2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 220
София, 14.04.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1493/2015 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК, от Г. А. А., Б. Г. А. и М. Г. А., срещу въззивното решение № 420 от 28.11.2014 г. по в. гр. д. № 664/2014 г. на Добричкия окръжен съд. Касационните доводи са за неправилност на обжалвания съдебен акт, чиято отмяна се иска.
Ответницата по касация А. Д. З. е подала писмен отговор със становище, че касационното обжалване не следва да се допуска.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване, намира следното:
С въззивното решение, предмет на касация, при упражняване на правомощията си по чл. 269, изр. 1, пр. 1-во ГПК, въззивният съд прогласил нищожността на решение № 121/09.07.2014 г. по гр. д. № 149/2010 г. на Балчишкия районен съд с предмет парични вземания, произхождащи от подобрения в чужд имот, и върнал делото на същия съд за постановяване на ново решение.
Въззивният съд изложил съображения, че едно съдебно решение е нищожно поради липса на мотиви, когато е неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване. Приел, че в случая съдържанието на първоинстанционното решение не би могло по никакъв начин да бъде изтълкувано и отнесено към заявените с исковата молба и допълнително уточнени претенции за подобрения в чужд имот, а диспозитивът е неразбираем както в частта на уважаване, така и на отхвърляне на претенциите. Посочването единствено на числови стойности на направени разноски и увеличени подобрения не дава яснота какво е постановил съдът по съществото на спора. Никаква част от мотивите към решението не може да послужи като безспорен израз на действителната воля на съда, т. е. формираната воля е така изразена, че съдържанието й не може да бъде установено дори и по пътя на тълкуването.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите са поставили въпроса: неяснотата и непрецизността на мотивите към съдебното решение води ли до неговата нищожност. Като основание за допускане на касационното обжалване поддържат чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /неправилно е посочена т. 3/ поради противоречие на въззивното решение с две решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
На първо място с изложението е представено решение № 437/10.04.2012 г. по гр. д. № 1209/2010 г. на ВКС, І-во г. о. В него е застъпена принципната постановка, че едно съдебно решение е нищожно, когато излиза от правораздавателната власт на съда, не е постановено в законния състав и не е облечено в съответствие с чл. 235, ал. 4 ГПК в предвидената от закона писмена форма, както и когато няма изискуемото от чл. 236 ГПК съдържание, чрез което ясно да е изразена формираната от съда правораздавателна воля. Съобразно спецификата на разглеждания случай, съставът на ВКС, І-во г. о., е приел, че произнасянето с въззивно решение по съществото на спора, без преди това да е отменено първоинстанционното решение, с което е постановен различен резултат, не е основание за прогласяване на въззивното решение за нищожно или за обезсилването му. Хипотезата, пред която страните по настоящото дело са изправени, е различна, поради което не се констатира противоречие на обжалваното решение с посочената задължителна съдебна практика.
Според второто представено решение № 355/03.10.2012 г. по гр. д. № 35/2012 г. на ВКС, І-во г. о., нищожно е всяко решение, което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление. Такъв е случаят, когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост. Същевременно е посочено, че липсата на мотиви не се приравнява на липса на надлежно волеизявление, поради което не води до нищожност на съдебното решение. Според настоящия състав на ВКС, І-во г. о., дали изразената в едно съдебно решение правораздавателна воля е разбираема или не е, или се касае до липса на мотиви към съдебния акт, е въпрос на преценка във всеки конкретен случай, поради което проверката дали обжалваното решение противоречи на задължителната съдебна практика, изисква касационната жалба да бъде допусната за разглеждане по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 420 от 28.11.2014 г. по в. гр. д. № 664/2014 г. на Добричкия окръжен съд.
Указва на касаторите Г. А. А., Б. Г. А. и М. Г. А. в едноседмичен срок да внесат по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване общо в размер на 170 /сто седемдесет лв./ лева и в същия срок да представят квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: