Решение №148 от 11.4.2011 по нак. дело №699/699 на 2-ро нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ

N 148
С., 11.04.2011 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б., гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:

Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията С. ч. гр. д. N 6/2011 година, и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
С определение № 168/10 от 11.11.2010 г. по гр. д. № 1965/2009 г. на ВКС на РБ, I-во г. о., без разглеждане е оставена касационната жалба на [фирма][населено място] срещу решение № 983 от 15.07.2009 г. по гр. д. № 1085/2009 г. на Софийския апелативен съд.
В срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е подадена частна жалба от [фирма] срещу това определение с искане то да бъде отменено като неправилно.
Ответниците К. А. М. и Е. А. М. считат жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
С неприсъствено решение № 306 от 02.02.2009 г. по гр. д. № 4136/2008 г. на Софийския градски съд е признато за установено по иска на [фирма], че К. А. М. и Е. А. М. не са собственици на 37/834 ид. ч. от правото на строеж на магазин № 1 в[населено място], [улица], подробно описан, и в полза на ищеца са присъдени 2 360 лева разноски по делото.
С решение № 983 от 15.07.2009 г. по гр. д. № 1085/2009 г. на Софийския апелативен съд е уважена молба за отмяна на горното решение, като делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Въззивният съд е приел, че в случая се касае за ненадлежно връчване на всеки от ответниците на преписа от исковата молба и на призовката за съдебното заседание.
С обжалваното определение Върховният касационен съд, състав на I-во г. о., е приел, че касационната жалба срещу съдебния акт на Софийския апелативен съд е недопустима, тъй като решението на инстанцията, която е разгледала молбата по чл. 240, ал. 1 ГПК за отмяна на първоинстанционното решение, е окончателно.
Определението е правилно.
Съдебният акт, предмет на подадената от [фирма] касационна жалба, е постановен в производство по отмяна на неприсъствено първоинстанционно решение. Този способ за извънинстанционен контрол на влезли в сила неприсъствени решения, които съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК са необжалваеми, е предвиден в чл. 240, ал. 1 ГПК. Разпоредбата не съдържа забрана за обжалване на решението на въззивния съд по отмяната, но необжалваемостта на този съдебен акт следва от характера на това съдебно производство.
Производството по чл. 240, ал. 1 ГПК по молба за отмяна на влязло в сила неприсъствено решение не е стадий на исковия процес. То има предмет, различен от този на въззивното производство по въззивна жалба срещу невлязло в сила първоинстанционно присъствено решение, защото въззивният съд не се произнася по съществото на заявения за разрешаване материалноправен спор между страните, а постановява своето решение, преценявайки визираните в чл. 240, ал. 1, т.т. 1-3 ГПК основания за отмяна на влязлото в сила неприсъствено решение. След като въззивната инстанция не функционира по правилата на глава ХХ ГПК и нейният съдебен акт не съставлява въззивно решение, постановено съобразно чл. 270-272 ГПК, той и не подлежи на касационно обжалване по реда на глава ХХII ГПК.
Този извод не се променя от обстоятелството, че чл. 280 ГПК не съдържа ограничения за обжалване на въззивни решения, отменящи неприсъствени първоинстанционни решения, както счита жалбоподателят. Както се посочи, съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК неприсъственото решение е необжалваемо, което означава, че в тази специфична хипотеза не може да се развие въззивно, а следователно и касационно производство. От друга страна, решението на горната инстанция по молба за отмяна на неприсъствено решение не е въззивно решение по смисъла на чл. 270-272 ГПК и на това основание то е изключено от обхвата на касационния контрол.
Затова и тричленният състав на Върховния касационен съд, I-во г. о., правилно е приел, че касационната жалба срещу решението на въззивния съд по молбата за отмяна е недопустима.
Частната жалба е неоснователна, поради което обжалваното определение следва да се остави в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 168/10 от 11.11.2010 г. по гр. д. № 1965/2009 г. на Върховния касационен съд на РБ, I-во г. о.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top