4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 1
София, 05.01. 2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 5223/2015 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК вр. чл. 248 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 17258/02.06.2015 г. на Е. Й. Г., П. Й. Н., Х. Ат. Х., Д. Ат. П., Ж. Т. А., Д. Ад. С., И. Ад. П., Д. С. А., Ф. Хр. Т., И. Хр. Г. и К. Хр. Д. чрез адв. З. С., срещу определение № 1716 от 22.05.2015 г. по ч. гр. д. № 964/2013 г. на Варненския окръжен съд.
С обжалваното определение окръжният съд отменил определение № 1424 от 28.01.2013 г. по гр. д. № 37/2012 г. на Варненския районен съд за допълване в частта за разноски на негово прекратително определение № 17049 от 30.12.2012 г. и оставил без уважение искането на настоящите жалбоподатели по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Жалбоподателите считат обжалваното определение за неправилно и искат отмяна с довода, че те като ответници по съединени и предявени при условията на евентуалност установителни искове за собственост, имат право на разноски за прекратеното производството по единия иск, независмо от това, че производството по другия иск е продължило и е приключило с решение изцяло в полза на ищците. В отделно изложение се навеждат и трите специални основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 – 3 ГПК за допускане на касационното обжалване по два процесуалноправни въпроса: 1. има ли ответникът право на разноски при прекратяване на делото по един от предявените в условията на евентуалност искове и 2. допустимо ли е основателността на претенцията за присъждане на разноски да се преценява с оглед правилността на извършените от съда процесуални действия. Представят съдебна практика. Претендират и разноски за касационната инстанция.
От отвениците в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор, с който се оспорва жалбата както досежно наличието на основанията за допускане на касационното обжалване, така и по основателност, и също се претендират разноски.
Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., като обсъди данните по делото, намира частната касационна жалба за допустима като редовна, подадена в срок, от лица с активна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване, съгласно чл. 248, ал. 3 и чл. 274, ал. 4 ГПК вр. чл. 280, ал. 2 ГПК в приложимата редакция /ДВ, бр. 100/2010 г./, съдебен акт.
По допускане на касационното обжалване с оглед преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК като условие за разглеждане на жалбата по същество, настоящият състав съобразява следното:
Първоинстанционното производство пред Варненския районен съд по гр. д. № 37/2012 г. е образувано по исковата молба на С. Г. Т. и Й. И. Т. срещу настоящите жалбоподатели, с искане да се признае за установено, че ответниците не са собственици на поземлен имот с идентификатор 10135.25.20.238, а под условие на евентуалност – че ищците са собственици на същия имот.
С определение № 17049 от 13.11.2012 г. районният съд прекратил делото изцяло поради липса на правен интерес от отрицателния установителен иск за собственост.
С определение № 1424 от 28.01.2013 г., по искане на ответниците, районният съд допълнил прекратителното определение, като осъдил ищците на основание чл. 78, ал. 4 ГПК да им заплатят направените по делото разноски.
По частна жалба на ищците вх. № 2878/17.12.2012 г. срещу прекратителното първоинстанционно определение, с определение № 1129 от 10.04.2013 г. по ч. гр. д. № 964/2013 г. Варненският окръжен съд го отменил и прекратил производството като недопустимо само по отрицателния установителен иск за собственост, а по положителния установителен иск върнал делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
По частна жалба на ищците вх. № 3492/13.02.2013 г. срещу първоинстанционното определение за допълване на прекратителното в частта за разноски, с определение № 1130 от 10.04.2013 г. по ч. гр. д. № 964/2013 г. окръжният съд прекратил производството и го изпратил на районния съд по компетентност, за да се произнесе по реда на чл. 248 ГПК, като измени собственото си определение № 1424 от 28.01.2013 г. за разноски, както и да се произнесе по реда на чл. 247 ГПК по молба за поправка на очевидна фактическа грешка.
С решение № 713 от 17.02.2014 г. по гр. д. № 37/2012 г. Варненският районен съд уважил изцяло предявения положителен иск за собственост и осъдил ответниците за разноски в полза на ищците. Същевременно с определение № 4835 от 27.03.2014 г. по същото дело, в изпълнение на указанията на въззивната инстанция, районният съд изменил определение № 1424 от 28.01.2013 г. за допълване на частично отмененото прекратително определение, и предвид решението за уважаване на иска, оставил искането на ответниците по чл. 248 ГПК без уважение.
Първоинстанционното решение от 17.02.2014 г., както и определението от 27.03.2014 г. по гр. д. № 37/2012 г. на Варненския районен съд, са потвърдени с решение № 936 от 18.06.2014 г. по гр. д. № 959/2014 г. на Варненския окръжен съд.
С определение № 712 от 29.12.2014 г. по гр. д. № 5884/2014 г. на ВКС, I-во г. о., не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение
По повод частна касационна жалба на ответниците срещу същото решение в частта, с която е потвърдено определение № 4835 от 27.03.2014 г. по гр. д. № 37/2012 г., е образувано ч. гр. д. № 5883/2014 г. на ВКС, I-во г. о. С определение № 223 от 15.05.2015 г. касационната инстанция обезсилила въззивното решение в обжалваната част, обезсилила и първоинстанционното определение и изпратила делото на Варненския окръжен съд като компетен да се произнесе по частната жалба вх. № 3492/13.02.2013 г. срещу определение № 1424 от 28.01.2013 г.
За да отмени определение № 1424 от 28.01.2013 г. по гр. д. № 37/2012 г. на Варненския районен съд, въззивният съд приел, че ответниците нямат право на разноски. Мотивирал се с това, че с отмяната на определението, с което производството първоначално е прекратено, са отпаднали предпоставките за присъждане на разноски в полза на ответната страна, тъй като делото е продължило по евентуално съединения иск. Ответниците са могли да реализират правото си на разноски в останалото висящо производство по положителния установителен иск за собственост. Последният е уважен изцяло и този изход на спора е обосновал извод за недължимост на сторените от ответната страна разноски и присъждане на направените по делото разноски в полза на ищцовата страна.
Първият от поставените въпроси е включен в предмета на делото, но касационно обжалване по него не следва да се допуска, защото не са налице поддържаните специални основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 – 3 ГПК.
На първо място не е налице противоречие на приетото от въззивния съд със задължителна практика на ВКС по въпроса. Нито чрез представената от жалбоподателя практика по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, нито чрез служебно известна на настоящия състав друга задължителна практика, се установява такова противоречие. Представеното от касатора определение № 500 от 05.07.2012 г. по гр. д. № 282/2012 г. на ВКС, IV-то г. о., е неотносимо, защото касае приложението на чл. 78, ал. 4 ГПК в случай, при който разноските са направени при спряно производство по делото, което е прекратено поради непоискано възобновяване, включително и от претендиращия присъждане на разноски, който не е и обжалвал определението за спиране. Определение № 831 от 28.09.20105 г. по ч. т. д. № 153/2012 г. на ВКС, ІІ-ро т. о., третира въпроса за правото на разноски на ответника при отказ и оттегляне на иска. Определения № 857 от 20.12.2012 г. по ч. т. д. № 815/ 2012 г. и № 89 от 22.01.2010 г. по ч. т. д. № 752/2009 г., двете на ВКС, I-во т. о., също не могат да обосноват основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, защото разглеждат правото на разноски в хипотеза на субективно съединяване на искове, при което не се е сбъднало процесуалното условие за произнасяне от съда по евентуалния иск – били са налице предпоставки за уважаване на основния иск, но са извършвани процесуални действия по разглеждането, в т. ч. са събирани доказателства, и по евентуалния иск. Настоящата хипотеза е различна – касае обективно съединяване на искове, в условия на евентуалност, при която производството е прекратено по основния иск и делото е продължило по първоначално предявения като евентуален.
По основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е представена съдебна практика, в която разгледаният от въззивния съд правен въпрос да е разрешаван противоречиво от съдилищата. Поради това и съгласно т. 3 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС касационно обжалване не може да бъде допуснато.
На последно място не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като жалбоподателят не е обосновал защо произнасянето на ВКС по изведения въпрос ще е от значение за точното прилгане на закона, както и за развитие на правото. Разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК не е неясна и по приложението й е налице изобилна съдебна практика.
С оглед данните по делото и мотивите към обжалваното определение, вторият поставен от жалбоподателя въпрос не е обуславящ изхода на спора, тъй като основателността на претенцията за разноски не е преценена от гледна точка правилността на извършените от съда процесуални действия. Липсата на общата предпоставка е достатъчно основание, за да не се допусне касационно обжалване по формулирания от страната въпрос. Не е налице и специалната предпоставка по този въпрос, който е разгледан в представеното от касатора определение № 142 от 22.02.2013 г. по ч. т. д. № 643/2012 г. на ВКС, ІІ-ро т. о. Видно от същото, въззивният съд е отказал да ангажира отговорността на ищеца за разноски с мотив, че на ответника е връчен препис от нередовна искова молба и тези неправилни процесуални действия на първоинстанционния съд не следва да натоварват страните с разноски – становище, което не е споделено от касационната инстанция. Разглежданият случай е друг – отмяната на прекратителното определение касае положителния установителен иск, а претенцията за разноски е за отрицателния установителен иск, производството по който правилно е прекратено.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК поисканите и доказани разноски за настоящата инстанция в размер на 200 лева по договор за правна защита и съдействие от 20.07.2015 г., следва да се присъдят в полза на ответниците по жалбата.
Поради изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1716 от 22.05.2015 г. по ч. гр. д. № 964/2013 г. на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА Е. Й. Г., П. Й. Н., Х. А. Х., Д. А. П., Ж. Т. А., Д. А. С., И. А. П., Д. С. А., Ф. Х. Т., И. Х. Г. и К. Х. Д. да заплатят на С. Г. Т. и Й. И. Т. сумата 200 /двеста лв./ разноски за настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: