3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 361
София, 13.07.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 3437/2015 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1-во ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от М. С. П., срещу протоколно определение от 01.06.2015 г. по в. гр. д. № 285/2013 г. на Окръжния съд [населено място], с което делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязло в сила решение на гр. д. № 70242/2015г. на Районния съд [населено място].
Жалбоподателката счита, че обжалваното определение е постановено при нарушаване на съответните процесуални правила относно реда за отправяне на искането за спиране и мотивирането на акта, с което то се уважава, както и при отсъствие на връзка на преюдициалност между спряното и обуславящото дело.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК с писмен отговор ответната страна оспорва жалбата по същество.
Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., като прецени данните по делото, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок от лице с активна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Предмет на първоинстанционното производство е иск по чл. 108 ЗС на настоящата жалбоподателка срещу К. И. Ц. за предаване на владението върху част от недвижим имот с идентификатор 48489.26.508, находящ се в местността „П. дол” в землището на [населено място], целият с площ 928 кв. м., от който ответницата според исковата молба държи без правно основание около 170 кв. м.
Ищцата е основала правото си на собственост на договор за покупко-продажба, сключен с н. а. № 152/2008 г. с Л. Г. Т., която получила имота с договор от 28.02.2001 г. за доброволна делба на наследствени земеделски имоти, възстановени в стари реални граници в полза на наследниците на С. Д. П. с решение № РГ 25/ 21.06.1999 г. на поземлената комисия по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ.
С решение от 23.07.2013 г. по гр. д. № 355/2012 г. първоинстанционният съд уважил ревандикационния иск. За да направи извод, че ответницата владее имота без правно основание, съдът приел, че решение № 25РГ/20.04.1999 г. на общинската служба по земеделие, с което ответницита се легитимирала за собственик на спорната част, не е издадено по реда на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ и с него не е възстановено, а само е признато правото на възстановяване на собствеността, защото не са посочени границите на имота и то не е придружено със скица.
По жалба на ответницата е образувано в. гр. д. № 285/2013 г. на Окръжния съд [населено място]. С молба в открито заседание от 01.06.2015 г. процесуланият представител на страната е поискал спиране на производстото по делото. Представил е съдебно удостоверение, както и копие от исковата молба за образувано пред районния съд гр. д. № 70242/2015 г. по иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, предявен от ответницата по ревандикация К. Ц. срещу Л. Г. Т. – праводателка на ищцата, както и срещу други лица, за признаване на установено, че земеделски имот – лозе, с площ от около 500 кв. м., заключен между имоти с идентификатори 48489.26.582, 48489.26.512, 48489.26.511, 48489.26.509 и 48489.26.508 /имотът на ищцата по иска по чл.108 ЗС/, е принадлежал към момента на обоществяването на земята на нейния наследодател И. К. А..
За да спре производството по делото, окръжният съд приел, че решението по иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е от значение за правилното решаване на висящото пред него ревандикационно производство.
Опредлението е правилно, а частната жалба срещу него е неоснователна, поради което обжалваният акт следва да бъде оставен в сила, като съображенията за това са следните:
Неоснователен е доводът, че искането за спиране не е валидно направено, защото изхожда от лице без представителна спрямо ответницата по иска за ревандикация власт. В случаите по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК спирането на делото настъпва по разпореждане на съда, което означава, че при наличие на предвидените в закона факти и ако направи преценка за преюдициалност на едното дело спрямо другото, съдът е длъжен да спре производството по обусловеното дело и без искане от страната в този смисъл.
За да е налице основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството, е небходимо изходът по едно висящо дело да е обуславящ изхода по делото, което се спира. Когато обуславящото дело е гражданско, основанието е налице, ако между двете дела има такава връзка в предмета, че правилността на решението по делото, което се спира, да зависи от изхода на обуславящото дело, или ако страните по обусловеното дело могат да се позоват на правоустановяващото действие на силата на пресъдено нещо на решението по обуславящото дело. Наличието на тези два аспекта на връзката на преюдициалност винаги се преценява конкретно, с оглед на фактическите обстоятелства по двете дела. В своята последователна практика, в т. ч. задължителна, ВКС неизменно приема, че преюдициалност от обективна страна е налице, когато правоотношението, предмет на обуславящото дело, е част от фактическия състав на правоотношението, предмет на обусловеното дело.
В конкретния случай ищцата се е позовала на деривативно придобивно основание, така че следва да докаже правото на собственост на своята праводателка, основано на решение на поземлената комисия /сега общинската служба по земеделие/ и делба, за да се приеме, че сделката между двете е породила вещно-транслативен ефект и правото на собственост е възникнало в патримониума на ищцата по ревандикацията. Тъй като се претендира право на собственост върху имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, решението по иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ безспорно ще е от значение за правилната преценка на съда кому принадлежи претендиранато право върху спорната част от имота, а оттам – и за материалноправната легитимация на страните по ревандикационната претенция. Следователно основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по иска ревандикация в случая е налице, като липсата на мотиви към обжалваното определение не води до неговата неправилност.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА протоколно определение от 01.06.2015 г. по в. гр. д. № 285/2013 г. на Окръжния съд [населено място] за спиране на делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: