3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 548
С., 15.11. 2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 376/2011 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 59514 /неправилно посочен № 59541/ от 19.08.2010 г., подадена от А. С. В. от [населено място] срещу определението от 16.07.2010 г. по ч. гр. д. № 4260/2010 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено определение от 21.01.2010 г. по гр. д. № 26387/2009 г. на Софийския районен съд за прекратяване на производството по делото. Жалбоподателят иска то да бъде отменено като неправилно, а относно предпоставките за допускане на касационно обжалване поддържа чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК /неправилно записано чл. 280, ал. 3 ГПК/.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното прекратително определение, въззивният съд приел, че на първо място не може да се направи извод срещу кого ищецът /сега жалбоподател/ е насочил претенцията си – срещу Столична община – район „В.”, или срещу [фирма]. На следващо място обстоятелствената част на исковата молба не отговаря на заявения петитум. Ищецът иска прогласяване на нищожност на нотариален акт, тъй като нотариусът не е имал право да го извърши – удостоверил е противоречаща на закона или на добрите нрави сделка /чл. 576 вр. чл. 574 ГПК/. Твърди, че част от прехвърления със сделката имот му принадлежи. Оттук съдът заключил, че между ищеца и дружеството-купувач съществува спор за собственост върху част от имот пл. № 1988, като този спор не може да се подведе под иск за нищожност на нотариалното удостоверяване, така, както е заявено от ищеца. Наред с това съдът приел, че претенцията, формулирана в исковата молба, както и обстоятелствата, на които тя се основава, следва да са достатъчно конкретни и с оглед задължението на съда да изпрати препис от нея за писмен отговор на ответниците и упражняване от последните на правото им на отговор, с последиците, предвидени в чл. 133 ГПК. След дадените от първоинстанционния съд конкретни указания нередовностите на исковата молба не са отстранени с молбите, подадени от ищеца, нито с уточненията от неговия процесуален представител, поради което исковата молба законосъобразно е върната.
С определението, предмет на частната жалба, е потвърдено първоинстанционно определение, което прегражда по-нататъшното развитие на делото и обжалването му е допустимо на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК само когато са налице условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 280 ГПК допуска касационно обжалване когато съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуален въпрос в отклонение от практиката на Върховния касационен съд, когато този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Конкретно основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК възниква тогава, когато при неясни или противоречиви правни норми няма формирана съдебна практика по прилагането им или когато следва да се внесе промяна в установената практика, ако тя е неправилна или са се променили обществените условия, при което е създадена и се налага осъвременяването й.
В случая към частната жалба има приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /молба от 20.07.2011 г./, но съдържанието му не отговаря на изискванията на закона. Жалбоподателят не е формулирал правния въпрос, по който иска допускане на касационното обжалване, нито пък е посочено с какво разглеждането на конкретното дело ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В жалбата се сочи, че жалбоподателят безсъвестно е лишен от правосъдие, защото приложените безспорни доказателства са основание да се прогласи нищожност на процесния нотариален акт; че с този акт ответникът недопустимо се легитимира като собственик на около 100 кв. м. законна собственост на жалбоподателя и на около 200 кв. м. – негово добросъвестно владение от 40 години; че по същество съдът прикрива нищожността и санира нищожен нотариален акт; че с прекратяването на делото, по което се иска прогласяване на нищожност, се прикрива нищожност и недопустимо се оставя съмнение дали такава не е налице; сочи се какви са задълженията на съда в случай на констатирана нищожност или престъпление. Иска се отмяна на прекратителното определение и да бъде задължен Софийският районен съд да постанови решение дали нотариалният акт е нищожен. Приложено е копие от статия на проф. д-р Е. К. „Обявяване на нищожност на административни актове”.
При това изложение на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд на РБ, I-во г. о., намира, че предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице. В него са развитии доводи по правилността на обжалваното определение, но правилността не е предмет на проверката по допускане на касационното обжалване. Доводите в изложението не са съвместими и с въведеното от жалбоподателя основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което има предвид не неправилното решаване на даден конкретен правен спор, а произнасянето по такъв правен въпрос, по който липсва съдебна практика или се налага съществуващата практика да бъде променена.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение от 16.07.2010 г. по ч. гр. д. № 4260/2010 г. на Софийския градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: