O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 247
София, 08.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
Като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 6601/2013 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба вх. № 1491 от 13.02.2014 г. от [фирма] и [фирма] чрез процесуалния им представител адвокат П. А., представляваща по същество искане за допълване на определение № 12 от 14.01.2014 г. по настоящето дело в частта за разноските.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор по молбата от ответниците по нея В. М. К. и И. М. Б., в който се поддържа недопустимост на искането за допълване. Изтъква се невъзможност съдът, постановил прекратително определение, сам да го изменя. При позоваване на чл. 195, ал. 2 ГПК /отм./ се навежда довод за неприложимост на разпоредбата на чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./.
Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
С определение № 12 от 14.01.2014 г. по гр. д. № 6601/2013 г. в производство по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК не е допуснато до касационно обжалване въззивното решение № 3276 от 08.05.2013 г. по гр. д. № 3152/2006 г. на Софийския градски съд.
Основното производство е образувано по касационна жалба, подадена от В. М. К. и И. М. Б. като ищци по искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
С отговора на жалбата, подаден съвместно от [фирма] и [фирма], двете дружества са поискали присъждане на разноски за касационната инстанция за заплатено от тях адвокатско възнаграждение общо в размер на 1200 лева. Към отговора е приложен договор за правна защита и съдействие от 22.07.2013 г., като в него е и записано, че сумата е изплатена изцяло в брой.
По така направеното своевременно искане няма произнасяне в определението по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Настоящата молба е подадена от надлежна страна, в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, считано от 14.01.2014 г. – деня на постановяване на определението, чието допълване се иска. Така същата се явява допустима.
Не могат да бъдат споделени доводите на ответниците по молбата. Основното производство се е развило по касационна жалба, подадена след 01.03.2008 г., и по аргумент за обратното от пар. 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК старият процесуален ред, на който те се позовават, е неприложим. Както по стария, обаче, така и по новия процесуален ред съдът може сам да изменя своя акт, с който приключва производството, независимо дали този акт е решение или определение, в частта за разноските. При действието на ГПК, в сила от 01.03.2008 г., това става по реда на чл. 248. Когато страната е направила своевременно искане за присъждане на разноски, но съдът е пропуснал да се произнесе по него с крайния си акт, тя може да поиска в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК неговото допълване, както е и в настоящия случай.
Искането за присъждане на разноски е основателно. Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът по касационната жалба има право на разноски при отхвърляне на същата, към която хипотеза се отнася и случаят на приключване на производството с определение по чл. 288 ГПК, с което въззивното решение не се допуска до касационен контрол. В случая страната, поискала разноски, е доказала заплащането им чрез прилагане на договор за правна защита и съдействие, който във вида, в който е оформен, служи като разписка по смисъла на т. 1 на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо искането се явява основателно и предвид пропуска на съда да се произнесе по него своевременно, молбата за допълване на определението ще бъде уважена.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА определение № 12 от 14.01.2014 г. по гр. д. № 6601/2013 г. на ВКС на РБ, I-во г. о., в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА В. М. К. от [населено място],[жк], ул. „12-ти а.” № 13, ЕГН [ЕГН] и И. М. Б. от [населено място],[жк], [улица], ЕГН [ЕГН] да заплатят на [фирма] и [фирма] разноски за водене на делото във ВКС на РБ общо в размер на 1200 /хиляда и двеста лв./ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: