3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 459
София, 25.09.2015 година
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во г. о., в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 2999/2015 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 1588/41733 от 17.04.2015 г. на И. И. И. чрез адв. К. Б., срещу решение от 26.02.2015 г. по в. гр. д. № 333/2014 г. на Окръжния съд [населено място], постановено по реда на чл. 294, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 258 и сл. ГПК, с което частично е уважен предявен от жалбоподателката ревандикационен иск за недвижим имот, като ответникът е осъден да й предаде владението върху 64.80 кв. м, а за останалите 33.60 кв. м. до пълния размер на спорните 98.40 кв. м., искът е отхвърлен.
Жалбоподателката иска отмяна на въззивното решение в отхвърлителната част и уважаване на иска изцяло. Поддържа оплакване за нарушение на материалния закон, в частност на чл. 64 ЗС, с довода, че правото на несобственик на терен да ползва част от него произтича единствено от реализираното му право на строеж върху терена във връзка с жилището в сградата, респективно от правото му на собственост върху изградения жилищен имот и необходимостта той да бъде ползван, като не може, съгласно същата разпоредба, да му се отрежда ползването на прилежаща площ заради складово помещение, на което той не е собственик. В отделно изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се навежда специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касация, като се посочват три решения на ВКС по чл. 290 ГПК и се формулира въпросът: доколко суперфициарният собственик на обект в сграда може да ползва земята около сградата и кои са критериите за определяне на обема и характера на ползването, и в частност разпоредбата на чл. 64 ЗС дава ли право на собственика на жилище в сграда, построена върху чужд терен по силата на суперфиция, да ползва отделно от жилището си и друга постройка, намираща се върху терена, която не е негова собственост, респективно да ползва части от терена под тази постройка или обслужващи същата тази постройка.
Ответната страна, в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК с писмен отговор оспорва жалбата по нейната допустимост и претендира разноски.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира касационната жалба за допустима като редовна, подадена в срок и от лице с активна процесуална легитимация срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, съдебен акт.
По допускане на касационното обжалване, с оглед наличието на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК, настоящият състав намира следното:
Пред районния съд в [населено място] И. е предявила ревандикационна претенция срещу Д. А. за предаване на владението върху 1/2 от собствените й 293 кв. м. от недвижим имот в [населено място], като е основала правото си на собственост на договор за продажба от 2004 г.
С решение от 25.11.2013 г. по гр. д. № 303/2013 г. Районният съд [населено място] уважил иска изцяло.
По жалба на ответника, с решение от 06.03.2014 г. по гр. д. № 6/2014 г. окръжният съд отменил първоинстанционното решение и признал ищцата за собственик на 293/879 ид. ч. от имота, но отхвърлил претенцията в осъдителната част с мотив, че по силата на чл. 64 ЗС ответникът, като суперфициарен собственик на жилище в сграда върху чужд терен, може да ползва и допълнителна постройка, предназначена за склад, тъй като жилището му не разполага с прилежащи избени или складови помещения, поради което тази постройка обслужва жилищния обект и ползването й е свързано с използването на обекта по предназначение.
Въззивното решение е обжалвано от ищцата и с решение № 128 от 07.11.2014 г. по гр. д. № 3449/2014 г. състав на ВКС, II- рo г. о., то е обезсилено в отхвърлителната част поради липса на идентификация в диспозитива на частта от имота, за която съдът е приел, че се владее на правно основание от ответника. Делото е върнато на същия съд за повторно разглеждане с указания за назначаване на експертиза, която да определи необходимата за ползването на жилището по предназначение площ от терена /прилежащата част/. В мотивите съставът на ВКС приел, че доводите на ищцата за нарушение на материалния закон, в частност на чл. 64 ЗС, са неоснователни, тъй като изграждането и ползването на допълнителната складова постройка е въз основа на извършено разпределение на ползването между ответника и наследодателите на ищцата, от което тя е обвързана, доколкото не е налице промяна в обстоятелствата, касаещи начина на ползването на терена, както и че изводите на въззивния съд за правото на суперфициарния собственик да ползва част от терена, са правилни.
С въззивното решение при повторното разглеждане на делото, за да уважи иска за 64.80 кв. м. и да го отхвърли до пълния размер от 98. 40 кв. м. на спорната част от имота, окръжният съд приел от една страна, че допълнителната постройка, използвана от ответника, е изградена по споразумението за разпределяне ползването на терена в отредената на ответника за ползване част, а от друга, че се ползва от ответника на правно основание – чл. 64 ЗС, тъй като жилищният му обект в сградата не разполага с избени или складови помещения. Приел още, че ищцата е собственик на терена, но следва да се съобрази с правата на ответника като суперфициарен собственик върху част от терена, необходима за използване по предназначение на самостоятелния му жилищен обект в сградата. Съобразно назначената в изпълнение на указанията на ВКС експертиза приел, че необходимата за ползване от суперфициарния собственик /прилежаща/ част от терена е по-малка от фактически държаната от него, поради което и го осъдил да върне владението върху останалата част, присъждайки и разноски съобразно изхода по делото.
При тези мотиви на въззивния съд поставеният въпрос в частта дали учредената суперфиция обосновава право да се ползва част от терена за изграждането и обслужването /достъп/ на допълнителната постройка, използвана за склад, има произнасяне от въззивния съд и общата предпоставка съобразно приетото в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС за допускане на решението до касация, е налице. Поставеният по-общ въпрос: доколко суперфициарният собственик на обект в сграда може да ползва земята около сградата и кои са критериите за определяне на обема и характера на ползването, е разгледан във въззивното решение във връзка със спецификата на спора, поради което не може да се приеме, че се касае до произнасяне по два различни въпроса.
Не е налице, обаче, наведеното специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, което, в кумулативна даденост с общото, може да обоснове допускане на касационното обжалване. Посочената практика на ВКС не дава отговор на поставения въпрос.
Така, решение № 363 от 17.10.2011 г. по гр. д. № 663/2010 г. на ВКС, I-во г. о., е за обема на правото по чл. 64 ЗС на суперфициарния собственик на самостоятелен обект в сграда върху чужд терен, когато в акта за учредяване не е предвидено друго, но не се отнася до по-частната хипотеза, която е обсъдена от въззивния съд. В този смисъл решението явява неотносимо, така че по никакъв начин не може да обоснове противоречие с приетото от въззивния съд. С решение № 730 от 25.07.2011 г. по гр. д. № 1140/2009 г. на ВКС, I-во г. о., касационното обжалване е допуснато по въпроса: дали лицето, което владее сграда в чужд имот без да е неин суперфициарен собственик, има противопоставимо на собственика на терена право да ползва прилежащата част към сградата, като е прието, че когато несобственик на сграда в чужд терен е предоставил ползването й на трето лице, чл. 64 ЗС се прилага и за последното – това лице несобственик е в същото правно положение спрямо собственика на терена като суперфициаря на сградата. С решение № 1010 от 24.03.2010 г. по гр. д. № 2734/2008 г. на ВКС, II-ро г. о., се дава отговор на въпроса: доколко собственик на сграда в чужд терен може да ползва земята около същата, и за критериите, съгласно които се определя площта на прилежащата към сградата част от терена, като се приема, че суперфициарният собственик може да използва терена дотолкова, доколкото това е необходимо за използване на постройката по нейното предназначение за жилищна сграда, в частност, частта, необходима за осигуряване на нормалния достъп до сградата, а всяко ползване извън необходимото ограничава правата на собственика на земята без правно основание. Разгледаната от въззивния съд хипотеза не е предмет на решението.
При този изход на спора поисканите разноски за касационната инстанция, съставляващи адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева по договор за правна защита и съдействие № 0051870 от м. май 2015 г., следва да се присъдят в полза на ответната по жалбата страна.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ Д. касационно обжалване на въззивното решение от 26.02.2015 г. по в. гр. д. № 333/2014 г. на Окръжния съд [населено място].
ОСЪЖДА И. И. И. да заплати на Д. К. А. разноски за касационната инстанция в размер на 100 /сто лв./ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: