3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 83
София, 19.02. 2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 620/2012 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от В. Н. П. и С. А. П. срещу определение № 2006 от 07.11.2011 г. по ч. гр. д. № 3763/2011 г. на Софийския апелативен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 2 и 3 ГПК.
Ответникът И. А. А. не е подал писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
С обжалваното въззивно определение е обезсилено определението от 28.04.2011 г. по гр. д. № 7385/2010 г. на Софийския градски съд, с което без уважение е оставена молбата на С. П. и В. П. – длъжници по изпълнително дело, за изменение поради прекомерност на разноските на взискателя, съставляващи адвокатско възнаграждение, а производството по делото е прекратено.
Въззивният съд приел, че правото на длъжника да иска намаление поради прекомерност на разноските, сторени от взискателя в изпълнителното производство, може да се упражни само с искане до решаващия орган, който в изпълнителния процес е съдебният изпълнител. Не е предвидена възможност това право да се упражни чрез обжалване действията на съдебния изпълнител и следователно жалбоподателите нямат правен интерес от жалба. Съдът счел също, че на обжалване пред съда подлежи актът на частния съдебен изпълнител, с който той се е произнесъл по искането за намаляване на разноските, но не и мълчаливият отказ, поради което жалбата е без предмет.
В приложението към частната касационна жалба жалбоподателите са поставили следните въпроси: 1. допустимо ли е длъжникът по изпълнителното дело да обжалва прекомерните разноски за адвокатски хонорар пред съд в случай, че съдебният изпълнител откаже да се произнесе по молбата му за намаляването им; 2. би ли могло да се приеме, че предявените на длъжника разноски за адвокатски хонорар чрез поканата за доброволно изпълнение, както и мотивите на съдебния изпълнител по чл. 436, ал. 3 ГПК, вече са отразили становището му относно размера на разноските и в действителност е налице валиден акт на съдебен изпълнител, подлежащ на обжалване пред съд и 3. какво се разбира под понятието „постановление за разноски” по смисъла на чл. 435, ал. 2, предл. посл. ГПК – документ с определени законови реквизити или всеки писмен акт на съдебния изпълнител до длъжника, в който се е произнесъл по размера на разноските. Позовават се на съдебни актове, представени с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Според настоящия състав на Върховния касационен съд, І-во г. о., обуславящ изхода на делото е първият от поставените въпроси, който се съдържа и е част от следния по-общ въпрос: какъв е редът за упражняване правото на длъжника да иска намаляване поради прекомерност на сторени от взискателя разноски по изпълнителното производство, съставляващи адвокатско възнаграждение.
Разрешението на въпроса се съдържа в редица актове на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК: определение № 403 от 01.12.2008 г. по ч. гр. д. № 1762/2008 г. на V-то г. о.; определение № 465 от 29.09.2010 г. по ч. гр. д. № 397/2010 г. на ІІІ-то г. о.; определение № 89 от 27.01.2012 г. по ч. гр. д. № 604/2011 г. на ВКС, ІV-то г. о. В тях най-общо е прието, че произнасянето на съдебния изпълнител за разноските на взискателя в изпълнителното производство не е изпълнително действие. То не е насочено към осъществяване на притезанието по изпълнителното основание, а е реализация на общия принцип за отговорност за разноски, т. е. за неоснователно причинени имуществени вреди, което подлежи на обжалване. Прието е, че длъжникът разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност, а постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда.
В съответствие със задължителната съдебна практика Софийският апелативен съд е приел, че искането на длъжника за намаляване поради прекомерност на разноските, сторени от взискателя в изпълнителното производство, може да се упражни с искане до решаващия орган – съдебния изпълнител. Затова липсват основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Тъй като по искането на длъжниците за намаляване на разноските на взискателя в изпълнителното производство, съдържащо се в жалба вх. № 00718 от 02.06.2010 г., липсва произнасяне, делото следва да се изпрати на компетентния орган – съдебния изпълнител.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2006 от 07.11.2011 г. по ч. гр. д. № 3763/2011 г. на Софийския апелативен съд.
ИЗПРАЩА делото на ЧСИ рег. № 791 Т. В.-Н. за произнасяне по искането на В. Н. П. и С. А. П., съдържащо се в жалба вх. № 00718 от 02.06.2010 г., за намаляване поради прекомерност на разноските на взискателя в изпълнителното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: