4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 878
София, 12.11. 2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 730/2012 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение от 02.09.2005 г. по гр. д. № 7609/2009 г. на Софийския районен съд са отхвърлени предявени от П. Е. Е. и Р. Х. Г. искове по чл. 108 ЗС за ревандикация на недвижими имоти, находящи се в [населено място], м. „Баба П.”, и по чл. 109 ЗС за премахване на изградени в имотите незаконни постройки.
Това решение е отменено частично с решение от 04.11.2010 г. по гр. д. № 261/2007 г. на Софийския градски съд, като по отношение на ответниците С. П. С., С. С. Д., Д. К. М., Р. Н. Д., Б. С. С.-М. и П. С. П. е признато, че първата ищца е собственица на 500 кв. м., а втората – на 1 320 кв. м. от имот пл. № 156а с площ от 1820 кв. м., и ответниците П. С. П. и С. П. С. са осъдени да предадат владението на имотите на собствениците им.
Със същото решение ответниците П. С. П. и С. П. С. са осъдени да премахнат незаконно изградени в имота съоръжения, съставляващи кафе-аперитив, хале тип „холандски” и автомивка. В останалите обжалвани части първоинстанционното решение е оставено в сила.
Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от ответника П. С. П., който относно предпоставките за допускане на касационно обжалване поддържа основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 2 и 3 ГПК.
Ищците считат, че касационно обжалване не следва да се допуска; обратното становище е застъпено в писмения отговор на ответницата В. Т. И.; останалите ответниците не са подали писмени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК
При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Собствеността на ищците върху претендираните имоти е приета за доказана с оглед представените договори за дарение, сключени с н. а. № 23/1999 г. и н. а. № 22/1999 г., с които А. Р. – една от наследниците по закон на Н. Р., легитимирал се за собственик с крепостен акт от 1909 г., дарила на ищците съответните части от спорния по делото имот, нанесени графично на скици към заключението на вещото лице в зелен и в жълт цвят /л. 222 от първоинстанционното дело/. Не са уважени възраженията, че ищците не са собственици, както и че собственици на имотите са ответниците. До тези изводи съдът достигнал след анализ на представените писмени и гласни доказателства и заключението на съдебно-техническата експертиза по делото.
Според касатора първият определящ изхода на делото въпрос, във връзка с който следва да се допусне касационно обжалване, е въпросът за зачитане на влязлото в сила решение № 517 от 08.12.2008 г. по гр. д. № 2551/2007 г. на Софийския градски съд. С него е уважен предявен срещу касатора иск по чл. 108 ЗС и той е осъден да предаде владението на спорните и по настоящото дело имоти на С. П. С., който е признат за собственик въз основа на н. а. № 2/1996 г. за покупко-продажба и н. а. № 53/1996 г. по обстоятелствена проверка, а сделките по н. а. № 65 и № 66/22.05.2001 г., с които продал имотите от ответниците Д. и М., са признати за нищожни. В резултат е формиран изводът, че извършените от купувачите разпореждания в полза на П. Сл. П. с н. а. № 143 и 144/2002 г. не са произвели вещно-транслативен ефект и собственик е останал С. П. С..
От данните по настоящото дело и мотивите към обжалваното решение е видно, че поставеният въпрос не е определящ изхода на спора, тъй като решението, на което касаторът се позовава, е постановено в производство, по което ищците по настоящото дело не са страна – спорът е бил между лица, които са ответници по сега предявените искове. Според закона – чл. 298, ал. 1 и 2 ГПК, и трайната съдебна практика по приложението му, решението има сила само досежно страните по правния спор, техните наследници и правоприемници. Ищците нямат това качество. Ето защо, макар съгласно чл. 297 ГПК то да е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в страната, решението по гр. д. № 2551/2007 г. на Софийския градски съд не обвързва ищците, тъй като се противопоставя на неучаствали в процеса лица.
Вторият въпрос е за задължението на съда да обсъди всичките доказателства по делото и доводите на страните. Той е определящ за изхода на спора, но не е разрешен в противоречие със съдебната практика, включително и със задължителната по приложението на чл. 188 ГПК /отм./, сега чл. 235 ГПК. Отделно от това, вещото лице по съдебно-техническата експертиза не е дало заключение за липса на идентичност между придобития от ищците имот и спорния по делото, напротив – то е посочило, че имотите по н. а. № 22 и н. а. № 23/1999 г., с които ищците се легитимират за собственици, не съвпадат с имота по н. а. № 152/1971 г. на праводателя на ответника С. П. С. – купувач по н. а. № 2/1996 г., и че само малка част от имота по н. а. № 22/1999 г. се застъпва с имота по н. а. № 53/1996 г. за собственост на същия ответник по давност. На последно място, ако съдът не е изпълнил задължението си при постановяване на решението да обсъди всички доказателства по делото, то ще е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила като касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК за обжалване на решението, което обаче не се обхваща от основанията за допускане на самото обжалване съгласно критериите на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени и въпросите относно: установяване по безспорен начин на пасивната процесуална легитимация на ответника-касатор и тежестта на доказване; установяване при условията на пълно доказване на предпоставките за основателност на ревандикационния иск; идентификацията на исковите претенции, в частност на спорните имоти, и определяне въз основа на това на пасивно легитимните участници в процеса; последиците от наличието на няколко различно ситуирани имоти с идентични номера и доказателствената тежест, която има ищецът; конституирането на безспорно установени собственици и последиците от липсата на конституирането им; изясняване на ситуацията, в която се признава собствеността на определено лице, докато за същия имот не е отменен друг предходно издаден нотариален акт с друг собственик за същия имот; разрешаването на спор относно идентичността на имотите и доказателствената тежест на страните.
По така поставените въпроси не е посочена задължителна съдебна практика; не са представени и влезли в сила съдебни решения, в които въпросът да е решен по различен начин. Представените от касатора определения са постановени в производства по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК, а решение № 108 от 28.01.2010 г. по гр. д. № 1053/2009 г. на Русенския районен съд не е влязло в сила. Ето защо тези съдебни актове не съставляват основание при преценката за допускане на касационно обжалване съгласно разясненията, дадени в т.т. 2 и 3 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Тези въпроси нямат значение и за точното прилагане на закона и развитието на правото в разглеждания случай, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че пасивно легитимирано по исковете за защита на собствеността е това лице, което според правното твърдение на ищеца накърнява или смущава претендираното от него право на собственост. Дали такова въздействие е налице е въпрос по основателността на иска, а не по легитимацията на ответника.
Всъщност, въпросът относно пасивната легитимация в случая се свързва с твърдението, че съгласно представени по делото документи за собственост собственици на имотите, предмет на спора, били трети за процеса лица – Я. П. М. – на имот пл. № 156а, и Т. П. Н. – на имот пл. № 156б, и затова ищците следвало да насочат исковете си срещу тях като ответници. По това твърдение следва да се посочи, че ако делото е решено без участието на надлежна страна, то решението няма сила на пресъдено нещо спрямо тази страна и не слага край на правния спор между нея и ищеца. Това правно положение обаче не се обхваща от основанията за допускане на самото касационно обжалване съгласно критериите на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В съответствие с трайната практика на съдилищата и при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса съдът е изследвал и установил наличието на всички предпоставки на предявените искове – доказана собственост на ищците, установена фактическа власт от ответника-касатор и липса на основание за това, а по негаторните искове – и наличие на незаконно строителство, което подлежи на премахване. Въпросът за идентичността на имотите е разрешен въз основа на претставените писмени и гласни доказателства и заключения на съдебно-техническата експертиза, които не са оспорени от страните по делото. Дали фактическите констатации, направени от въззивната инстанция, съответстват на събраните доказателства и дали правните изводи на съда са в съгласие с материалния закон, касае правилността на решението, която може да се проверява само при наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Поставените въпроси са разисквани многократно от Върховния съд и Върховния касационен съд, изяснени са в съдебната практика и не е необходимо ВКС да се произнася по тях по повод конкретното дело с оглед развитието на правото. Следва да се има предвид и това, че основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не възниква във всички случаи на неточно прилагане на закона, а само в рамките, очертани с т. 4 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Въпросът за отмяната на нотариални актове, легитимиращи ответника за собственик, е разрешен с допълнителното решение от 03.06.2011 г. по гр. д. № 261/2007 г. на Софийския градски съд, оставено в сила с определение № 248 от 14.05.2012 г. по ч. гр. д. № 181/2012 г. на ВКС на РБ, І-во г. о. То не е предмет на настоящото производство.
В обобщение на изложеното, не са налице поддържаните от касатора предпоставки за допускане на касационно обжалване, водим от което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 04.11.2010 г. по гр. д. № 261/2007 г. на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: