2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 199
София, 12.07.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 2740/2016 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 4254/23.03.2016 г. на К. И. Б. срещу определение № 642 от 17.02.2016 г. по гр. д. № 3009/2015 г. на Софийския апелативен съд. С последното са оставени без уважение искане за освобождаване от внасяне на държавна такса и искане за предоставяне на правна помощ, по подадена от страната частна касационна жалба срещу определение № 2471 от 15.09.2015 г. по същото дело.
Жалбоподателят иска отмяна на атакуваното определение и в двете му части. Твърди, че към него е било проявено пристрастие от страна на съдебния състав на апелативния съд.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира частната жалба за допустима: подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:
За да остави без уважение исканията за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ, апелативният съд изходил от обстоятелството, че в дадения му с разпореждане от 26.11.2015 г. срок, молителят не е представил нова, актуална към датата на подаване на молбата, декларация за материално и гражданско състояние, както и че е надлежно уведомен и предупреден за негативните последици от неизпълнението, а именно, че молбата ще бъде разгледана при наличните данни. Съдът приел, че така молителят не е доказал основателността на исканията си, поради което ги оставил без уважение.
Фактическите и правни констатации на апелативния съд се споделят от настоящия състав на ВКС.
С определение № 2471 от 15.09.2015 г. по гр. д. № 3009/2015 г. Софийският апелативен съд отменил частично разпореждане от 12.06.2015 г. по гр. д. № 863/2014 г. на Софийския окръжен съд за оставяне без уважение молбата на К. Б. по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от държавна такса по искове за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Кредитирайки представената пред първоинстанционния съд декларация за материално и гражданско състояние от 19.01.2015 г., подкрепена със справка от Агенцията по вписванията, въззивният съд освободил ищеца от заплащане на държавна такса само за разликата над 1 000 лева до пълния дължим размер от 500 000 лева, а в останалата част потвърдил разпореждането.
Недоволен, с частна касационна жалба № 13830/26.10.2015 г. ищецът обжалвал определението от 15.09.2015 г. С молба № 15305/20.11.2015 г. в отговор на указанията на съда по оставената с разпореждане от 27.10.2016 г. без движение частна касационна жалба, поискал предоставяне на правна помощ, както и освобождаване от държавната такса от 15 лева.
С разпореждане от 26.11.2015 г. по гр. д. № 3009/2015 г. Софийският апелативен съд дал указания до страната в едноседмичен срок от съобщението да представи актуална декларация за имуществено и здравословно състояние и доходи, както и за доходи на бившата си съпруга, с която твърди, че съжителства на съпружески начала, в противен случай искането ще бъде разгледано при наличните данни. Разпореждането е надлежно съобщено на 29.01.2016 г. чрез лице от адреса-дъщеря на страната. До изтичането на 05.02.2016 г. – работен ден, на едноседмичния срок изпълнение на указанията, както и до датата на постановяване на определението – 17.02.2016 г., такова не е последвало.
Предвид обстоятелството, че в конкретния случай е налице предишно частично освобождаване от държавна такса в исковото производство и че искане за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство е направено за първи път пред Софийския апелативен съд, едва във връзка с подадената частна касационна жалба, правилно апелативният съд е поискал представяне на нова декларация за материално и гражданско състояние, актуална към момента на подаване на молбата по чл. 83, ал. 2 и чл. 95 ГПК.
Искането за предоставяне на правна помощ е отделно от искането за освобождаване от държавна такса и преценката за неговата основателност се извършва независимо от тази за основателност на искането по чл. 83, ал. 2 ГПК и по критерии, предвидени в Закона за правната помощ /ЗПрП/. Освобождаването от държавна такса не влече автоматично предоставяне на правна помощ. Основателността на искането за предоставяне на правна помощ се преценява към момента на подаване на молбата и тъй като е направено за първи път пред апелативната инстанция, страната е следвало да анагажира доказателства, че не разполага с достатъчно средства за наемане на адвокат към този момент.
Освен това при частично освобождаване от държавна такса, т. е. при наличие на предишна преценка, че страната разполага със средства в определен размер, с които да покрие част от държавните такси, няма пречка при последващо обжалване, когато наново се дължат държавни такси и в различен размер, съдът да поиска декларация, въз основа на която да прецени дали жалбоподателят може да поеме и таксата по обжалването или част от нея. Ето защо в разглеждания случай на частично освобождаване от държавна такса не би могло да намери приложение становището, прието в т. 12 на ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, че освобождаването от държавна такса важи до приключване на производството във всички истанции поради направена преценка, че страната е материално затруднена по начин да не може да упражнява процесуалните си права.
Определението се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено, водим от което Върховният касационен съд на РБ, състав на I- во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 642 от 17.02.2016 г. по гр. д. № 3009/2015 г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: