2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 712
С., 14.07.2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 23/2011 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С недатирано решение по в. гр. д. № 2932/2008 г. на Софийския градски съд, образувано по жалба на Сдружение с нестопанска цел “Ам. ун.в България” [населено място], в сила е оставено решение от 11.06.2008 г. по гр. д. № 9295/2006 г. на Софийския районен съд, с което са отхвърлени предявени от А. К. Ч., заместена в хода на делото от процесуалните си правоприемници Л. Т. Б. и въззивника, искове по чл. 108 ЗС за ревандикация на дворно място в [населено място], съставляващо имот пл. № 1583, нанесен в кадастрални листове № А-3-9-Г, заснет през 1995 г. по плана на града, м. “Р.”, с площ 15 800 кв. м.
Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от Сдружение с нестопанска цел “Ам. ун. в България” [населено място]. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
От ответниците по касация Н. Г. Г. и М. Х. Г. считат, че касационно обжалване не следва да се допуска, Л. Т. Б. не е подал писмен отговор.
При произнасяне по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Предмет на спора е недвижим имот в [населено място], възстановен по реда на ЗСПЗЗ на А. Кр. Ч. и нейния брат И. Кр. Ч., продаден чрез пълномощника Г. К. Ц. на ответника Н. Г. по време на брака му с ответницата М. Г. с н. а. № 49 от 14.06.1996 г. за 790 000 стари лева, съставляващи данъчната оценка на имота.
Съдът приел, че пълномощникът е действал в пределите на представителната власт, възникнала валидна по силата на едностранната сделка – упълномощаването с пълномощно рег. № 13330 от 15.08.1995 г. В него е посочено конкретното действие на разпореждане – покупко-продажба; едно от съществените условия от съдържанието й – цена на имота, е оставено на преценката на пълномощника, а като предмет /обект на разпореждане са посочени съсобствените на упълномощителите недвижими имоти в [населено място], какъвто е и спорният. Д. И. Ч. да е ненадлежно представляван е приет за неоснователен. Макар А. Ч. – упълномощила Г. Ц., да е действала като пълномощник на брат си извън пределите на учредената й с пълномощно № 646 от 28.03.1995 г. представителна власт за действия на обикновено управление, действията й са потвърдени от упълномощителя по реда на чл. 42, ал. 2 ЗЗД, видно от пълномощното от 22.09.1995 г. За неоснователен е приет и доводът за нееквивалентност на престациите при продажбата като основание по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за недействителност на сделката. Определянето им в случая е в резултат на свободната воля на страните по договора, която е изявена в съответствие с представителната власт, и затова твърдението за неравностойност на престациите не обуславя извод за противоречие с добрите нрави. Оттук съдът заключил, че възмездната сделка е породила правни последици в правната сфера на представляваните, които са загубили правото си на собственост и то е преминало в патримониума на купувачите. Към момента на смъртта на А. Ч. – единствена наследница на починалия преди нея свой брат, спорният имот не е бил част от имуществото й, така че въззивникът -наследник по завещание, не е придобил претендираното право на собственост.
Касационното обжалване следва да се допусне по поставения от касатора въпрос за приложението на чл. 40 ЗЗД във връзка с едно от основанията за нищожност, въведено в исковата молба, а именно твърдението, че с предварителния договор цената е определена на 400 000 щатски долара, а имотът е продаден от пълномощника за 790 000 стари лева. Налице е основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, предвид представеното от касатора решение № 223 от 27.03.2009 г. по гр. д. № 6158/2007 г. на ВКС, I-во г. о. С него е прието, че когато на представителя е предоставена възможност да договори цената, той следва да осъществи представителната власт с грижата на добър стопанин, което ще рече при средна пазарна цена, като предоставената с пълномощното свобода на договаряне не следва да се тълкува като възможност представляваният да бъде ощетен, а като такава за гъвкаво и в негова полза преценяване на пазарната ситуация.
Останалите въпроси, поставени в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, следва да се обсъдят при разглеждане на касационната жалба по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение /недатирано/ по в. гр. д. № 2932/2008 г. на Софийския градски съд.
Указва на касатора в едноседмичен срок да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 426.60 /четиристотин двадесет и шест лв. и 60 ст./ лева и в същия срок да представи квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: