2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 333
С., 03.05. 2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 226/2012 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
М. И. З. е обжалвала въззивното решение № 1330 от 14.10.2011 г. по гр. д. № 585/2011 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 10 от 10.01.2011 г. по гр. д. № 234/2010 г. на Карловския районен съд в частта, с която е отхвърлен иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределение ползването на подпокривното пространство на двуетажна жилищна сграда, находяща се в УПИ VІ-3742 от кв. 101 по плана на [населено място]. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
П. И. П. е подал касационна жалба срещу същото въззивно решение в частта за разпределяне ползването на постройките, намиращи се в северната част на дворното място. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, отговарят на изискванията на чл. 284, ал. 2 и 3 ГПК, към тях са приложени изложения по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и са допустими.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на І-во г. о., намира следното:
Първоинстанционният съд приел, че по съгласие на етажните собственици с договор за доброволна делба на наследствени недвижими имоти от 18.12.2009 г. таванът е поставен в дял на П. Ив. П. и това не противоречи на разпоредбата на чл. 38, ал. 3 ЗС. Така общата част на жилищната сграда е предоставена в лична собственост на единия етажен собственик и искът за разпределение ползването на подпокривното пространство е отхвърлен като неоснователен. Въззивният съд потвърдил решението в означената част по съображения, че страните се легитимират за собственици по силата на посочения договор и съдът в производството с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС не може да изследва въпроса за собствеността на подпокривното пространство и дали е могло то да се постави в дял на единия съсобственик или не.
За постройките от допълващото застрояване, след като изложил съображения кои от събраните по делото гласни доказателства следва да постави в основата на решението си, въззивният съд приел, че преустройството на западната част от първоначално изградения навес в лятна кухня не е извършено като подобрение от ответника по иска, а от общия на страните наследодател и следва да разпредели ползването му съобразно правата на собственост на страните. Съдът възприел втория вариант от заключението на вещото лице, който предвижда изграждане на лека преградна стена в антрето на лятната кухня по линията АБ. Изложил съображения, че, предвид влошените отношения между страните, този вариант е по-удачен от първия, който предполага използване на общо антре.
Налице са основания за допускане на касационните жалби на страните за разглеждане по същество по въпросите, уточнени от настоящия състав на Върховния касационен съд съобразно правомощията му по т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, така: 1. следва ли съдът в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС да се произнесе по всички относими към предмета на спора възражения на страните във връзка с установяване на правата на съсобствениците в общата вещ – при основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въпросът е от значение за точното прилагане на закона /поддържаното от жалбоподателката М. З. основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице, защото р. № 762 от 28.11.2002 г. по гр. д. № 339/2002 г. на ВКС, І-во г. о., е постановено в производство за делба/, и 2. за възможността при разпределяне ползуването на съсобствена вещ съдът да предписва преустройства по повод разпределението – при основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, предвид наличието на задължителна съдебна практика, служебно известна на съда /р. № 71 от 19.04.2011 г. по гр. д. № 727/2010 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., р. № 409 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 224/2009 г. на ВКС, І-во г. о./.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1330 от 14.10.2011 г. по гр. д. № 585/2011 г. на Пловдивския окръжен съд.
Указва на касаторите да внесат в едноседмичен срок по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на по 15 /петнадесет лв./ лева всеки от тях и в същия срок да представят квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбите ще бъдат върнати.
След изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: