3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 51
София, 28.01.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 5629/2014 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК от адвокат Й. А. като пълномощник на Л. М. Д., срещу въззивното решение от 18.06.2014 г. по в. гр. д. № 118/2014 г. на Окръжния съд [населено място], с искане то да бъде отменено като неправилно, след като бъде допуснато до касационно обжалване при основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответниците по касация П. В. Д. и Л. В. Д. считат, че касационно обжалване не следва да се допуска.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено решението от 04.03.2014 г. по гр. д. № 432/2013 г. на Районния съд [населено място] и вместо него е отхвърлен предявеният от жалбоподателката иск за делба на поземлен имот с идентификатор 48489.29.581 /стар идентификатор парцел V, пл. № 4255 от кв. 7 по плана на [населено място]/, с площ от 954 кв. м., ведно с намиращата се в него еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 88 кв. м. и други подобрения.
Предмет на делба е недвижим имот, който ищцата, сега жалбоподателка, и съпругът й, прехвърлили на 04.03.1992 г. на своя син В. Д., по време на брака му с В. Д., срещу задължение за гледане и издръжка. След смъртта на съпруга си прехвърлителката подала искова молба за разваляне на договора поради неизпълнение от страна на приобретателите на задълженията им към нея. Договорът е развален на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД с влязло в сила решение по гр. д. № 320/2010 г. на Районния съд [населено място] за 1/2 ид. ч. от имота и купувачите са осъдени да предадат владението на тази част на прехвърлителката – ищца по делото за делба.
Исковата молба по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е вписана на 01.07.2010 г. В хода на делото, на 26.07.2010 г., приобретателите по алеаторния договор дарили имота на ответниците в настоящото производство, които са техни дъщери. Страните не спорят по обстоятелството, че решението, с което договорът е развален за 1/2 ид. ч. от имота, не е отбелязано в службата по вписванията в шестмесечния срок по чл. 115, ал. 2 ЗС, считано от влизането му в сила на 09.03.2012 г. Такова отбелязване е направено на 29.05.2013 г. – преди завеждането на делбеното дело. При тези данни въззивният съд приел на първо място, че не е налице прехвърляне на спорно право по смисъла на чл. 226, ал. 1 ГПК, тъй като спорното право по искова претенция по чл. 87, ал. 3 ЗЗД не е свързано с правото на собственост върху имота. На следващо място е посочено, че липсата в решението за разваляне на договора на указание да се извърши отбелязване в службата по вписванията е без правно значение, тъй като срокът е определен в закона, като са определени и последиците от неспазването му. В резултат на това вписването на исковата молба е загубило действието си и тъй като влязлото в сила решение по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е вписано след извършване на договора за дарение, то е непративопоставимо на надарените – ответниците в делбеното производство, до момента на вписването му. Ответниците са придобили собствеността преди отбелязването на решението, поради което се легитимират за собственици на целия делбен имот по силата на договора за дарение.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката не е формулирала конкретен въпрос, свързан с решаващите правни изводи на въззивния съд, а сочи, че при изложените мотиви обжалваното решение противоречи на три представени от нея решения на ВКС по чл. 290 ГПК. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, обжалваното решение не може да бъде допуснато до касационен контрол, без в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът да е посочил материалноправен или процесуално правен въпрос, обусловил решаващите изводи на въззивния съд в обжалваното решение. К. съд не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства, а може само да уточни и конкретизира въпроса. Неизпълнението на това изискване на закона е достатъчно основание касационната жалба да не бъде допусната за разглеждане по същество.
На следващо място настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че съдебната практика, на която жалбоподателката се позовава, не може да обоснове извод за твърдяното противоречие, тъй като представените съдебни актове не са постановени по аналогични на настоящия казуси. Така, в решение № 631 от 23.11.2009 г. по гр. д. № 247/2009 г., и в решение № 27 от 24.02.2012 г. по гр. д. № 845/2011 г., двете на ВКС, ІІ-ро г. о., се обсъжда въпросът за конкуренция на права по искове за ревандикация. Първото е за значението на вписана искова молба при последващ спор с приобретател, придобил правата си след вписването, с оглед въпроса следва ли ищците отново да проведат пълно и главно доказване на придобивното си основание, ако ревандикират имота от лице, придобило правата си след вписване на исковата молба от неговия праводател. Във второто решение се обсъжда въпросът дали може да бъде противопоставено на трето лице-приобретател влязлото в сила решение, с което са отречени правата на праводателя му по иск по чл. 108 ЗС, ако нито исковата молба, нито решението са вписани. В обжалваното решение са обсъждани други въпроси – за приложението на чл. 88, ал. 2 ЗЗД при конкуренция на права във връзка с неотбелязване на съдебно решение по уважен иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, постановено по вписана искова молба. Вписването на исковата молба по иск за ревандикация на недвижим имот има само оповестително действие, за разлика от вписването на искови молби по искове за разваляне на договорите, което има оповестително-защитно действие. Това следва от разпоредбата на чл. 114, б. „а“ ЗС, съгласно която, когато вписването на исковата молба е предвидено с изрична разпоредба на закона, те произвеждат спрямо трети лица действието, посочено в същата разпоредба, а при липса на такава разпоредба вписването има значение само за да даде гласност на съдебния спор относно имота. В решение № 491 от 07.07.2010 г. по гр. д. № 1348/2009 г. на ВКС, І-во г. о., също е разгледан друг въпрос – дали решението, с което е унищожен договор за продажба на недвижим имот, има сила на пресъдено нещо по отношение на последващите приобретатели, купили имота преди вписване на исковата молба по чл. 31 ЗЗД и дали те са добросъвестни приобретатели. Прието е, че вписването на такава искова молба има само оповестително действие, за разликата от вписването на исковата молба по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, което, както се посочи, има оповестително-защитно действие.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 18.06.2014 г. по в. гр. д. № 118/2014 г. на Окръжния съд [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: