5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 379
София, 16.06.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1239/2015 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 498 от 25.11.2014 г. и решение № 12 от 14.01.2015 г. по в. гр. д. № 679/2014 г. на Хасковския окръжен съд е отменено решение № 399/04.06.2014 г. по гр. д. № 2791/2013 г. на Хасковския районен съд и вместо него са отхвърлени иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на поземлени имоти с идентификатори №77195.118.222 и №77195.118.223, всеки с площ от по 509 кв. м., и с идентификатор №77195.118.231 с площ от 3 000 кв. м., всичките по кадастралната карта на [населено място], и иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за лишаване от ползването на имотите.
Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от ищците Т. Л. М., С. К. В., С. В. К., И. В. П. и Б. В. П., които поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
От ответниците по касация И. В. М. и К. М. М. е подаден писмен отговор със становище за недопускане на касационно обжалване.
При проверка по допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
По делото е установено, че спорните недвижими имоти съставляват част от възстановена по ЗСПЗЗ нива с площ 7.599 кв. м., която с н. а. № 56/31.10.2003 г. била продадена от М. С. Г. и Ж. С. Ш. – част от наследниците на бившия собственик, на И. М., по време на брака й с К. М.. С решение по гр. д. № 12/2008 г., влязло в сила на 05.07.2010 г., е уважен иск по чл. 76 ЗНсл, като сделката е обявена за недействителна и е допусната делба между сънаследниците, а по реда на чл. 292 ГПК /отм./ спорните имоти са разпределени в общ дял на ищците в настоящото производство. Въззивният съд приел, че приобретателите по сделката имат качеството на главна страна /ответник/ и необходим другар само по иска за прогласяване на относителната недействителност, но не и по иска за делба и по тази причина силата на пресъдено нещо на решението за допускане на делбата, с което се установява съсобствеността, се разпростира само спрямо прехвърлителите по сделката, но не и спрямо приобретателите – ответниците М.. За този извод съдът се позовал и на обстоятелството, че между страните по сделката актът на разпореждане е валиден, но ако искът по чл. 76 ЗНсл се уважи, той не прехвърля права, а ако във втората фаза на делбата сънаследствената вещ не се падне в дял на прехвърлителя по сделката, последният отговоря спрямо приобретателя по реда на чл. 189 и сл. от ЗЗД.
Срещу собственическите права на ищците по отношение на претендираните за ревандикация имоти, признати им с решението по извършване на делбата, ответниците са се защитавали с възражение за придобиване по давност в резултат на владение, продължило повече от 10 години. То е прието от въззивния съд за основателно, поради което искът за ревандикация е отхвърлен, а като следствие е отхвърлен и обусловеният от него иск за обезщетение с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите са поставили следните въпроси, свързани с решаващия извод на въззивния съд, че решението за допускане на делбата между пълния кръг наследници на Ж. М. М. не обвързва със сила на пресъдено нещо приобтетателите по сделката и ответници по иска по чл. 76 ЗНсл: 1. при заявен иск по чл. 76 ЗНсл в делбено производство, приобретателят по сделката има ли качеството на главна страна – ответник по иска за делба, или е страна само по иска по чл. 76 ЗНсл; 2. обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата разпростират ли се и спрямо приобретателя по сделката, която е обявена за недействителна с решението по допускане на делбата.
По тези въпроси се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК, като на първо място се обосновава противоречие с ТР № 1/19.05.2004 г. по тълк. гр. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. Такова, обаче, не се констатира, тъй като с т. 1 на тълкувателния акт е прието различно от поддържаното от касаторите, а именно, че приобретателят по сделката има качеството, наред със сънаследника-прехвърлител, на главна страна /ответник/ и необходим другар по иска за прогласяване на относителната недействителност. Същото разрешение е дадено и в решение № 657/31.05.2011 г. по гр. д. № 626/2009 г. на ВКС, І-во г. о., по чл. 290 ГПК, според което въззивният съд е разгледал възражение по чл. 76 ЗНсл без участието на надлежна страна – третото лице-приобретател, което ще бъде обвързано от постановеното решение и поради това делото е върнато за ново разглеждане за конституиране на страна. Необходимостта при предявена претенция за установяване на относителна недействителност да бъде конституиран приобретателят по сделката съгласно указанията в ТР № 1/2004 г. на ОСГК, са мотивирали състав на ВКС, ІІ-ро г. о., с решение № 90/27.06.2014 г. по гр. д. № 3433/2013 г. да обезсили постановените от предходните две инстанции решения и да върне делото на първоинстанционния съд. Решение № 234/19.05.2011 г. по гр. д. № 281/2011 г. на ВКС, І-во г. о., е постановено в производство по чл. 304 и сл. ГПК и не е съдебна практика, която може да обоснове основание за допускане на касационно обжалване. Извод в смисъла, поддържан от касаторите, не може да бъде направен и от решение № 200/30.09.2013 г. по гр. д. № 2542/2013 г. на ВКС, І-во г. о., по чл. 290 ГПК, тъй като в него е застъпено принципното становище, че приобретателят на сънаследствен имот, придобил права върху от част от наследниците, може да е както ищец в делбеното дело /когато е предявил иска за делба/, така и ответник /когато неучаствалият в разпоредителната сделка наследник е предявил иска за делба срещу него/. В хипотезата, пред която страните са изправени, искът за делба е предявен от част от сънаследниците – тези, които не са се разпоредели с наследствените имоти, а ответници по този иск, видно от исковата молба, са останалите сънаследници. Срещу приобретателката по сделката от 2003 г. И. М. е бил предявен само иск по чл. 76 ЗНсл и като ответник само по този иск е бил конституиран и съпругът й, видно от данните по делбеното дело. Следователно, това е и обхватът на силата на пресъдено нещо на решението по делбеното дело. Ето защо поддържаното от касаторите противоречие като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице.
Във връзка със следващия решаващ извод на въззивния съд, че възражението за придобиване по давност от приобретателите по сделката, атакувана по чл. 76 ЗНсл, не е преклудирано от силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата, е поставен въпросът: след постановяване на влязло в сила решение по допускане на делбата, с което на основание чл. 76 ЗНсл е обявена за недействителна сделка с делбения имот, допустимо ли е въвеждане на възражение за придобиване на делбения имот по давност от приобретателя по сделката в последващ правен спор за собственост на същия имот, след като приобретателят по сделката е участвал като страна в делбеното производство.
Разрешението на този въпрос е в зависимост от разрешението на въпросите, поставени в т. І, а след като приобретателите по сделката, атакувана по чл. 76 ЗНсл, не са обвързани от силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата, то и правопрекратяващото им възражение, че са придобили по давност делбените имоти, не е преклудирано. Не се разкрива и сходство между разглеждания случай и представената съдебна практика. Така, според решение № 545/06.12.2006 г. по гр. д. № 285/2006 г. на ВКС, І-во г. о., преклудирани от силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата са направените във втората фаза възражения, че един от сънаследниците-съделители е придобил имотите по давност. В решение № 387/29.09.2010 г. по гр. д. № 439/2009 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., въпросът за преклузиите не е разгледан, а като факт, водещ до прекратяване на делбеното дело поради липса на съсобственост между съделителите, е съобразено влязло в сила решение по иск по чл. 7 ЗВСОНИ.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че приключилата делба по гр. д № 12/2008 г. с влязло в сила на 23.02.2012 г. решение, е довела до частично валидиране на покупко-продажбата по н. а. № 56/31.10.2003 г. относно кадастрално и регулационно обособени имоти, надлежно отразени в действащите КККР на [населено място] със заповед № КД-14-26-256/20.06.2012 г. Твърди се, че валидирането на продажбата за част от процесните имоти има за резултат придобиване на собствеността върху тях от страна на ответниците по иска за ревандикация на две основания – оригинерно и деривативно. Във връзка с това твърдение е поставен въпросът: допустимо ли е придобиването на правото на собственост върху имот едновременно на две различни основания – оригинерно и деривативно. К. се позовават на решение № 80/25.06.1965 г. по гр. д. № 58/1965 г. на ОСГК на ВС, според което недопустимо е собственикът да може да придобие правото на собственост на друго основание, след като вече го е придобил. Въпросът е поставен при предпоставка, която не се установява от данните по делото, защото частичното валидиране на покупко-продажбата от 2003 г. е за тази част от делбените имоти, които са възложени на праводателите по обявената за относително недействителна сделка. Претенцията по чл. 108 ЗС има за предмет друга част – имотите, възложени на неразпоредилите се сънаследници, и именно за тях приобретателите по договора от 2003 г. са признати за собственици по давност, поради което не се констатира дублиране на придобивни основания или правно положение, при което позовалият се на придобивна давност, да владее срещу себе си.
По повод извода на въззивния съд, че спорните имоти са придобити на основание непрекъснато давностно владение, започнало в 2000-та година и изтекло през 2010 г., като предявеният на 17.12.2007 г. иск за делба, предмет на гр. д № 12/2008 г., не е прекъснал давността, е поставен въпросът: предявеният иск за делба, съединен с иск по чл. 76 ЗНсл, прекъсва ли давностното владение на приобретателя по сделката, предмет на иска по чл. 76 ЗНсл, обявена за недействителна с решението по допускане на делбата. Въззивният съд не е приел, в противоречие с решение № 430/21.06.2004 г. по гр. д. № 84/2004 г. и решение № 260/11.06.2012 г. по гр. д. № 136/2012 г., двете на ВКС, І-во г. о., че искът за делба не прекъсва давността. Напротив, посочил е, че прекъсването на придобивна давност за вещно право или вещ се постига чрез предявяване на иск за собственост в различните му форми, както и на ония искове, например за делба, с които страната се домогва и да установи наличието на самата съсобственост между определени лица, както това става с решението по допускането на делбата. В случая, обаче, съдът се е съобразил с обстоятелството, че приобретателите по договора за покупко-продажба са били страни само по иска за прогласяване на относителна недействителност и, че в това производство не могат да се разглеждат възражения на приобретателите за изтекла в тяхна полза придобивна давност, тъй като не са във връзка с предмета на делото. Ето защо поддържаното противоречие, като основание по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице. Определение № 1033/17.11.2010 г. по гр. д. № 689/2010 г. на ВКС, І-во г. о., и определение № 162/16.04.2014 г. по гр. д. № 1823/2014 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., са постановени в производства по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК и не съставляват съдебна практика по смисъла на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Ищците са твърдели, че с оглед извършената през 2003 г. сделка, в периода 2000-2003 г. ответниците са били държатели на закупената нива, но не и нейни владелци, тъй като фактът на сключване на сделката доказва липсата на animus за предходния период, а ползването на нивата за свои нужди съставлява търпими действия, извършвани със съгласието на собствениците, и затова те не могат да служат за основание за придобиване на владение /corpus/. Във връзка с това твърдение е поставен въпросът: придобиването на право на собственост върху един имот на основание сключен договор за покупко-продажба с нотариален акт доказва ли липсата на animus на владение за периода, предхождащ сделката, през който приобретателят на имота е упражнявал фактическа власт върху него, предоставена му от праводателя. Поддържа се основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но същото не е обосновано съгласно изискванията на т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Освен това въпросът е изграден на фактически изводи, каквито съдът не е направил, а тези, които е направил, не могат да бъдат предмет на проверка от касационната инстанция на този етап на производството. Така, съдът е приел, че още след възстановяването на собствеността по реда на ЗСПЗЗ през 1999 г., двама от наследниците на Ж. М. предоставили на ответниците М. възстановената нива, която към този момент била превърната в сметище, за да я поддържат и работят и да се грижат за нея като за своя, като е имало уговорка да я закупят на по-късен етап. Приел също, че ищците са били наясно със завладяването и е следвало да защитят правата си чрез действия, водещи до прекъсване на владението или до отстраняване на владелците, но такива доказателства по делото липсват. Съобразно тези изводи на въззивния съд следва да се приеме, че е налице завладяване на земята, а сключването на сделката през 2003 г. не изключва намерението за своене в периода от придобиване на фактическата власт до закупуването на същата.
В изложението са поставени и процесуалноправните въпроси: 1. следва ли съдът да основе решението си не само на избрани от него доказателства, а върху всички събрани по делото доказателства, като изложи и съображения защо отхвърля част от доказателствата като недостоверни; 2. следва ли съдът да преценява показанията на свидетелите с оглед на тяхната обективност, непосредствените им впечатления и съвкупно с целия доказателствен материал и следва ли да изложи мотиви кои показания се кредитират и защо. Така поставени, въпросите са свързани с правилността на обжалваното решение, която обаче не е предмет на проверка в производството по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК, занимаващо се само с основанията по чл. 280, ал. 1, т.т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В обобщение, не са налице основания за допускане на касационната жалба за разглеждане по същество, водим от което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 498 от 25.11.2014 г., поправено с решение № 12 от 14.01.2015 г., по в. гр. д. № 679/2014 г. на Хасковския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: