2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 305
София, 04.06.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 2046/2013 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е покасационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК /по пощата на 10.10.2012 г., при връчено на 10.09.2012 г. съобщение/ от адвокат С. А. – пълномощник на И. Л. Г., срещу въззивното решение от 24.08.2012 г. по гр. д. № 9499/2009 г. на Софийския градски съд, с което в сила е оставено решение № 10 от 30.04.2009 г. по гр. д. № 1796/2007 г. на Софийския районен съд, с което са отхвърлени предявени от касатора искове с правно основание чл. 108 ЗС, чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 59, ал. 1 ЗЗД. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
От ответника по касация С. С. С. е получен писмен отговор със становище, че касационно обжалване не следва да се допуска; Л. С. С. и Столичната община не са подали писмени отговори.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване, намира следното:
Предявени са иск за собственост на недвижим имот, произхождаща от възстановяване по З. по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, и наследствено правоприемство, и искове за обезщетение за ползите, от които ищецът е лишен като съсобственик.
Ответниците – физически лица, като са оспорили исковете, са поддържали, че ищецът не е лишен от възможността да ползва собствената си част, а Столичната община не е изразила становище.
Въззивният съд приел, че ищецът /сега касатор/ не е доказал претендираното право на собственост на заявеното основание. По делото е представен н. а. № 105/1972 г. за собственост на Л. Г. Д., но няма доказателства за наследствено правоприемство между собственика и ищеца. Дори да се приеме, че между страните няма спор за собствеността на ищеца и че спорният имот му е възстановен със заповед № РД-43-186/18.12.2000 г., като са изпълнени и останалите изисквания на реституционния закон /връщане на полученото имотно обезщетение/, съдът приел, че исковата претенция отново се явява неоснователна поради неустановяване на пасивната материалноправна легитимация на ответниците, а именно, че спорните място и сграда се владеят от ответниците. При установената неоснователност на претенцията по чл. 108 ЗС, неоснователни си явяват и обусловените от нея претенции по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Налице е основание за допускане на касационно обжалване по поставения в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос: следва ли съдът да упражни косвен контрол върху индивидуален административен акт с конститутивно действие, въз основа на който ищецът се легитимира като собственик на недвижим имот по иск по чл. 108 ЗС, при липса на възражение за законосъобразността му от ответниците и липса на оспорване на правото на собственост. Въпросът за пределите на косвения съдебен контрол върху заповеди и решения за възстановяване на собствеността по чл. 4 З. по З., ЗПИНМ, ЗДИ и ЗС, осъществяван в исковото производство по спорове за право на собственост, е предмет на т. 4 от ТР № 6 от 10.05.2006 г. на ОСГК на ВКС. При това положение касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Касационното обжалване следва да се допусне на въззивното решение в неговата цялост, тъй като изходът на исковете за обезщетение е обусловен от изхода на спора за собственост.
Останалите, поставени от касатора въпроси – относно материалноправната легитимация по иска за собственост и владението от ответниците на претендирания от ищеца имот, не са предмет на производството по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК, тъй като касаят правилността на обжалваното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 24.08.2012 г. по гр. д. № 9499/2009 г. на Софийския градски съд.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на по 281.48 /двеста осемдесет и един лв. и 48 ст./ и в същия срок да представи копие от вносния документ в канцеларията на съда, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: