2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 265
София, 18.10. 2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 4843/2013 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 307, ал. 1 вр. чл. 304 ГПК.
Е. Е. Х. е поискала да се отмени влязлото в сила решение № V-144 от 26.10.2011 г. по гр. д. № 1470/2011 г. на Бургаския окръжен съд. Молителката твърди, че не е била конституирана като страна и е била лишена да участва по делото, решението по което има сила спрямо нея в качеството й на необходим другар по смисъла на чл. 216 ГПК, тъй като е съпруга на ищеца.
Ответницита С. П. З. счита, че молбата е просрочена, а по същество – неоснователна, Р. С. Х. не е взел становище.
При проверката за допустимост на молбата за отмяна Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира, че същата е недопустима и следва да се остави без разглеждане по следните съображения:
Решението, предмет на молбата за отмяна, е влязло в сила на 03.05.2012 г., когато с определение № 282 от с. д. по гр. д. № 147/2012 г. на ВКС, IІ-ро г. о., не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, с което първоинстанционното решение № 64 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 178/2010 г. на Несебърския районен съд е потвърдено.
С влязлото в сила решение, постановено по иск на Р. Х. срещу С. З., е признато правото на ищеца на собственост върху 2254/2454 ид. ч. от недвижим имот, съставляващ семеен хотел със заведение за обществено хранене, изграден в поземлен имот в к. к. «Слънчев бряг», като искът за признаване правото на изключителна собственост е отхвърлен за 200/2454 ид. ч.
От представеното удостоверение за граждански брак се установява, че молителката Е. Х. и ищецът Р. Х. са сключили брак на 26.09.1999 г. Молителката твърди, че е придобила права по отношение на имота, предмет на влязлото в сила решение, на основание чл. 21 СК в съпружеска имуществена общност и е следвало да участва по делото като необходим другар, постановеното решение по което я обвързва. Затова на основание чл. 304 ГПК има право да иска отмяна на влязлото в сила решение.
Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК в случаите по чл. 304 молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от узнаване на решението. Молителката твърди, че никога не е получавала съобщения или призовки по делата, приключили с влязлото в сила решение, за което узнала на 04.04.2013 г. при извършена на 02.04.2013 г. справка в имотния регистър чрез системата за отдалечен достъп по партидата на съпруга си Р. Х..
Данните по делото сочат друго. След предявяване на иска за собственост, ответницата Ст. З. е подала насрещен иск, който първоинстанционният съд отказал да приеме за съвместно разглеждане, тъй като е с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС и делата не подлежат на разглеждане по един и същи съдопроизводствен ред; липсва и идентичност на страните, предвид участието /и/ на Е. Х. и [фирма] като ответници по иска за разпределяне на ползването.
След отделянето на насрещния иск с определение от 03.05.2010 г. по гр. д. № 178/2010 г. на Несебърския районен съд, за разглеждането му е образувано гр. д. № 587/2010 г. по описа на същия съд. По него е представен писмен отговор от адвокат А. Пр. Т. – процесуален представител на Р. Х. и съпругата му Е. Х., като ответниците са поискали спиране предвид наличието на преюдициален спор – този по гр. д. № 178/2010 г., представили са препис от исковата молба, по която е образувано същото дело и определение за насрочването му, както и са заявили доказателствени искания. С протоколно определение от 04.10.2010 г. по гр. д. № 587/2010 г. Несебърският районен съд спрял производството до приключване на преюдициалния спор. Решението по този спор е влязло в сила на 03.05.20102 г., след което с определение от 17.05.2012 г. спряното дело е възобновено и насрочено за съдебно заседание на 15.06.2012 г. Видно от протокола от 15.06.2012 г., ответницата Е. Х. е била редовно призована и за нея се е явил адвокат Т..
Следователно, молителката е узнала за влязлото в сила решение най-късно на 15.06.2012 г., а молбата за отмяна е подадена на 23.05.2013 г. с вх. № 3963. Към този момент законоустановеният тримесечен срок за подаване на молба за отмяна е бил изтекъл и правото й да иска отмяна на влязлото в сила решение е погасено. Като просрочена, молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК молителката следва да заплати на ответницата С. П. З. направените разноски – платено възнаграждение за адвокатска защита в размер на 1 800 лева по договор за правна защита и съдействие серия Б № 123417 от 24.06.2013 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата, подадена от Е. Е. Х., за отмяна на влязлото в сила решение № V-144 от 26.10.2011 г. по гр. д. № 1470/2011 г. на Бургаския окръжен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 4843/2013г. по описа на Върховния касационен съд на РБ, І-во г. о.
ОСЪЖДА Е. Е. Х. да заплати на С. П. З. направените разноски за водене на делото във Върховния касационен съд на РБ в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин лв./ лева.
Определението може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд на РБ в едноседмичен срок от съобщаването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: