2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 808
С., 18.08. 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1273/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 773 от 03.06.2010 г. по в. гр. д. № 471/2010 г. на Пловдивския окръжен съд е потвърдено решение № 3093 от 27.11.2009 г. по гр. д. № 1273/2008 г. на Пловдивския районен съд, с което са отхвърлени предявени от К. Г. П. искове за ревандикация на недвижим имот пл. № 164 от УПИ I за ПУ “П. Х.” кв. 2 в [населено място], и за премахване на всички поставени в имота заграждения.
Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от ищеца, който иска то да бъде отменено като неправилно. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване поддържа основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК.
Ответниците М. Д. В., И. Н. И. и В. Н. Т. считат, че касационно обжалване не следва да се допуска.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Въззивният съд приел, че решение № 14882 от 01.11.1999 г. на поземлената комисия, на което ищецът основава правото си на собственост, произхождаща от реституция по ЗСПЗЗ, не е постановено в изрично посочените от нормата хипотези и по предвидения за това ред на чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ, а е извън изчерпаната от административния орган компетентност и като такова е нищожно. Тези съображения са свързани с наличието на предходното решение № 14881 от 09.03.1999 г., с което възстановяването на собствеността е отказано поради несъответствие между документа по чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ и скицата и удостоверението по чл. 13 ППЗСПЗЗ. След влизането му в сила, по идентично заявление за възстановяване и при идентични доказателства и правни основания, е постановено последващото решение на административния орган. Затова съдът приел, че активната материалноправна легитимация на ищеца не е доказана.
С оглед данните по делото и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че следва да допусне касационно обжалване по поставения от касатора въпрос: дали непопълването на административната преписка от страна на поземлената комисия, по-късно Общинска служба “Земеделие” /недаване на указания на заявителя за отстраняване на нередовности и представяне на документи съгласно изискванията на чл. 15, ал. 2 ППЗСПЗЗ/ съставлява основание по чл. 14, ал. 7, предл. първо и второ ЗСПЗЗ, за преразглеждане на искането за възстановяване на земеделска земя и издаване на ново решение с конститутивно действие. Липсата на практика по въпроса, който е от значение за еднаквото и точно прилагане на закона от гледна точка правомощията на административния орган в разглежданата хипотеза, налага касационното обжалване да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 773 от 03.06.2010 г. по в. гр. д. № 471/2010 г. на Пловдивския окръжен съд.
Указва на касатора в едноседмичен срок да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 285.38 /двеста осемдесет и пет лв. и 38 ст./ лева и в същия срок да представи квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: