2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 19
София, 24.01.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 5948/2014 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 237 от 10.06.2014 г. и решение № 375 от 25.09.2014 г. по чл. 247 и чл. 250 ГПК по в. гр. д. № 98/2014 г. на Врачанския окръжен съд по предявен от И. А. Д., Т. И. Д., Н. П. Н. и К. И. А. иск с правно основание чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /предходна редакция/ е прието за установено, че при одобряване на кадастралната карта на [населено място] от 2005 г. е допусната грешка, като неправилно е отразено, че ищците не са били собственици на площ от 18 кв. м. между южната кадастрална граница по отсечката FD и отсечката ЕС, по скица на л. 60 от въззивното дело, и ищците са признати за собственици на същата площ, разположена между южната граница по кадастралната карта на притежавания от тях имот 12259.1026.134 и южната регулационна граница по действащия регулационен план, а за разликата над 18 до 30 кв. м. искът е отхвърлен.
Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от ищците, които, като обосновават допустимост на касационното обжалване по съображения, че искът по чл. 53, ал. 2 ЗКИР /предходна редакция/ е неоценяем и поради това критерият по чл. 280, ал. 2 ГПК е неприложим, поддържат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК.
От ответниците по касация Г. Т. В. счита, че касационната жалба е недопустима, тъй като според представените по делото доказателства цената на иска е под 5 000 лева, евентуално – че касационното обжалване не следва да се допуска; останалите ответници не са подали писмени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че на първо място следва да се произнесе по допустимостта на касационната жалба.
Въззивният съд, постановявайки своето решение – както основното, така и това по чл. 247 и чл. 250 ГПК, е указал, че то е окончателно, поради което и не е изпратил съобщения за него до страните. От гледна точка на срока по чл. 283 ГПК касационната жалба е допустима, тъй като е подадена на 10.07.2014 г. в едномесечен срок от постановяване на 10.06.2014 г. на въззивното решение. По делото не се намират данни, въпреки твърдението в обратен смисъл на ответницата В., за оценката на имота, послужила като основа за определяне цената на иска. При това положение произнасянето на съда по допустимостта на касационната жалба от гледна точка на критерия по чл. 280, ал. 2 ГПК е предпоставено от установяване на цената на имота към момента на подаване на исковата молба, за което следва да се дадат указания на ищците да представят съответните доказателства. Същевременно въпросът за цената на иска по чл. 53, ал. 2 ЗКИР /предходна редакция/ е част от предмета на тълкувателно дело № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, формулиран така: как се определя цената на иска и дължимата държавна такса по иск с правна квалификация чл. 53, ал. 2 ЗКИР /в редакцията преди измененията в ЗКИР, Обн. ДВ, бр. 49 от 2014 г./.
С оглед изложеното, произнасянето по касационната жалба следва да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 вр. чл. 292 ГПК до приемане на тълкувателно решение, водим от което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА производството по гр. д. № 5948/2014 г. по описа на ВКС на РБ, І-во г. о., до постановяване на тълкувателно решение по т. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС.
Да се укаже на касаторите да представят удостоверение за данъчна оценка на спорния имот към момента на предявяване на иска, за което при поискване да им се издаде съдебно удостоверение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: