 г. по гр. д. № 49704/2010 г. на Софийския районен съд, с което е върната частна жалба срещу определение № 15 от 14.02.2013 г. за прекратяване на производството по делото.
Въззивният съд приел, че съобщението с указание за внасяне на държавна такса в размер на 15.00 лева по подадената от Т. Василева и Хр. В. частна жалба и санкцията при неизпълнение – връщане на жалбата, е редовно връчено на процесуалния представител на жалбоподателите и съдебен адресат адв. Г. на 13.03.2013 г. Записът по върнатото съобщение се ползва на основание чл. 179 ГПК с материална доказателствена сила и макар оспорено с частната жалба, по делото липсват събрани или сочени доказателства, които да опровергават съдържанието на официалния документ. Доказателства за изпълнение не са постъпили по делото в дадения срок. Без значение са представените едва пред въззивния съд доказателства за внасяне на определената държавна такса, тъй като изпълнението е след дадения от съда срок и постановения акт за връщане на частната жалба.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че съобщенията по делото се адресират системно до адвокат, който не е упълномощен да представлява жалбоподателите по делото пред Софийския районен съд, а дори да се приеме, че адвокат Г. е уведомен за определената държавна такса, то съобщението не е връчено редовно, тъй като делото неколкократно е преобразувано с нов номер. Становището за редовно връчване на адвокат, който не е упълномощен изрично да представлява ищците пред съответната съдебна инстанция и който не ги е представлявал в процеса, е в противоречие с определение № 60 от 06.02.2013 г. по гр. д. № 566/2012 г. на ВКС, ІІ-ро г. о. Твърди се, че по делото са налице няколко съобщения за отстраняване на нередовности по депозирани по делото частни жалби, като разписката на никое от тях не отговаря на твърдяната в обжалваното определение дата и последното е в противоречие с определение № 472 от 30.12.2008 г. по ч. гр. д. № 2314/2008 г. на ВКС, ІІ-ро г. о.
Посочените определения на състави на Върховния касационен съд са постановени в производства по чл. 274, ал. 2 ГПК и съгласно разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС /приложимо към настоящото производство предвид разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК/ следва да се приеме, че поддържаното основание за допускане на касационно обжалване е по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
От прегледа на първия съдебен акт, на който жалбоподателите се позовават, е видно, че упълномощаването е само за определено процесуално действие – изготвяне и подаване на частна жалба срещу първоинстанционно определение, но не и за подаване на въззивна жалба; при тези данни е прието, че съобщението за отстраняване нередовност на въззивната жалба е следвало да се изпрати на адреса за призоваване на страната-жалбоподател, но вместо това е изпратено на адвоката и връчването е нередовно. Обжалваното определение е постановено при различна фактическа обстановка – въззивният съд е приел, че адв. Г., на когото съобщението е връчено, е пълномощник на жалбоподателите и съдебен адресат. При произнасяне по допускането на касационното обжалване касационната инстанция изхожда от констатациите на въззивния съд, а въпросът дали те са правилни касае правилността на обжалваното определение, която може да бъде проверявана само при наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Във втория съдебен акт е прието, че по делото не се намира разписка, установяваща връчването на съобщение за указанията на съда по отстраняване нередовности на касационната жалба; при тези данни касационната инстанция счела, че не е в състояние да подложи на преценка основателността на релевираните в частната жалба оплаквания и заключила, че не са били налице предпоставки по чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК за връщане на жалбата. Разглежданият случай е различен, защото при постановяване на определението за връщане на частната жалба първоинстанционният съд е направил констатация, че по делото има разписка към съобщението, с което на жалбоподателите е връчено разпореждането на съда от 04.03.2013 г. с указание за внасяне на държавна такса; въззивният съд в обжалваното определение също е констатирал наличие на разписка, като е посочил и датата на връчване на съобщението – 13.03.2013 г. Всъщност, в частната касационна жалба, както и в частната жалба срещу определението на районния съд не се твърди уведомяване на дата, различна от приетата от съда; оспорва се начинът на уведомяване за разпореждането, че се дължи държавна такса – доводът е, че това е станало чрез извършена от адвокатски сътрудник справка в сградата на Софийския районен съд.
В обобщение, след като не се разкрива сходство между разрешените случаи, то и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на частната касационна жалба за разглеждане по същество не е налице.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 13249 от 11.07.2013 г. по ч. гр. д. № 9228/2013 г. на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: