2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 302
С., 04.04. 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б., гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 1019/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК, от адвокат Р. Ив. Д. като пълномощник на Р. С. И., В. С. Б. и Г. С. Б., срещу въззивното решение от 18.03.2010 г. по гр. д. № 406/2004 г. на Софийския градски съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК.
Ответницата по касация Ж. Й. Ч. счита, че касационно обжалване не следва да се допуска, а по същество жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., за да се произнесе по предпоставките за допускане на касационно обжалване, взе предвид следното:
С обжалваното решение в сила е оставено решението от 20.06.2003 г. по гр. д. № 4445/2003 г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен предявен от касаторите иск за ревандикация на нива с площ 1 700 кв. м., находяща се в землището на[населено място], местността “Б.”, съставляваща имот пл. № 1981, при посочени съседи, а решението от 16.03.2005 г. по чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./ е отменено и е допусната поправка на очевидна фактическа грешка относно името на ищеца Г. Б., като е постановено вместо Г. то да се чете Г..
За да отхвърли иска, въззивният съд е приел, че ищците не са установили да са наследници на С. Г. Б., не са доказали наследодателят им да е бил собственик на спорния имот към момента на създаване на ТКЗС, нито наличие на влязло в сила решение на поземлената комисия за възстановяване на правото на собственост в тяхна полза. Решението, въз основа на което е съставен констативният нотариален акт № 81/1994 г., както и всички последващи решения, са отменени от самата поземлена комисия, която с протокол № 1 от 13.06.2001 г. е отказала да се произнесе по ново заявление за същия имот поради констатиран спор за материално право. При липса на позитивно решение в полза на ищците не е настъпил претендираният от тях реституционен ефект.
Същевременно въззивният съд приел, че е налице решение на поземлената комисия, с което собствеността върху имота е възстановена на наследниците на А. Б.. Но дори решението от 19.01.1998 г. да се приеме за нищожно, то спорът за материално право не е бил разрешен с решението по гр. д. № 12788/1994 г. на Софийския районен съд, което има за предмет установяване на правото на собственост към настоящия момент – чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, а не към момента на образуване на ТКЗС – чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Наред с това съдът приел за недоказано и твърдението ответницата – една от наследниците на А. Б., да ползува имота.
С оглед данните по делото и изложението в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд на РБ, I-во г. о., намира, че следва да се допусне касационно обжалване по един от поставените въпроси, формулиран от касационната инстанция с оглед правомощията й според разясненията в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, така: допустимо ли е в производството по чл. 108 ЗС за ревандикация на земеделска земя да се разгледа спор по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ относно принадлежността на правото на собственост към момента на кооперирането на земята, когато от разрешаването му зависи изходът на спора за принадлежността на правото към настоящия момент. Касаторите се позовават на разрешението на този въпрос в определение № 565/05 от 01.08.2005 г. по ч. гр. д. № 536/2005 г. на ВКС, IV-то г. о., но тъй като то не попада в обхвата на съдебната практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Останалите поставени от касаторите въпроси не са предмет на разглеждане в производството по допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 18.03.2010 г. по гр. д. № 406/2004 г. на Софийския градски съд.
Указва на касаторите в едноседмичен срок да внесат по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 123 /сто и двадесет и три лв./ лева и в същия срок да представят квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: