3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 553
С., 18.11. 2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 405/2011 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
С определение от 27.06.2011 г. Софийският градски съд спрял производството по гр. д. № 3028/2011 г. на основание чл. 182, ал. 1, б. „г” ГПК /отм./.
Срещу това определение в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е подадена частна жалба от Ю. С. К. с искане да бъде отменено като неправилно по подробно изложени съображения.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор от К. П. Прахова и П. И. И., които считат частната жалба за неоснователна; Свобода С. Х. не е взела становище.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
Предявен е от К. П. Прахова и П. И.. И. иск с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР за установяване правото на собственост на ищците върху поземлен имот с площ 1 065 кв. м., идентичен на имот пл. № пл. № 1273а от кв. 24 по плана на вилна зона [населено място], одобрен със заповед № РД-09-11 от 01.02.1989 г. и на имот пл. № 1737 от кв. 25 по предходния план от 1961 г. Със заповед на кмета на Столична голяма община на основание З. по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС е отменено отчуждаването на имота, извършено в 1989 г. По искането за попълване на кадастралната основа с възстановения имот е постановен отказ, обективиран в заповед № РД-50-18 от 17.02.2004 г. на Столична община, район „Б.”, по съображения, че претенции предявяват ответниците Св. Х. и Юл. К. с твърдения, че част от имота на ищците попада върху техен имот пл. № 1739 от кв. 24. Ищците твърдят, че по този начин между страните възникнал спор за материално право, който предварително трябва да се разреши по съдебен ред.
Ответниците са оспорили иска с правоизключващо възражение по правата на ищците, произтичащи от договор за издръжка и гледане, и с правопрекратяващо възражение за придобиване по давност на имот пл. № 1273.
С решение № І-24-74 от 09.08.2010 г. по гр. д. № 5091/2004 г. на Софийския районен съд искът е отхвърлен по съображения, че ищците не са доказали към правнорелевантния за спора момент те, съответно наследодателката им Надежда С. И., да са били собственици на спорния имот. При това положение възражението на ответниците за придобиване по давност не е разгледано.
Във въззивното производство е представено копие от невлязло в сила решение от 04.04.2011 г. по адм д. № 1666/2005 г. на Софийския градски съд, адм. отд., с което по жалба на К. П. Прахова и П. И.. И. е отменена заповед № РД-50-18 от 17.02.2004 г. на кмета на Столична община, район „Б.”, и преписката е върната на административния орган за нанасяне в кадастралната основа на имот пл. № 1737 от кв. 25. Основавайки се на този съдебен акт, ищците са поискали производството по гражданското дело да бъде спряно до приключване на административното производство с влязъл в сила съдебен акт по съображения, че с отмяната на отказа за нанасяне на имот пл. № 1737 от кв. 25 за ищците няма да е налице правен интерес от водене на делото по чл. 53, ал. 2 ЗКИР, тъй като те вече ще са получили защита на правата си в рамките на друг съдебен процес. В този случай, ако ответниците биха имали интерес да установят претендирани от тях права върху даден недвижим имот, то именно те би следвало да заведат устнановителен иск за собственост. Представено е и влязло в сила решение № 1242 от 28.01.2009 г. по адм. д. № 10305/2008 г. на ВАС на РБ, ІІ-ро отд., с което в сила е оставено решение от 30.10.2007 г. по адм. д. № 2554/2002 г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлена жалба на Ю. К. срещу отказ за поправка на кадастрална карта и кадастрални регистри по реда на чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР относно имот пл. № 1739, по съображения, че е налице спор за имуществено право, който следва да се разреши предварително по съдебен ред.
С обжалваното определение въззивният съд спрял производството по гражданското дело на основание чл. 182, ал. 1, б. „г” ГПК /отм./. Към съдебния акт не са изложени мотиви, но от позоваването на посочената разпоредба следва извод, че според съда налице е обуславяща връзка между разглежданото от него гражданско дело и висящото административно дело.
Определението е неправилно и следва да бъде отменено, а делото да се върне на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Съгласно чл. 182, ал. 1, б. „г“ ГПК /отм./ производството по делото се спира, когато в съдия съд или в друг съд се разглежда дело, решението по което има определящо значение за правилното решаване на висящия пред съда правен спор. Следователно, правно значение за спиране на съдебното производство има само наличието на преюдициалност между делата, т. е. когато предмет на обуславящото дело е правоотношение, чието съществуване е от значение за изхода на висящия правен спор.
В разглеждания случай допустимостта на иска с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР за установяване на грешка или непълнота в кадастралната основа не е предпоставена от наличие или липса на акт на административния орган, констатиращ спор за материално право. Посочената разпоредба не предвижда предварително провеждане на административна процедура по установяваване на претендираната грешка или непълнота и искане за отстраняването им, респективно постановяване на отказ за съставяне на акт с посочения предмет. Самото наличие на спор за имуществено право към релевантния минал момент – този на изработване на кадастралната основа, е достатъчно основание за предявяване на иска. Този спор не може да бъде разрешен в административното производство, тъй като административният орган не е натоварен да решава такива спорове, както не е натоварен да извърши и преценка по съществуването на спор между лица, претендиращи права върху един и същ поземлен участък. Следователно наличието на административен акт за отстраняване на грешка или непълнота не води до извод, че липсва спор по принадлежността на правото, нито с този акт такъв спор може да бъде разрешен, ако той обективно съществува. Ето защо не може да се сподели тезата на ищците, че ако претендираният от тях имот бъде нанесен в кадастралната основа към плана на [населено място], с това ще отпадне тази от предпоставките за предявяване на иска по чл. 53, ал. 2 ЗКИР, свързана със съществуването на спор за материално право.
В случая е несъмнено, че между страните съществува спор по собствеността на припокриващата се част от имот пл. № 1737 и имот пл. № 1273, така, както тя е изобразена и оцветена в кафяво на скица № 3 към заключението на тройната съдебно-техническа експертиза /вж. уточнението на спорния имот с молбата на ищците от 09.12.2009 г./. Решаването на този спор по съдебен ред ще обуслови извода дали е налице твърдяната грешка, както и последващото й евентуално отстраняване по административен ред. Ето защо разрешаването на този спор не е предпоставено от произнасянето на административния орган, съответно наличието на висяща административна процедура не е обуславящо за изхода на гражданския спор.
Не е налице основание за спиране на производството по въззивната жалба, водим от което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението от 27.06.2011 г., с което производството по гр. д. № 3028/2011 г. на Софийския градски съд е спряно на основание чл. 182, ал. 1, б. „г” ГПК /отм./.
ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия по въззивната жалба срещу решение № І-24-74 от 09.08.2010 г. по гр. д. № 5091/2004 г. на Софийския районен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: