3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 915
София, 03.12.2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 546/2012 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 745 от 12.04.2012 г. по в. гр. д. № 203/2012 г. Варненският окръжен съд потвърдил решение № 4795 от 30.11.2011 г. по гр. д. № 4153/2010 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на недвижим имот с идентификатор 10135.2516.259 по кадастралната карта на [населено място], местност „Б. ч. и Д.”, с площ 615 кв. м.
Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от ищеца Н. К. С., който поддържа основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по касация А. И. Б., И. С. Б. и М. С. Б. считат, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Въззивният съд приел, че за спорния имот, находящ се в терен по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с решение на общинската служба по земеделие № 933 от 24.06.2003 г. /постановено след изменението на чл. 14 ЗСПЗЗ съгласно публикацията в ДВ, бр. 68/1999 г./ в полза на Г. К. – наследодател на ищеца, само е признато право на възстановяване на собствеността, а възстановяването ще приключи с издаване на заповед по пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, след като влезе в сила планът на новообразуваните имоти за местността. Такава заповед не е издадена на наследниците на Г. К., реституционната процедура не е завършила и ищецът не е установил първата предпоставка за уважаване на иска – доказано право на собственост. Дори да се приеме, че имотът попада в държавния горски фонд, то решението отново не легитимира ищеца за собственик, тъй като не съдържа данни за категорията и местоположението на имота, определено с граници и съседи, за евентуалните ограничения на собствеността, не е съпроводено със скица, т. е. съдържанието му не удовлетворява изискванията на закона. При това положение съдът не е разгледал възраженията на ответниците за придобито право на собственост по пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, след реализация на учредено по ПМС № 11/1982 г. право на ползване и дарение в полза на ответника Ал. Б. с н. а. № 18/2000 г.
Данните по делото сочат, че искът за ревандикация е предявен, след като с влязло в сила определение по гр. д. № 4623/2009 г. на Варненския районен съд производството по отрицателен установителен иск за същия имот, предявен от наследниците на Г. К. /сред които и ищецът/, е прекратено като недопустимо. Прието е, че адекватното средство за защита е ревандикационният, а не установителният /положителен или отрицателен/ иск.
С оглед горното, касационното обжалване следва да се допусне по първия поставен в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос: по какъв ред могат да се защитят лицата, на които с решение на общинската служба по земеделие е признато право на възстановяване на собствеността, в случай, че за същия земеделски имот в полза на ответниците по предявен ревандикационен иск е издадена заповед по пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
За да обоснове достъп до касационно обожалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, касаторът се позовава на р. № 342 от 21.04.2009 г. по гр. д. № 1221/2008 г. на ВКС, І-во г. о., и р. № 993 от 30.12.2009 г. по гр. д. № 3351/2008 г. на ВКС, ІІІ-то г. о. Първото решение разглежда допустимостта на отрицателен установителен иск за собственост на признат за възстановяване земеделски имот, а второто – допустимостта на също такъв иск, но за собственост на възстановен имот, когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск. Предвид посочения предмет, тази съдебна практика е неприложима в случая.
По поставения въпрос допустимостта на касационното обжалване следва да се свърже с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като се касае за точното прилагане на закона към един специфичен случай, като разрешението е според конкретните обстоятелства по делото. Останалите въпроси, формулирани в приложението към касационната жалба, не са предмет на настоящия етап на касационното производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 745 от 12.04.2012 г. по в. гр. д. № 203/2012 г. на Варненския окръжен съд.
Указва на касатора в едноседмичен срок да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 67.00 /шестдесет и седем лв./ лева и в същия срок да представи квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: