2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 530
София, 01 декември 2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 431/2015 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК/в редакция съгласно публикацията в ДВ, бр. 59/2007 г./.
Образувано е по частна жалба, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от П. на Р. Б., срещу определение от 02.10.2014 г. по в. гр. д. № С-28/2013 г. на Софийския градски съд, IІ-А въззивен състав, в частта, с която е върната касационната жалба вх. № 74709 от 16.06.2014 г. срещу въззивното решение по същото дело.
За да постанови този резултат, въззивният съд приел, че касаторът не е освободен от държавни такси за съдебни производства по реда на ЗОДОВ и тъй като не е изпълнил указанието да внесе държавна такса в размер на 30.00 лева, жалбата е нередовна и подлежи на връщане.
С определение № 110 от 06.03.2015 г. производството по настоящото дело е спряно до приключване на т. д. № 7/2014 г. на ОСГК на ВКС, поради преюдициалност на предмета на тълкувателното дело: дължи ли П. на Р. Б. като ответник по искове за обезщетение на вреди по ЗОДОВ внасяне на държавна такса при въззивно и касационно обжалване на съдебни решения или следва да бъде освободена от заплащането й съгласно чл. 83, ал. 1, т. 3 и чл. 84, т. 1 ГПК.
Тълкувателното дело е приключило с приемане на ТР № 7/2014 от 16.11.2015 г. С това пречката за движение на делото е отпаднала, то следва да бъде възобновено и жалбата – разгледана по същество.
Жалбата е основателна.
Съгласно ТР № 7/2014 от 16.11.2015 г. на ОСГК на ВКС П. на Р. Б. при въззивно и касационно обжалване като ответник по иск за обезщетение на вреди по ЗОДОВ, какъвто именно е и настоящият случай, е освободена от държавна такса.
В мотивите към тълкувателния акт е посочено, че участието на П. на Р. Б. като ответник по исковете за обезщетение на вреди по ЗОДОВ е в изпълнение на възложена компетентност – държавен орган, за когото Конституцията и законите предвиждат да представлява държавата, въпреки че не той е субектът по спорното деликтно вземане /процесуален субституент/. Разрешението, предвидено в чл. 83, ал. 1, т. 3 ГПК, съгласно което такси по производството по делата не се внасят по искове, заведени от прокурора – активна процесуална субституция, следва да се прилага и по исковете по ЗОДОВ, когато прокуратурата е ответник вместо държавата – пасивна процесуална субституция.
Върховният касационен съд, състав на І-во г. о., съобразява това решение, поради което и намира обжалваното определение за неправилно, като противоречащо на задължителната съдебна практика. Ето защо то следва да бъде отменено, а делото – върнато на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, водим от което
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч. гр. д. № 431/2015 г. по описа на ВКС на РБ, І-во г. о.
ОТМЕНЯ определението от 02.10.2014 г. по в. гр. д. № С-28/2013 г. на Софийския градски съд, IІ-А въззивен състав, с което е върната касационна жалба вх. № 74709 от 16.06.2014 г., подадена от П. на Р. Б. и ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: