3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 367
София, 02.12.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 5030/2015 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 307, ал. 1 вр. чл. 303 ГПК.
С молба вх. № 49740 от 14.11.2014 г. и допълнение към молбата вх. № 40758 от 09.09.2015 г. Л. Б. К. от [населено място] е поискала отмяна на влязлото в сила решение по в. гр. д. № 2943/2013 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1898 от 09.05.2013 г. по гр. д. № 4957/2012 г. на Пловдивския районен съд. Молителката твърди, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които обосновават претенцията й за допускане на отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
От ответника [фирма] [населено място] е постъпил писмен отговор, в който е изразено становище, че молбата за отмяна е недопустима.
При проверката за допустимост на молбата за отмяна Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
С влязлото в сила решение, предмет на молбата за отмяна, е признато за установено, че молителката дължи на [фирма] [населено място] 1 034.33 лева, представляващи стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.10.2009 г. до 30.04.2011 г., 110.10 лева обезщетение за забавено плащане за периода от 01.02.2010 г. до 22.01.2012 г., законната лихва върху главницата и 125 лева разноски за заповедното производство; на ищеца са присъдени и разноски за производството по чл. 422 ГПК.
В молбата за отмяна е посочено, че с решение № 1534 от 23.07.2014 г. по гр. д. № 2492/2013 г. на Пловдивския окръжен съд за нищожни са обявени клаузи от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, по предявен от Комисията за защита на потребителите срещу топлофикационното дружество иск, към който молителката се е присъединила. В допълнението към молбата за отмяна се твърди, че това решение е потвърдено с решение № 26 от 23.02.2015 г. по в. гр. д. № 1479/2014 г. на Пловдивския апелативен съд, като последното е предмет на касационна жалба, подадена от [фирма]. Твърди се и това, че след постановяване на решението, чиято отмяна се иска, без да закрие партидата на нейно име, топлофикационното дружество открило партида на името на дъщерята на молителката – собственица на имота съгласно н. а. № 124/2010 г. Така, без да има правно основание, дружеството търси едно и също вземане от двама длъжници по две различни партиди, в подкрепа на което са представени писмени доказателства.
При това съдържание на молбата за отмяна и допълнението към нея, и предвид представените доказателства, настоящият състав на ВКС, І-во г. о., с оглед правомощията си по чл. 307, ал. 1 ГПК, намира, че тя е недопустима по следните съображения:
Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, поддържано от молителката, е налице, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Разпоредбата има предвид такива юридически или доказателствени факти, които са съществували към деня на приключване на устните състезания, след които решението е влязло в сила.
Молителката се позовава на обстоятелства, които не са част от предмета на влязлото в сила решение. Представените копия от кредитни известия № [ЕГН] до З. Г. К. и № [ЕГН] до молителката, са за отчетни периоди, които следват исковия период: от 01.01.2015 г. до 30.04.2015 г., съответно – от 01.10.2014 г. до 31.12.2014 г. В този смисъл позоваването е на факти и обстоятелства, настъпили след влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска, а отмяна въз основа на нововъзникнали обстоятелства е недопустима.
Другото представено доказателство е невлязло в сила решение. Видно от служебната справка, по касационната жалба, подадена от [фирма] [населено място], е образувано т. д. № 2306/2015 г. на ВКС, ІІ-ро т. о., насрочено за 16.03.2016 г. Висящността на производството е посочена и от самата молителка. Поради това на настоящия етап не може да се извърши преценка дали решението обосновава отмяна на някое от основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК.
При уредбата на производството за отмяна по чл. 303 и сл. ГПК като двуфазно, съдебната практика приема, че проверката по допустимостта на молбата по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК следва да обхване наличието на подлежащ на отмяна съдебен акт, спазване на установените в чл. 305 ГПК срокове за подаване на молбата и дали същата съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна според изискването на чл. 306, ал. 1 ГПК. В разглеждания случай част от доказателствата касаят факти и обстоятелства извън предмета на спора, поради което и молителката не разполага с право на молба за отмяна на това основание, а позоваването на невлязло в сила решение прави молбата за отмяна преждевременно подадена, поради което и същата не може да бъде допусната до разглеждане по същество.
При този изход на спора и предвид заявеното искане, на ответника по молбата следва да се присъдят разноски за производството пред ВКС в размер на 300 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 9, ал. 4, изр. 1 вр. пар. 1 от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата, подадена от Л. Б. К. от [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 2116 от 21.12.2013 г. по в. гр. д. № 2943/2013 г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 5030/2015 г. по описа на Върховния касационен съд на РБ, І-во г. о.
ОСЪЖДА Л. Б. К. да заплати на [фирма] [населено място] разноски за производството пред ВКС на РБ в размер на 300 /триста лв./ лева.
Определението може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд на РБ в едноседмичен срок от съобщаването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: